Неизвестният успех на Ружди

„През тези години беше ходил само да баба си, която живее на близо, но все по тъмно. Това му беше първата поява пред целия град в количката, с която се придвижва”, уточнява майка му Саиме. „Не мога да кажа защо не искаше да излезе. Вероятно защото в Глоджево няма друг човек като него, а е и труднодостъпно за хора с увреждания. С приятели е излизал, но в Русе и в Разград”, добавя тя.

„Не съм се чувствал добре и затова не съм излизал. С количката никога не бях ходил в центъра. Оттам съм минавал единствено в автомобил. Притеснявал съм се от чуждите погледи, които от мен се местят на количката”, сподели ми Ружди.

Треньорът му Радостин Тодоров също има обяснение. „В началото се е срамувал от положението си. За това, че в един момент от здрав човек се превърнал в такъв с увреждания. Тези хора се чувстват беззащитни, защото са получили постоянна травма. Определено е стресиращо, когато се появиш в инвалидна количка и всеки започва да те съжалява. Вероятно това го е карало да се чувства неудобно”, казва Радостин Тодоров.

Макар че е олимпийски първенец, Ружди не е първият, а и няма да е последният човек с увреждане в България, който не смее да излезе на улицата. Неговата съотборничка Даниела Тодорова, която е носителка на олимпийския бронз от Пекин 2008 г., също не излиза в родния Казанлък. Причината – всеки я познава и във всеки поглед вижда съжаление. „Българското общество не е свикнало с хората с увреждания, защото най-вече заради инфраструктурата тези хора не се чувстват комфортно навън. Не могат да посещават всички места, на които може да отиде един здрав човек. Обидно е, унизително е и те кара да се чувстваш още по-неудобно”, обяснява треньорът.

По ирония на съдбата Ружди трябваше да се докаже първо пред целия свят, за да успее да го направи и в родното Глоджево. „Не е пресилено да се каже, че олимпийският медал го върна в Глоджево. Подготвяхме го за посрещането няколко дни. Знаеше, но не допускаше, че ще има толкова много хора и ще бъде толкова тържествено”, разказва майка му.

Появата на Ружди пред цяло Глоджево треньорът му също смята за успех. „Той усети любовта на хората и факта, че те уважават неговия успех. Това му даде сили да застане пред тях. Призна ми, че не му е било лесно. Представете си! Да се появиш след толкова много години в центъра на родния си град по различен начин. За него беше голямо преживяване, но и притеснение в същото време”, казва Радостин Тодоров.

За щастие притесненията на Ружди стават все по-малко. Близо 8 години все пак са били на власт. „Вече нищо не ме притеснява. За мен беше голям успех, че се появих в центъра на родното ми градче. Макар и смешно, но първо се доказах в Рио, а после и в Глоджево”, казва с усмивка шампионът на Делиормана.