Житието на Преподобна Стойна - неканоничната светица


Преподобна Стойна не е била обикновен човек. За нея леля Ванга кажува: „Тая жена е светица, она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледеш мене, она е десет пате по-голема от мене! Яз пак апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е турала в уста, ни ракиа, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със свети Гьорги ги е онаждала…”

Народът я нарича Преподобна Стойна, най-вече заради необикновените си свойства, умения, прозрения и магична сила. В православната и католическата църква преподобна означава категория светец за човек от църковния клир, който в земния си живот се е отдал на монашество и аскетизъм. Това е единствената категория светци, които биват признати за такива само поради чисто духовните си подвизи. За разлика от народа,

Светият синод и до днес

отказва да започне процедура за канонизирането на Стойна, защото трябвало да бъдат регистрирани доказателства като знамения, освидетелствани от униформените и посветени в Божиите тайни люде, а не само разкази на цивилни /?!/ хора за чудесата, които е сторила. Тези чудеса обаче са съхранени в народната памет и са събрани в нарочен сборник, публикуван през 2003 г., когато се навършиха 120 години от появата й на белия свят и 70 лета от нейната кончина.

Стойна Димитрова е родена на 9 септември 1883 г. в с. Златарево /българското име на с. Хазнатар/, Серско и живее точно 50 години, от които 43 сляпа, но със силно духовна зрение. Споминала се е на 22 декември 1933 г. в с. Златолист /бившето Долна Сушица/, Мелнишко. Още на седем годинки се разболява тежко от едра шарка и ослепява. От тогава винаги искала отделно да спи. Майка й и баща умират и остава при чичо си. Когато станала на 16 години, явява й се свети Георги, който й казва: „Копни в двора, където ще намериш икона и кандило.” И рекла на чичо си: „Днеска ке копаме в дворо – ке извадиме едни работи.”

Изкопали кандило и иконка на свети Гьорги

Поискала да се направи черквичка и в нея да живее. Но чичо й бил беден човек и рекъл: „Не може.” Обаче се събрали мъжете от селото и вдигнали параклисче. Тя си сложила в него изровената „иконичка” и заживяла там като в черквица.

През 1913 г. друговерци нахълтали за грабеж и убийства из тези села и всички изплашени като пилци от орел, взели само хляб и дрехи и побягнали към Петрич. Там се настанили в напуснати турски къщи. Стойна останала в родното си село с думите: „Мене ме свети Гьорги пази, когато дойде време за мене, тогава ще дойда.”

Когато й дошло времето, не отишла в Петрич, а в село Долна Сушица в черквата „Св. Гьорги”. По молба на сляпото момиче селяните приспособили малка собичка в горния кат на храма и там Стойна живяла до смъртта си. Стаичката и до днес се пази като светиня и в нея само Ванга си е позволявала да преспива веднъж в годината.    

Рупите и леля Ванга Гущерова

днес са национално всеизвестни. А за Златолист и за Стойна Димитрова и храмовото й убежище „Св. Гьорги”, извън хората от Пиринския край, твърде малко българи са чували. Освен като наименование на минерална вода.

Нито властниците в Царство България са осъзнали, нито онези в Народната България са разбрали, че някога някъде в Златолист едно сляпо същество е било боготворено почитано повече от царица, повече от народна представителка. Незрящата Стойна не само рисува иконки по стъклото на църковното си прозорче, но вижда ясно накъде върви света. И предупреждава, че човечеството е в опасност.

След като през 1933 г. полагат тялото й в покойницата, постепенно я забравят. „Сите българи”, при това за „коджа време” – и като че ли завинаги. Но Преподобната сама дава знак, че иска да се върне при нас. Защото ще ни бъде само от полза и в помощ, по пътя за там, откъдето тя се завръща. За да ни напомни още веднъж, че Господ е жив. Стойна няма деца, тя не е докосвана от мъж, но се явява на сън на своята племенничка, дъщерята на сестра й, заедно със свети Георги. И тогава баба Зоя започва да събира и записва спомени за леля си, чрез които Преподобието възкръсва за втори живот.

По-късно роденият в този край художник Евгени Велев дава пари за първия документален филм за Стойна Преподобна, създаден в Телевизионен център – Благоевград и постепенно забвението около житието на святата българка се разсейва. Преди това ангелоглазият отец Ангел Кочев, архиеерейски наместник в Петрич, поддържа пламъчето в кандилото на спомена за народната светица, като извършва редовно богослужение на гроба й след това „кажува” житието на Преподобието.

