Видях замръзналия Христо под Еверест


Д-р Атанас Скатов е завършил Аграрния университет в Пловдив като първенец на випуска. Защитил е докторат по растителна защита в университета Хумболдт в Берлин. Бил е университетски преподавател в София и мениджър на компании в България и Германия. От 11 г. е вегетарианец, от 5 години - веган. Занимава се активно с алпинизъм, катерене, колоездене, плуване, йога, бягане, ски, танци. 
За по-​малко от 17 месеца изкачва първенците на Африка, Европа, Южна Америка, Азия. Става първият веган, изкачил Еверест, 8848 м. Има в колекцията си още три осемхилядника: Манаслу, Макалу и най-смъртоносния - Анапурна. Скатов е автор на книга и филм, които представи в Пловдив.





- Не е ли твърде рисково веган да се подлага на толкова сериозни натоварвания?

-Точно това е уникалният научен експеримент - да проверя лично дали човек може да издържа на огромни натоварвания - физически и психически, без да консумира животинска храна. Все още обаче не съм 100-процентово убеден във възможността да имаш голям енергиен запас без месо. Веган съм от 5 години, ако изкарам още 5, ще съм уверен в това. Аз съм и първият веган, който катери осемхилядници. Тази година изкарах 135 дни в четири експедиции - в името на каузата. 

-Изцедихте ли силите си?  

-Този път наистина се изцедих, почти си занулих енергията. След третия осемхилядник Макалу имах не повече от 5 процента енергия. И проблем не е отслабването с 8-9 килограма, а това, че просто нямаш сили. Помня двете атаки на Анапурна - на 16 април стигнах на 7900 м, а на 1 май бях на върха, след 3 дни предприех атака на Макалу с една нощувка на базов лагер. Това са два изкачени осемхилядника един след друг - нещо, което в света е правено от двама души. 

-Страшно ли е в Зоната на смъртта?

-Винаги се тръгва през нощта, когато е изключително студено. До изгрева на слънцето ръцете и краката ти са вкочанени, не ги чувстваш. Над 8000 м усещаш липсата на достатъчно кислород и ти е по-тежко. Крачиш много бавно, често почиваш. Щастлив си, ако се появи слънце - дори над 8500 м слънцето те стопля през ръкавиците и обувките. 

-Не ви ли извадиха от равновесие труповете?

-Виждал съм много, най-вече на Еверест и на Макалу. Не съм ги броил, но имаше 13-14 трупа от лагер 3 нагоре. Дори два трупа има непосредствено над самия лагер, над 8300 метра, на по 3-4 метра встрани от пътеката. Алпинистите са замръзнали като в хладилник, стоят си там с години. Виждаш ги и отминаваш. Не е толкова страшно - нали всички ще умрем! Може би някои от тези хора са избрали да останат там.

Видях и Христо. (Алпинистът Христо Христов от Смолян, участник в българската експедиция, замръзнал на слизане от Еверест през 2014 г.) Щях да му правя снимки, но вятърът не позволи. Разпознах го по гащеризона. Христо стои на метри от пътеката. И в двете посоки спрях, за да отдам почит на това невероятно момче, качило върха без кислород. Там ще си остане - това е закътано място, където е замръзнал. Не съм се отказал да се срещна с родителите му в Смолян, да запаля свещ в параклиса, който са изградили в негова памет. 

-Под върховете всяка секунда е риск, така ли?

-Да, горе винаги си нащрек. Под Анапурна огромна лавина се срути буквално минути след нас. Ако се бяхме забавили малко - нямахме никакъв шанс да оживеем. От Анапурна лавини падат постоянно. Драпаш нагоре, а над теб - ледени козирки. Лавина помете базовия лагер точно преди нашата експедиция. 15 човека загинаха в палатките. 

Гледам на планината философски, тя е най-големият учител. В планината съм научил повече, отколкото и в училище, и в университета.  

-Какво е усещането да си на третия полюс?

