Човекът с главно Ч живее във всеки!

Настъпват коледните празници, наближава Рождество Христово. Наоколо пак витае една особена атмосфера. Вълнуващо е и всички отново сме като дечица и очакваме да ни се случат чудеса. Очарователно е. Независимо дали са много вярващи или по-малко вярващи, или тотални атеисти и анархисти – всички празнуват и се радват на елхата вкъщи или пък на тази, която се издига в центъра на родния им град. И са едни такива добрички и белички като същински ангелчета.
Вие върнахте ли се вече от чужбина? Прегърнахте ли любимите си същества?! Как е родният ви град, променил ли се е много от миналата Коледа или от преди 4-5-10 години? Купихте ли подаръци за всички?! Видяхте ли елхата в центъра, може би на площада? Колко е хубаво да се върнеш в бащината къща и да си спомниш всички пъти, в които си празнувал Коледа като дете и си очаквал подаръчето от добрия белобрад старец. Аз си спомням как продължих да вярвам в Белобрадкото, дори когато подслушах един разговор на мама по телефона и разбрах, че ми е купила портмоненце и ще го скрие под елхата, за да получа подарък от дядо Коледа. Хм, е, разочаровах се малко, признавам. Но се зарекох, че напук на всичко ще вярвам в него, защото щом го виждам в мислите и фантазиите си, значи той наистина съществува!
Освен всичко друго, Коледа е време и за добрите стари равносметки. Вземете едно симпатично тефтерче с химикалка и драснете в една колонка плановете и идеите, които сте реализирали и в друга - тези, които не сте успели да реализирате и ще влезете в новата 2017 година с надеждата да ги завършите. Навярно и вашият списък е дълъг като моя. Все си мисля, че основното е доколко сме доволни и удовлетворени от себе си и от 365-те изживени дни от вече отиващата си година. Не е чак толкова важно колко пари сме спечелили или какво сме си купили, а дали сме му се насладили и дали сме щастливи от придобивката.
Наскоро ми се наложи да се замисля и каква е мисията ми, както и задачата на редовете, които пиша, както и на вас вероятно ви се е случвало да мислите за това, с което се занимавате. Иска ми се и на север, и на юг, и на запад, и на изток хората да се замислят и да намират своята собствена истина, както и добротата и топлината вътре в душите си. Особено сега! В този критичен момент слушам по телевизията за атентатите в центъра на Истанбул и още по-силно искам тази война да се спре и да имаме едни весели и безгрижни празници. Тъжно е в уж мирно време и в навечерието на най-святия празник да се чудим как да се браним и дали не сме под някаква реална заплаха.
От другата страна пък новините постоянно преповтарят вестта за инцидента с влака в българското село Хитрино, където сякаш буквално падна бомба. Има починали хора, други са ранени и дори бе обявен Ден на национален траур в България. И всичко това седмица-две преди Коледа и Нова година! Това пък ме навежда на мисълта, че действителността отново обрисува едни огромни везни с тежести под формата на компенсации върху тях. Както би казал Юнг, двете противоположности живеят заедно съвсем необезпокоявани и без непременно взаимно да се изключват. Докато едни се подготвят за празника с вълнение и таят надежда за по-хубаво и обещаващо бъдеще, други плачат и са в траур. Черното и бялото, високото и ниското, радостта и тъгата се срещат, защото природата има нужда от своето си равновесие. Раждането на Христос трябва да е предшествано от Ден на национален траур няколко седмици по-рано. Защо?! Не е справедливо, не е редно... но уви, такава е реалността!
Все пак дори насред такива трагедии е редно да прогледнем за доброто и да направим всичко по силите си да помогнем на сънародниците си. Мисля, че да спомогнем за Коледа-та на някой друг, който е в бедствено положение, е най-чудесният начин да създадем истински празник и за себе си. Нали, колкото и да е изтъркано, Коледа-та ни прави по-добри и по-възвишени!?
Нека всички имат възможността да сложат елха в дома си и да сложат празнична вечеря на масата си върху красива покривка. Понякога подаръкът не е нещо материално, а малко топлинка и доброта, подарена от една душа на друга душа. Не забравяйте, че все някога колелото се завърта...