Христо Ботев - "До моето първо либе"


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Стихотворението „До моето първо либе“ е публикувано на 22 юни 1871 година . в първия брой на издавания от Ботев вестник „Дума на българските емигранти“. В своята творба Христо Ботев противопоставя реалния живот на робство и мъки с илюзорния свят на любовта. Това противоречие е представено, чрез песента на либето и песента на гората. Лирическият герой не желае да се вслушва в песента на любимата си и да приеме илюзията за спокойствие и мир. Той вижда реалността на мъките и страданията на цял един народ.

 

До моето първо либе

 

Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърце отрова –

млад съм аз, но младост не помня,

пък и да помня, не ровя

туй, що съм ази намразил

и пред тебе с крака погазил.

Забрави туй време, га плачех

за поглед мил и за въздишка:

роб бях тогаз – вериги влачех,

та за една твоя усмивка,

безумен аз светът презирах

и чувства си в калта увирах!

Забрави ти онез полуди,

в тез гърди веч любов не грее

и не можеш я ти събуди

там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито

и сърце зло в злоба обвито!

Ти имаш глас чуден – млада си,

но чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромаси?

За тоз глас ми копней душата,

и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!

О, махни тез думи отровни!

Чуй как стене гора и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума –

приказки за стари времена

и песни за нови теглила!

Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как теглят без дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се!

Сърце ми веч трепти – ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, – свести се!

Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни…

Там… там буря кърши клонове,

а сабля ги свива на венец;

зинали са страшни долове

и пищи в тях зърно от свинец,

и смъртта й там мила усмивка,

а хладен гроб сладка почивка!

Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!…


Какво четем:

🔴 Пловдивчанката Елица Йоргова живее на пост и йога

🔴 Отриха вълшебната рецепта за най-старата мускатова ракия

🔴 Новооткрита икона на Света Богородица в Лопушанския манастир прави чудеса, лекува 340 болести!

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе