Чудо в село Златолист! Нямо дете проговори!
6-годишният Ивелин казва първите си думи на гроба на Преподобна Стойна
Дете проговори на гроба на българската ясновидка Преподобна Стойна в събота на
17 декември, научи "България Днес" от таткото на 6-годишното момченце Ивелин И.
- Велизар. Той не можа да сдържи сълзите си от радостта, която споходила семейството
на панихидата по случай 83-годишнината от кончината на българската ясновидка Преподобна
Стойна.
"Чудото, както го наричаме със съпругата ми, стана ей така, както си говорим
с вас. Като беше на 2 години, малкият падна от стълбите в къщата ни и оттогава
не говори. Къде ли не сме го водили по доктори, психолози, обиколихме навсякъде.
Само на Бог се надявахме накрая", сподели 45-годишният Велизар.
Двамата със съпругата му Елена чули от нейна колежка, че на гроба на Преподобна
Стойна се случвали все добри неща - болни си тръгвали съвсем здрави, а малки деца,
страдащи от психични проблеми, дни след посещението в Златолист се оправяли.
"Това бе една надежда за нас. Решихме да посетим тази панихида на 17 декември.
Знаехме, че ще я направят тогава, въпреки че Стойна е починала на 22 декември.
Много пъти сме били и на гроба на Баба Ванга, която приживе смятахме за светица.
Но щастието сега ни се усмихна. Как стана ли? Ами Ивчо, както си седеше и слушаше
думите на свещеника, се обърна към мен и ми каза: "Татко, запали ми пак свещта".
Разплакахме се с майка му, а няколкото човека присъстващи спряха церемонията и
заедно се порадвахме на чудото", разказа развълнуваният мъж.
Засега той не желае да разкрива самоличността си, защото не иска да става медийна
личност, не желае и различни хора да го разпитват за проблема му с детето, за
да не нарани психиката му.
"Единствен син ми е, разказвам ви това, защото смятам, че трябва да се пише за
хубавите неща, които все пак ни се случват. Хората трябва да вярват и да се надяват,
че чудесата около Коледа наистина могат да се случат", споделя Велизар.
Мъжът е решил, че в знак на благодарност всяка година ще дава курбан на името
на светицата на датата на панихидата й.
"Това ще е знак и за всички тъжни, обезверени и нещастни хора, които се надяват
чудото да ги споходи. Трябва да говорим за Бог, да вярваме и да не забравяме доброто,
което ни се случва", категоричен е Велизар.
"Винаги на рождения ден на Преподобна Стойна - на 9 септември, на датата на кончината
й - на 22 декември и на празника на село Златолист - на Гергьовден, идват посетители
от цял свят. Повечето преспиват преди народното веселие. Тук още витае духът на
баба Стойна и помага истински на вярващите. Местните са ми разправяли какви ли
не чудеса, които са се случвали благодарение на светицата. Много бездетни семейства
търсят помощ и в храма. Идват чак от Добруджа. После пък кръщават децата си, ако
са момичета, на Преподобна Стойна, ако са момчета - на свети Георги. Защото знаят,
че светецът и смятаната от местните хора за светица са направили чудото. Но трябва
да носиш вярата в себе си. Това е най-важното." Това сподели за "България Днес"
кметският наместник на село Златолист - Красимир Кисов, който страда, че в селото
вече са останали 12 души, които живеят постоянно в него. "Всичко тръгва за столицата
или за чужбина. Тук няма какво да се работи. Но хората се връщат за всеки празник
свързан с Преподобна Стойна", обяснява кметът. Преди години местните са били 585
души, а причината да бягат от Златолист се корени освен в липсата на професионална
реализация за младите, и в недостига на канализация. Водата се носи в бидони или
се изпомпва с помпи. "Дори автобус не минава в селото. А то е само на 5 километра
от Мелник", жалват се жителите му.
Получила сили от свети Георги
Историята на Преподобна Стойна е подобна на тази на Ванга, чийто храм се намира
в близката местност - Рупите. Стойна е родена през 1883 г. в гръцкото село Хазнатар.
Едва 7-годишна, се разболява от едра шарка и ослепява. Родителите й се тревожат
дали ще оживее, понеже е хилава, почти не яде, по цял ден стои затворена в стаята.
