На 20 - декември православната църква празнува Игнажден!


Българската православна църква почита празника Игнажден на 20 декември. Игнажден е ден, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, чествана на 20 декември. Обикновено с Игнажден започват коледните празници.

Свщмчк Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово – Игнажден) e бил ученик на св. Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където пръв въвежда пеенето на божествените песни на два клира (хора), прието в последствие и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че “носи Бога в себе си, в душата си”. Осъден на смърт от римския император Траян заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

От Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат “Мъчници”. Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

Според народните обичаи с Игнажден започват Коледните празници. На този ден се практикува обичаят полазване: по това какъв човек (полазник) пръв влезе в дома ви сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината – ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна.

В някои райони битува традиция първоначално да се уговарят кой да посети къщата, но в повечето случаи се смята, че ако отидеш в чужда къща на Игнажден не трябва да си “празни ръце”. Старите хора казват, че на този ден не се дават и пари на заем, защото така ще си изгуби късмета.

За хубава поличба се счита, ако намериш или получиш късмет, дар или пък пари.

Народното поверие гласи, че от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, “млада” година. С нея започва и нов стопански цикъл. Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.

Народният календар за Игнажден:

В Източна България на Игнажден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Според Георги Велев и книгата му „Българският народен календар“, на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене, е бил празникът Игнажден. Или така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.

Най-характерен за празника е обичаят „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Именници: Игнат, Игната (на латински името значи “огън”), Огнян, Огняна, Иго, Пламен, Пламенка.


Какво четем:

🔴 Поне 9 са загиналите в Берлин, вероятно става дума за атентат

🔴 Камион се вряза в коледен базар в Берлин, има загинали (ВИДЕО)

🔴 Преди все ме пробождаше неприятно вляво. Откакто пия по 1 лъжичка от отварата, сърцето ми работи като часовник! И лекарят не вярва!

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе