Мандарини


Преди десет години на днешния ден напуснах България, уж за малко. Десет години са това, не е като да отидеш до супермаркета за мандарини и да се върнеш. Обаче минаха точно толкова бързо. Все едно вчера съм излязъл – толкова неусетно минаха.

Още помня първата си Нова Година в „чужбина“. Помня ентусиазма, с който заедно с други българи и румънци посрещнахме 2007ма на централния площад в Никозия. Всички се вълнувахме и радвахме. Нашите държави току-що бяха приети в Европейския съюз. Отвсякъде чувах „е сега вече ще се оправим“.

Вчера, на връщане от работа, си купих мандарини. Два килограма за шейсет евроцента. Има ги на всеки ъгъл тук във Валенсия. Много обичам мандарини. Така и не успяха да загубят онзи специален ореол на нещо „екзотично“ и „специално“, който комунизмът в България им създаде. Всеки път, когато отхапвам мандарина, се сещам за една особено студена зима през 1986та или 1987ма. Тогава вече живеехме в гарсониера в Клуцохор в Сливен, която беше придобита след години чакане и щеше да бъде изплащана около 25 години с тогавашната заплата на майка ми. Имаше режим на тока, вкъщи беше много студено и майка ми излезе в 4 сутринта. Върна се след около 4 часа вкъщи и победоносно сложи на масата един килограм мандарини – беше се редила на опашка, за да се докопа до заветната луксозна стока, която й струваше дневната надница.

Много неща в България вече не са същите и въпреки това, всеки път, когато отхапвам мандарина се сещам за онази България, в която хората бяха приели, че е нормално да се редят на опашки за практически всичко и да получават специално разрешение от Партията, за да ходят на екскурзия. Вече не ни трябват работни визи, за да работим в чужбина, нито туристически такива. Уж сме европейска държава, но не сме. Уж всичко ни е много по-добре, а не е. Уж сме много по-свободни, но не сме.

Десет години минаха от приемането ни в ЕС, а не се оправихме както го направиха Полша, Чехия, Словакия? Защо не се оправяме? Защо след толкова време връщането ми в България все повече ми изглежда като една далечна и хипотетична възможност, а не средносрочна цел?

Вероятно защото същите онези, които пускаха мандарините, никога не са си тръгвали. И още по-вероятно- защото мисленето, че е „нормално“ да ти продават по само едно кило мандарини по Нова Година, никога не си е тръгвало от главата на голяма част от съгражданите ни.

А пък аз с огорчение виждам, че докато все още има мандаринови хора в България, аз ще си стоя „избягал“ в чужбина. Както казах, тук мандарини има по всяко време и не искам да си пропилявам живота в чакане по мандаринови опашки. Само шейсет цента килото.

Автор: Петър Петров

Текста е публикуван с разрешение на автора.


Какво четем:

🔴 Да зарадваш българска пенсионерка

🔴 "Не можем всички да напуснем България"

🔴 Вижте как се върнаха в домовете си първите 100 хитринци и какво завариха (СНИМКИ)

Източник: Трио



Коментари



горе