Една вечер майка й чува, че детето говори с някого, а било само. Отворила вратата
и се изумила от светлината, която огрявала като слънце стаята. Болното момиче
казало на близките си да не се плашат, ами да оставят вратата отворена, че Свети
Георги иска да влезе. После я чули с радостни сълзи да говори с този невидим за
тях, ала видим за нея, сляпата, Божи пратеник.
След тази случка Стойна започва да говори, че трябва да я заведат в църква. Междувременно
родителите й умират и за нея се грижи чичо й. През 1895 г. със семейството си
и малката Стойна той се преселва да живее в петричкото с. Ръждак. Племенницата
му настоява да я заведе в църквата "Св. Георги" в Петрич и там да я остави. Отиват
в храма, ала попът отказва да я вземе понеже е сляпа и няма кой да се грижи за
нея.
"Натъжила се горката, зажалила, разказва 89-годишната баба Мария от Златолист,
която помни преподобна Стойна и говори за нея с дълбока почит. - Явил й се отново
сън и тя рекла на чичо си: "Отведи ме в църквата на Долна Сушица, старото име
на село Златолист, там ке ме вземат." "Арно“, казал той, качил я на магарето и
дошли в наше село. Казали на поп Георги каква е работата, той рекъл, че ще свика
хората и каквото решат, това да е. Бил барабана, събрал се народът. По-младите
казали: "Не можем го гледа това дете, то е кьораво - иска гайле." А старите им
се сопнали: "Как така не можем!? Ке го гледате вие, момите. Едната ке го пере,
другата ке го храни, третата водичка ке му носи." И така останала Преподобна да
живее в Златолист. Направили й малка стаичка на горния етаж на църквата и в нея
тя живя, докат се спомина. Аз бях на 16 години, когато почина", пише в спомените
си за Стойна баба Мария. Според нея пророчицата била хубава, руса жена, кротинка
и тиха, хранила се само с плодове. "Едно джезве, една лъжичка, чашка и чинийка
- това и бе покъщнината. Като ме заболи глава, тичах при нея. Тя взимаше честния
кръст, туряше го в чашата с вода, думаше му молитвичка, после ми даваше да пия.
И главата ми минаваше, и всичко", пише приживе баба Мария.
Ванга я считала за по-силна
Баба Ванга казвала за Проподобна Стойна, че е три пъти по-силна от нея самата. "Три пъти по-силна от мен е Стойна, да знаете, да помните." Баба Мария си спомня в писанията си, че Ванга винаги идвала на празника на Гергьовден в селото. Преподобната живеела само в храма "Свети Георги". Шетала из двора, а там има около 30-метрово дърво на повече от 1300 години и за България е като дърво на живота. Между колоните му Стойна е вързала люлка и често жените се люлеели там, така лекували безплодието си. Смята се, че мястото, където расте дървото, е единият от върховете на енергиен триъгълник. Останалите елементи са Рупите и параклисът "Свети Теодор Тирон" в село Катунци.
Можела да левитира
Житието на Преподобната се намира в храма и всеки може да го прочете. Там се пази и сребърния кръст, който Стойна Димитрова носи цял живот. Твърди се, че ако святата реликва се пусне във вряща вода и после човек пие от нея или се измие, повече няма да страда от главоболие. Житието на светицата разказва как веднъж един мирянин дошъл да почете Господа. Застанал отстрани на Стойна и съзрял, че всъщност Преподобната не се допира до пода, а се носи на метър над земята. След като приключила с молитвата си, извикала човека, който още недоумявал, и го помолила до смъртта й да не споделя с никого на какво е станал свидетел. Възрастните хора твърдят, че Стойна често напускала тялото си и била като мъртва в продължение на дни. След като се събудела, разказвала чудни истории. Днес стаичката й е запазена във вида, в който пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки посетител оставя нещо свое за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще се радва на завидно здраве. На масичката в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.
Лили АНГЕЛОВА
Какво четем:
🔴 Най-многодетната майка: Посрещам Коледа с 13-те си деца🔴 Защо украсяваме елха на Рождество Христово
🔴 Огън и лед в ювелирно шоу край Дунав (снимки)
Източник: bgdnes
Коментари
