Боза - източната амброзия
Колегите постоянно ме питат защо не пия боза, докато закусвам с баничка. Ами, не искам! Не ми харесва тази боза, която купувам по магазините.
Сладникава, с нишестен вкус и трайност по – голяма от средната продължителност
на живота на гигантската костенурка. А като хлапе толкова обичах бозичка. Такава
в стъклена, зелена бутилка и гумена капачка. Е, бозата в оня и вид я няма, но
спомена за нея си остава. Следващите редове напомнят за оригиналната и рецепта
и производството на боза в България. Някогашните майстори правели бозата от просено
брашно. След препичането, то се варяло в казан с вода три часа. Изсипвало се в
специално корито, най-добре от черна мура, и се слагал квасец. С него престоявала
осем часа. Примесвала се със захар и се прецеждала. Пиела се сладка или кисела,
в зависимост от вкуса на клиента. Слагало се захар, прецеждала се и се продавала
сладка или кисела. Понастоящем за изходна суровина се ползва пшеница. В Османската
империя бозата е била включена в основната храна на войската благодарение на високата
си хранителна стойност. Там бозатае била забранявана два пъти. Първия път – през
XVI век, от султан Селим II с прозвището Пияницата (казват, че се удавил в банята
си, препивайки с шампанско) защото, за да увеличат мющериите, хитроумни производители
започнали да влагат в нея опиум. Втория път – през XVII век, от султан Мурад IV
– в рамките на всеобщата забрана на алкохолните напитки. В Турция се сервира поръсена
с канела и се консумира с печена леблебия (нахут), предимно в зимните месеци поради
кратката си трайност. В България се смята, че произходът ѝ е от Албания, откъдето
са и най-добрите майстори. У нас град Радомир е бил известен като център за производство
на бозав началато на 20 век. Там е издигнат единственият в светапа метник на бозаджията.
Друг град, славещ сес производството на качествена боза, е Любимец. Напитката
се произвежда чрез смесена алкохолно-млечнокисела ферментация на брашно от просо
или други зърнени храни като ръж, царевица, овес или пшеница. Подслажда се със
захар, глюкоза, захарин, аспартам или други изкуствени подсладители.
В България бозата се прави от жито. То пристига с камиони, които го изсипват
в големи силози. Житото е примесено с разни треви и затова трябва първо да бъде
пречистено. Селяните знаят как се нарича този процес. Житото се вее, отделят се
плевелите и мръсотията. Чистото жито тръгва по тръби, които го изсипват право
в танковете за варене. След като се свари, пшеницата престоява, докато се охлади
до 12 градуса. За да потече бозата гладка и гъста, свареното на каша жито предстои
да се отлюспи. По тръби то се прехвърля във високоскоростна центрофуга, която
отделя твърдите люспи и го превръща в хомогенна кашичка. Готовата боза влиза в
озахарители, където се подслажда. Тук е мястото да уточним, че днес никой не прави
боза със захар. Причината е, че бозата със захар излиза много по-скъпо от тази
с подсладители. Заради това тя не може да стане “резлива”. В нея има 0 процента
алкохол. Подсладителите трябва да са минимум 4 вида, за да може да се постигне
нужната сладост, без това да е вредно за здравето. Ако производителят е сложил
два вида, бозата ще е блудкава. За да стане достатъчно сладка, ще трябва да се
завиши допустимото количество от дадения подсладител, което не е безопасно. Казано
по-директно – вкусът на бозата днес се постига по химичен път, вместо с ферментация
за натурална захар и просо. Химическите вещества успешно заблуждават вкусовите
ни рецептори, че пием натурална ферментирала напитка. Днес натурална в бозата
е само пшеницата, а процесът на производство няма нищо общо с бозаджийството.
И на края една рецепта за домашно приготвяне на боза. Както се казва, консумирайте
с удоволствие мярка и освен това бързо, защото е нетрайна.
Какво четем:
🔴 Дивите странджански маршрути по оста с.Кости - с.Българи🔴 Хотел предлага подслон на евакуираните от Хитрино
🔴 Наричат го вкусотия по селски: Лесна и евтина рецепта, от която пръстите ще си оближете!
Източник: socbg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
