Историята на тази майка ще ви разплаче, преживява насилие в семейството, накрая ражда болно детенце


29-годишната Вили Здравкова е една десетките български майки, които отглеждат сами болното си дете.  Дъщеря й Емануела е родена преди около четири години с тежката диагноза хидроцефалия, пише "Борба".

„Малко по-просто казано, това е задържане на вода в малкия мозък. Половината й мозък не функционира, което води до много други увреждания. Тя все още не ходи, не говори, има леко, засега, гръбначно изкривяване, няколко сантиметра разлика между двете си крачета“, описва проблемите на детето си Вили.
 
След това веднага добавя, че въпреки всички тежки и сложни медицински термини, с които Ема живее, тя има шанс и да проходи, и да проговори, но с правилното лечение.
 
Вили сама открила, че нещо с бебето й не е наред, когато си дала сметка, че малката Ема не се обръща в леглото си, не реагира на звуци и не може да държи главата си изправена. Завела я на лекар и… така започнала тъжната история на Емануела Здравкова.
 
Тя е родена в Габрово, където майка й потърсила за първи път помощ. Лекарите направили изследвания и уверили Вили, че няма от какво да се притеснява, но тя продължила да вижда тревожните симптоми и отишла в Университетската болница в Плевен. Там научила какво е хидроцефалия и какви тежки последици има това заболяване за детето й.
 
"Стресът е виновен, така ми обясниха. Истината е, че нямах възможност да ходя на женска консултация, докато бях бременна. Баща ми не ми разрешаваше, защото хората щели да разберат, че съм бременна, а нямам съпруг и не съм омъжена. Ако се грижех по-добре за себе си, сигурно щяха да видят аномалиите, но аз пак щях да родя Ема“, категорична е Вили. После само с няколко думи разказва личната си тъжна история, споменава много тихо за физическия и психически тормоз, който изтърпяла от родния си баща, за майка си, която, вместо да се грижи за нея и за двете й сестри, все избирала мъжете, за това как в крайна сметка просто си тръгнала от родителите си, за да има шанс да живее щастливо и да роди Емануела.
 
Сега Вили не контактува с тях, поддържа връзка с двете си сестри, с които си помагат и се опитват да оцеляват заедно въпреки всичко. Преди няколко месеца срещнала Пламен, с когото се познават от години. Но сега се погледнали с различни очи и магията се случила. От април са заедно и той е най-голямата й опора. Грижи се за Ема като истински баща, въпреки че тя не е негово дете.
 
Има уреди и съвременни терапии, които могат да подобрят живота на Ема и да й дадат бъдеще. Но всичко това струва пари, които Вили и Пламен нямат.
 
„Изчислила съм, че за лекарства и терапии ежемесечно ми трябват поне 1600 лв. Не знам как ще ги намеря, обаче в името на Ема всичко си струва“, категорична е Вили.
 
2888 лв. струва вертикализаторът, който ще помогне на Ема да подобри стойката си и ще поддържа тялото й изправено. На малката се полага и антидекубитален дюшек, който дава Здравната каса. Държавата може да осигури на Вили и инвалидна рингова количка. За това обаче Вили още не е готова. „Не, докато не опитам всичко, няма да се примиря. Знам, че седне ли веднъж в количката, то е завинаги. Затова първо ще минем през всички терапии, за които съм чела и знам – акватерапия, хипотерапия и електростимулации. Акватерапия правят във Варна, където имаме право на безплатен престой за определен период от време и през лятото ще отида. А хипотерапията е занимание с коне. Те успокояват и резултатите с деца като Ема са поразителни“, въодушевява се Вили, докато разказва. А електростимулациите ги има и в Дневния център за деца със специални потребности в Дебелец, където Ема ходи, затова искрено се надява детето й да не спира да получава поне тази подкрепа. Преди време рехабилитаторът на малката ги пратил на СКЕНАР терапия в Казанлък. Според информацията в интернет, абревиатурата СКЕНАР означава самоконтролируем енерго-невроадаптивен регулатор. СКЕНАР терапията се осъществява чрез уред, който използва електрически импулси с характеристики, близки до нервните импулси в човешкото тяло.
 
Ема преминала едномесечна такава терапия и започнала да ходи сама, дори да казва думи. Но когато процедурите свършили и Ема и Вили се прибрали у дома, детето „забравило“ всичките си нови умения.
 
"Вече почти четири години сънувам как Ема прохожда и как говори. После я чувам да казва само много прости думички като „дай“, „гуш“, „нани“. Казва и „тати“ по много смешен начин, за съжаление, не съм я чула още да ми казва „мама“, обаче, когато се гушкаме, когато й говоря, тя реагира, познава ме и ми отговаря с обич. Как да се откажа от нея. Не че не са ми го предлагали. Но тя е моят късмет, моята най-голяма любов. Имам приятелско семейство, чийто син се роди със същата диагноза. Сега момчето е вече студент и почти всеки ден ходи на фитнес“, разказва Вили. После очите й помръкват, когато става дума за ежедневието.
 
Ема е със 100% инвалидност, обаче Вили не може да й бъде личен асистент, защото… няма свободни бройки за това. Останалите факти: Вили и Пламен живеят на квартира с 300 лв. на месец. Сега и той не работи, защото преди месец сериозно пострадал и е в болнични.
 
„Пламен се грижи чудесно за Ема, когато е болна. Когато е здрава, посещава центъра в Дебелец. И аз мога да работя. Искам да си намеря работа като чистачка, за да мога да си тръгвам към 16 часа и да си я вземам от центъра. Не ме е срам да работя като хигиенист. Не ме е срам от детето ми, срам ме е само, че виж с какво трябва да се боря, вместо да се боря за нея. Обаче, както вече ти казах, си имам една коледна мечта – да я видя как ходи и да я чуя да говори. Това ми стига“, усмихва се Вили.
 


Какво четем:

🔴 Уникално! Ранен щъркел събрал двама влюбени в Пловдив

🔴 Пускат туристическо приложение I love Bulgaria

🔴 Любимото цвете на Христос

Източник: Блиц



Коментари



горе