Любимото цвете на Христос

От древни времена ирисът е наричан "самодивска билка", а русалии, кукери, шамани и знахари го използвали в магически ритуали за здраве и благоденствие на хората. Има поверие, че перуниката носи щастие, успех и победа на този, който я вземе в ръка, защото му вдъхва сила и енергия. Коренът на цветето пък изпълнява всичките желания на човека, помага му да постигне мечтите си и го прави по-целеустремен. Според съвременни изследвания причината за това е в положителното въздействие на перуниката върху човешката аура, изразяващо се в повишаване дължината на жизнената й вълна. А това подобрява здравето и удължава живота на човека. Затова казват, че перуниката била любимото цвете на Христос.

Предания и митове

Има много легенди за перуниката. Една от тях разказва, че прочутата с хубостта си сестра на бог Перун се казвала Перуника. Тя засадила невероятно красиво цвете, преди да почине млада от незнайна болест. В нейна чест бог Перун го нарекъл перуника, белязал корена му и той се обагрил в розовочервено, като придобил божествена сила.
Според друга легенда Слънчовата майка не харесала земната девойка Перуника, която Слънцето залюбило. Обичта им била взаимна и вече се говорело за сватба. Безсилна била майката да раздели влюбените и затова превърнала девойката в цвете. Щом видял това, Слънчо заплакал с кървави сълзи, а една от тях паднала върху неговата любима. Оттогава коренът на перуниката изглежда като оцапан с кръв. Там, в този червенорозов корен, любовта на двамата влюбени и сега живее, като му дава огромна сила, която да помага на хората, за да няма мъки и сълзи.
Оттогава се смята, че коренът на този вид перуника наистина изпълнява желания. Той има пророчески способности, вижда бъдещето на притежателя си, изпълнява бързо желанията за щастие, успех, любов, късмет и здраве и е незаменим приятел при всички проблемни ситуации.
Стари предания разказват, че перуниката е магическо цвете за любов. Който момък грабне китка ириси от любимата си и я забоде на шапката или на пояса си, душата му завинаги остава при притежателката й. Всъщност цветето се осмисля като предбрачно препятствие, един от най-важните елементи от сватбения ритуал, също и като митологично превъплъщение на жената.
Античната митология пък отрежда на ириса ролята на посредник между Небето и Земята, тъй като носи името на богинята на небесната дъга Ирида. Тя била дъщеря на бог Тавмант и океанидата Електра и била прекрасна девойка с дългоцветни шафранени крила. Както дъгата се простира от Небето до Земята, така и Ирида била посредница между боговете и хората. До нея винаги стояла златна чаша, в нея тя наливала от подземната река Стикс вода, в която са се клели боговете. Тази вода Ирида давала на облаците, а те с дъждовете поливали земята. Така се осъществявала връзката между трите свята - Богове, Хора и Подземното царство.
Ирисът е универсално цвете, което може да се подари на любимата жена или на млада девойка, букет от перуника спокойно може да се поднесе дори и на мъж.
                                                       Къде се отглежда

В Япония това цвете се смята за символ на воинския дух, защото изправените му листа напомнят мечове. В Древен Египет то символизира красноречието, а според християнските традиции олицетворява Христовите страдания и затова често се отглежда в манастирите.
Като декоративно и културно растение красивата перуника се отглежда в Европа, Азия, Северна Африка и Северна Америка. Тя е от рода на голямото семейство Перуникови (Iridacea), известна е и с другото си име - ирис (Iric).
Съществуват 200-300 вида перуники, но само някои от тях притежават лечебни свойства и се използват като билки. У нас са естествено разпространени 9 вида, само 1 от тях е защитен вид. Смята се, че родината му е Средиземноморието, среща се като диворастящо, културно и декоративно цвете в цяла Европа и особено в Южна Франция и Италия. Интересно е да се знае, че ирисът е символ на Флоренция от много векове, дори на бойното знаме на града е изобразен червен ирис на бял фон. В града още от 1954 г. досега всяка година се организира международен конкурс за перуники. Тук бе открита и първата градина-музей на перуниката. В нея са събрани повече от 200 разновидности на цветето.

          Ползи за здравето

Перуниката, освен че краси градините и ни дарява с прекрасния си аромат, е изключително полезна за здравето. В нашата народната медицина се използва предимно като отхрачващо и болкоуспокояващо средство, за кашлица и бронхит. Перуниката е популярно лечебно растение при индианците, използвали я за лечение на рани и язви, при настинка, болки в ухото, холера, при повръщане. Растението било вписано в Американската фармакопея от 1820 до 1895 г. В англо-американската традиция го прилагали като лечебно средство за жлезите и черния дроб.
У нас се използват като билки синята перуника (Iris germanica) и подобната на нея бяла перуника (Iris florentina). Те са многогодишни, достигат до 1 м височина, с дебело коренище и цъфтят през май и юни. Народната медицина използва коренищата, които се изваждат през април, преди цъфтежа, както и наесен. Ползват се само растения на 2-3 години. След изваждането им се сушат на сянка или при температура 30 градуса. Лечебните свойства се проявяват при кашлица, бронхит, общоукрепващо, успокоява нервите и болките при гастрит, колит, зъбобол, болести на черния дроб и жлъчката, задух и астма. Външно приложена, перуниката помага при отоци по тялото, спомагайки за тяхното спадане, облекчава рани, кожни възпаления, контузии и изгаряния.
Пъстроцветната перуника в миналото служела за лечението на бяс, сифилис, заболявания на кръвта и за общо пречистване на организма. Спиртно-воден екстракт от коренищата в съотношение 1:300 действа потискащо на бактериите на туберкулозата.

В големи количества - отровна

За лечение се прилага отвара, приготвена от 1 ч. лъжичка изсушен наситнен корен, залива се с 300 мл вряла вода и се оставя да престои 30 мин. Прецежда се и това количество се разпределя за целия ден - по 80 мл сутрин, обед и вечер четвърт час преди хранене.
Внимание!!! Отварата не бива да се пие дълго време и не бива да се прекалява, защото перуниката е отровна в големи количества.

Цветето е като жива скулптура, която удивлява със своя чар и хармоничност