-В тоя ден, 24 май, се качихме на върха първи с един руснак и шерпите ни - около 5.50 непалско време. На върха прекарах около половин час. Усещането е уникално, все едно си в самолет - всъщност самолетите летят на тая височина. Под теб са всички останали осемхилядници, невероятни гледки, красотата и просторът са просто неописуеми! А в радиус от 200 километра гледаш само върхове. Гилджен ме снима със знамето за сина ми с надпис "Обичам те, Васко!". Нищо не оставих горе - каквото и да оставиш, то ще хвръкне, безсмислено е. 

Доволен съм от себе си - бях единственият, който от върха слезе директно същия ден до преден базов лагер. Моят шерп, който изкачи Еверест за девети път, на слизане ми каза: Досега не съм виждал толкова стабилен психически човек!  

- Анапурна ли е най-опасният връх?

-Той е най-трудният на планетата. Заради лавини, цепки, отвесни ледени стени, много силен вятър. Неслучайно там жертвите са най-много процентно. В сравнение с него и Манаслу, и Макалу, са лесни. А Еверест е най-лесният. Там всеки може да се качи с кислород. Гарантирам, че при желание и добра подготовка няма проблем да се качиш. Важно е да си подготвили тялото, и психиката си. Хората, изкачили Еверест, не са супермени. Познавам отлични катерачи, които просто не са имали шанса да отидат. То е на късмет. Това, че съм качил 4 осемхилядника, не означава, че съм най-добрият. Просто съм имал късмет, че съм бил там, че времето е било хубаво.  

С осемхилядниците шега не бива - дори да си най-добрият, няма гаранции за успех. Напротив - най-добрите алпинисти са загинали. Дори великият Рейнолд Меснер не е най-добрият, просто е имал късмета да оживее. 

-Слизането ли е най-трудното?

-Естествено, защото си много изморен. А най-трудно ми е било слизането от Анапурна - много е стръмно. Нямахме опънати парапети и слизаш с корем към склона. Забиваш пикела, котките. Няма ли парапет и въже слизането е много трудно и опасно - там загиват най-много хора. На големия траверс има и загинали българи през 1989 г. А от базов лагер до върха са 14 часа и още 10 до последен лагер стават 24 часа ходене. По толкова се събират на всички осемхилядници.

Под лагер 3 към Анапурна трябва да се преодолее 700-метрова почти отвесна стена от лед, а два километра под теб зее пропаст. Единият шерп се омота в парапета, краката му треперят, блокира и ни напред, ни назад. А ние 4-5 души сме зад него. Само че повече от двама трима не могат да разчитат на една ледена цев, забита в отвеса. Час и половина прекарахме така. Шерпът си изпусна раницата, тя изчезна за секунди. В един момент ледената цев, на която се държахме, започна да мърда. Ако се беше извадила, всички, които бяхме на въжето, щяхме да полетим в пропастта. Слава богу, оцеляхме - отгоре ни спуснаха въжета. 

-Не съжалявате ли, че зарязахте научна кариера заради планините?

-Нито веднъж. Това, в което участвам, е изключително важен научен експеримент. Какво по-важно от това да намерим начин да опазим планетата?! Силно вярвам, че без месо всеки човек може да оцелее, след като аз от 11 г. не съм консумирал. Познавам хора, родени в семейства на вегетарианци, не са вкусвали месо през живота си. Тези хора са изключително здрави и активни.

От Одринско: Дядо и баба са бежанци

Един ден прозрях, че трябва да променя фамилията си на Скатов. Бащата и майката на баща ми са Скатови, от Одринска Тракия. Избягали през 1912-1913 година към България. Баща ми не е с тая фамилия, и аз не бях, дипломите и сертификатите ми бяха с друго име. През 2009 г. си промених името на Скатов - реших, че трябва да продължа фамилната традиция.

Тепетата са мойта страст

Цели пет години от живота ми са свързани с Пловдив. Част от сърцето ми е под тепетата завинаги. Не съм по кръчмите, но на Гребната и по тепетата ходехме редовно с приятели. В Аграрния университет имах друга страст - играех народни танци. А аз играя още от седемгодишен.


Какво четем:

🔴 Уникални операции помогнаха на две момиченца да посрещнат празниците вкъщи

🔴 Култови фрази от незабравимия филм Оркестър без име

🔴 Варненец изгради храм с акция "Цветя за църква"

Източник: Марица



Коментари



горе