Стоян Стоянов - военен летец, за англо-американските бомбардировки над София
На 10 януари се навършват 72 години от една от най-зловещите и кръвопролитни
бомбардировки на София. Тогава е извършена първата комбинирана, т.е. дневно-нощна
атака над столицата. Загиват 750 и са ранени още над 700 души - предимно цивилни,
мирни граждани и много по-малко военни. Нанесени са тежки удари на над 900 сгради,
половината от тях са напълно разрушени.На 13 декември 1941 г., десет месеца след
като България се присъединява към Тристранния пакт, Народното събрание в София
обявява война на Великобритания и САЩ. Това е по-скоро символичен акт, а не намерение
за конкретни военни действия от наша страна. България така и не предприема такива.
Но това не спира британския премиер Чърчил и американския президент Рузвелт през август 1943 г. да дадат началото на операция "Приливна вълна". Тя има за
цел да неутрализира съюзниците на Третия райх, Румъния и България, и да ги принуди
да капитулират. Над териториите на двете държави започват системни бомбардировки.
От 14 ноември 1943 г. до 17 април 1944 г. над София са предприети 11 въздушни
нападения.На 14 ноември 1943 г. е първата масирана въздушна атака на столицата.
91 вражески самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, близо 200 са
ранени. Следват бомбардировки почти през десет дни.На 14 ноември 1943 г. е първата
масирана въздушна атака на столицата. 91 вражески самолета разрушават 47 сгради,
загиват около 60 души, близо 200 са ранени. Следват бомбардировки почти през десет
дни.Настъпва
"На 10 януари на софиянци бе съдено да преживеят ужаса на една варварска бомбардировка. В този зимен ден нашата столица беше жестоко ударена на два пъти - през деня и през нощта. Тази бомбардировка бе добре запомнена от жителите на столицата, защото тя не бе "слаба", както се казваше за всички досегашни бомбардировки. При тази бяха ударени не само крайните квартали, а бе засегнат и силно разрушен и центърът на града. До това нападение правителството не бе помислило за евакуирането на държавни учреждения и индустриални предприятия, нито на част от населението, но след този ден настана такава паника, която не се поддава на описание. Градът сам доброволно се евакуираше, без заповед, без принуда.Особено тежко бе преживяна нощната бомбардировка. Такава досега не бяха виждали. А нощем
В първите дни на септември 1944 г. България излиза от Тристранния пакт и въздушните нападения над страната са прекратени.
По време на бомбардировките от 1943-1944 г. са убити, безследно изчезнали и починали от раните си над 2000 души от софийското население, разрушени са над 12 500 сгради. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат. Напълно унищожени са Държавната печатница, Областният (Окръжен) съд, Малката баня, Градската библиотека, театър "Одеон", Юнион клуб, Домът на културата и печата, Артилерийските казарми, католическата катедрала "Свети Йосиф" и мн. др. Те не са възстановени. Силно засегнати са Народният театър, Народното събрание, Българската земеделска банка, Богословският факултет, Природонаучният музей, зала "България", къщата музей "Иван Вазов", сградата на БАН, Централна баня, Александровска болница.Въпреки всичко хиляди хора и сгради са спасени от атаките на противника заради самоотвержената съпротива на българските военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от атаките и свалят голям брой вражески самолети. Между героите са Димитър Списаревски, Георги Кюмюрджиев, Мито Дисов, Стоян Стоянов, Неделчо Бончев, Любен Кондаков, Герхард Венгел и много други.За тези ужасяващи времена освен сухите цифри и факти остават да напомнят запазените спомени на очевидците, документалните кадри и черно-белите снимки...
Какво четем:
🔴 Спомен за граничарското куче Нерон🔴 Последният полет на Паша
🔴 Почивни и празнични дни през 2017 година
Източник: bgspomen
Коментари
![](./i/blank.gif)