Дуел на зидари вдигнал Земенския манастир


Земенският манастир „Св. Йоан Богослов” от векове е бил магнит не само за поклонници, романтици и мистици, но и за родните иманяри. Любителите археолози търсят около него имането на цар Михаил III Шишман Асен. Според преданието българският владетел загинал в битка със сръбския владетел Стефан Дечански през 1330 г. край крепостта Землънград. (Според различните версии името Земен произлиза от "завземане", от "замелване" или от "земя").

Тайнствена легенда разказва за градежа на уникалния храм през XI-то столетие.

Майстор-зидар и неговият ученик решили да си устроят състезание - кой ще вдигне по-хубава църква. Условието било никой да не вижда градежа на другия, докато не бъде завършен. Двамата строили храмовете си на разстояние десетина километра един от друг по поречието на Струма. Когато вдигнали църквите, събрало се множество начело с местните боляри да ги оцени. Майсторът видял сградата на своя ученик, ахнал и наредил на чираците си да срутят неговата собствена, разказва екскурзоводката Цветана Таирска. Търсачи на тайните бродят из Конявската планина, където се срещат и други забележителности – двата манастира - Жабленският и Пещерският, както и няколко калета - останки от средновековни крепости.

Реликвата в олтара

През прохода край Земен са минали и рицарите тамплиери при кръстоносните си походи на път за Божи гроб. В същия тайнствен храм се развива и действието на романа на писателя Димитър Недков "Знакът на българина". Свещената реликва е била поставена на каменния олтар в манастирската църква, но за да бъде опазена през Средновековието, била разделена на 3 части и пръсната по света.

До 1966 г. манастирът "Св. Йоан Богослов" е бил действащ. През последните си десетилетия е бил своеобразна лечебница за монаси с психически разстройства. Тогава намират старинните стенописи и Светият синод се съгласява да преотстъпи манастира на Националния исторически музей. В замяна на това в центъра на Земен е вдигнат друг храм на св. Йоан Богослов - един от малкото построени при комунизма. "Обичахме да се хвалим, че в нашия град се намират и най-старата, и най-новата църква", допълва Таирска.

Тайната вечеря с двама Спасители

През 60-те години е извършена и основна реставрация на безценните стенописи. Най-ранният е отпреди девет столетия - отчасти запазен образ на св. Ана - майката на Богородица. В малката църквица може да откриете и самобитна интерпретация на Причастието – в центъра на Тайната вечеря има двама Спасители. Единият подава кана с вино на апостол Павел, другият подава къшей хляб на апостол Петър. Изключително живописни са и сцените на молитвата на Христовите ученици в Гетсиманската градина, предателството на Юда, съда на Пилат, пътя към Голгота и Успение Богородично. "Светците са сякаш портрети на живи хора и нямат нищо общо със стилистиката на византийските иконописци от тази епоха", твърдят експертите.

Гвоздеите от Разпятието

“Изковаване гвоздеите за Разпятието” е най-ценният стенопис в манастира. Той е от XIV в. и е част от своеобразен комикс на пътя към Голгота. Целият храм е зает от три рисунки – издигането на кръста, разделянето на дрехите на Христос и изковаването на гвоздеите.

„Изковаването” е разположено фронтално пред “Разделяне на дрехите”. На преден план са двама мъже, облечени в къси туники, които седят около пещ с вид на кошер. По-възрастният държи с лявата си ръка големи клещи, поставени в пещта, а дясната му ръка е протегната назад, като се опира на правоъгълен малък дървен сандък. По-младият мъж раздухва огъня с голямо кръгло духало, закачено с въжета за дървена стойка. На втори план е наковалнята.

В лявата част е изобразен голобрад ковач, който държи с клещи в лявата си ръка гвоздей върху наковалнята, а в дясната чук. Фигурата вдясно е на жена, ако се съди по прибраните с панделка коси, по видимо нежния силует и кройката на дългата й дреха. Тя държи чук с двете си ръце, като е замахнала с него над наковалнята.

“Гвоздеите на Разпятието” се споменават за първи път едва след като св. цар Константин и майка му Елена намират Христовия кръст в околностите на Ерусалим през 326 година. До ХIII в. обаче няма никакви данни за неговото изковаване. По-късно такива са открити във френски и английски ръкописи от края на ХII в. и началото на ХIV век. Първият от тях е текст и миниатюра от библиотеката на лорд Лестър, а вторият е от псалтира на кралица Мария Английска. Третият е в Земенския манастир. Илюстрациите и в двата ръкописа се различават от изображението в Земенската църква както по подробностите и инвентара, така и по броя на действащите лица.

Легендата за изковаването на гвоздеите тръгва от английския вариант на сагата за жената на ковача евреин: “Един евреин търси някой да изкове гвоздеите, с които Христос ще бъде прикован на кръста. Отправя се към един ковач, който отказва под предлог, че ръката го боли, и тя наистина по чудодеен начин го заболява. Жената на ковача обаче се съгласява да изпълни поръчката.

Друг ценен иконопис е отричането на Петър, където присъства дори пропелият три пъти петел. В Земенския манастир срещаме и едно от най-старите изображения на св. Иван Рилски. Добре запазените стенописи датират от 1334 г., когато владетелят на отцепилото се от България Велбъждко княжество, деспот Деян, дарил средства за нова зография. Той е нарисуван заедно със съпругата му Доя, която се е нагиздила с перлени обици и червена дреха, като ктитори на черквата.

Снимки: Красимир Свраков


Какво четем:

🔴 Откриват най-голямата и весела ледена пързалка в България

🔴 Чудодеен извор връща зрение и говор

🔴 Върнахме 140 бежанци на Афганистан, 200 чакат документи

Източник: bgchudesa



Коментари



горе