Случките, свързани с чудодейната й сила, са много на брой и не могат да се разкажат с по-два три реда. Те са записани през 1990 г. от фолклористите Валентина Измерлиева и Петко Иванов. Двамата по това време са събирали спомени на място, както се казва, работели са „на терен”, анкетирали са всички люде, които си помнят светицата, макар че са били съвсем невръстни деца – пет-шест годишни. Те са запомнили Калугерката, на местния диалект – Калуграта, облечената в черно от горе до долу, висока към 1.80 м възрастна жена. Помнят как сама си палела мангала, с който се топлела зимъс, как без чужда помощ слизала по стълбите водещи от одачиката й, в която живеела, до приземието на черквата. Стойна често пъти раздавала на децата от селото портокалите и лимонето, които й носели за благодарност наши сънародници дошли от Гърция, за да дирят помощ от нея...  

По-важен от чудесата й са

смисълът на нейният обет,

дарбата й да се самораздава на околните, да бъде винаги от страната на светлината, да се осланя на невероятния си дух, за да успее да преодолее гравитацията на плътта и бездуховността. И да произведе високонравствено събитие – живяла е само 50 години, но с чиста по детски душа, в непорочност, честност и човеколюбие. Чародейството й е било част от непонятната за нас връзка между живата и мъртвата материя, невидимата размяна на енергии между Горния и Долния свят. 

До сетния си ден Преподобието не е излъгала никого. И за нищо. Дала е всичко, което е могла да даде. И е отказала всичко, което е могла да получи. Да, може би Стойна е неразбираема от светска гледна точка, но тя е реално чудо, непостижимо за повечето от нас.      

Обществената ни памет по пътя на естествения подбор я препращаше в миналото. И доскоро Стойна си стоеше не по-далеч от спомена за нея. Там ни бе по-удобна, защото не бе заплаха за бетонираната ни, но уязвима гузност. Затуй, трябва да признаем, не тя е незряща за извисеното, а ний сме слепи за високото.

Времето обаче доказа, че мястото й днес е сред нас. И утре – в общото бъдеще на нашите потомци, които ще останат българи в България. И занапред Златолистката светица ще ни е нужна, дори по нужна от всякога, защото тя не е само ясновидка. Или обикновена врачка. А врач народен –

тя е морална единица за почтеност.

Самоотказът й от материалното е достоверен пример. Не за подражание, а за подобие: по-малко жад по жидкостта на временното, по преходното, по-малко ламтене по предметите, с които си служим. И повече грижовност за хигиената на душата и на духа. Понеже утре, когато прекрачим прага на собствената си кончина, тъкмо заради занемарените си същности ще берем ядове, заедно с ядовитите плодове на своето безверие, безочие и безсърдечие.

За разлика от днешните българи, старите ни съотечественици са обичали първо да видят, после да пипнат и тогава да се произнесат за качествените способности на човека. Тъкмо те са нарекли Стойна Димитрова – Преподобие. Преподобна е за тях най-вече заради пословичното си поведение на християнка. Народът я боготвори и заради удържаната дума да служи вярно на своя Бог и себеподобните си.

Хората вярват в религията на примера -

непосилен за подражание, но достоен за възхищение.

България и днес изпитва духовен глад за извисени личности. И този психологически глад непрекъснато се залъгва със заместители – верижният разпад на изконните ни християнски ценности се изроди в цинични чудовища. Дали можем с думи и думане да се изправим срещу връхлитащото ни беззаветие? Дали ще успеем да събудим оня здрав интерес към българското у нашите сънародници, дремещ в душите им? Ще стане ли повод житието на една свята българка да се вгледаме в забравените и загърбените дела на наши предци и лични личности? Или, както всичко у нас напоследък, ще остане само самотен жест срещу отчаянието и пошлотията, които ни заливат.

Дай Боже, нещо да мръдне,

да заскърца по посока на праведния път . Само тогава на помощ ще ни се притече и народната Преподобна Стойничка. И ще призове своите небесни закрилници да подкрепят усилията ни.

Идете в Златолист и се поклонете на гроба й! И постойте в минутка размисъл и в промисъл, за нея, за вас, за житейската ви пътека дотук. Мястото е с божествено природа, скътано и някак тайнствено, гледката е рисувана сякаш от ангели, а кристалната тишината звъни нежно като духнат листец, танцуващ из въздуха. Огромният хилядолетен чинар (или явор по тукашно му), откакто я няма Преподобна Стойна е изповедалнята за поклонниците й. Не можете да обгърнете дънера му, но го прегърнете и той ще ви обвие с диханието на богопомазаното място. В двора на закопаната до половината в земята черква има стръкчета златна трева. Поверието разказва, че там, където е стъпил белият кон на Свети Георги, златните му копита са позлатили тревите. 

Потърсете тези стръкове. Не заради благородния метал, а заради благородната Преподобна Стойна. Чийто кръст не е бил златен, но нейната вяра е по-чиста и по-ценна от най-чистото злато.


Какво четем:

🔴 Златните момичета станаха отбор на годината

🔴 Как ще се почива през 2017-а със седем дълги уикенда (РАЗБИВКА ПО ДАТИ)

🔴 До Клисурския манастир

Източник: fakel



Коментари



горе