Кой си ти, Дядо Мраз?


Преди време още предупреждавахме, че това със сигурност ще се случи; в Гърмен група християнски активисти прибягнаха до самоуправство за да сложат "коледна елха" - не новогодишна, а именно коледна - на селския площад, защото предварително засаденото по нареждане на общинското ръководство живо дърво им се сторило твърде малко. Предупреждавахме, че агресивното налагане на християнската празнична обредност и символика несъмнено ще доведе до един-единствен краен резултат; народът ни, злощастно разделен и по религиозен признак поради известни на всички исторически обстоятелства, днес е заплашен и от религиозна нетърпимост. А това е по-опасно дори от продължаващото вече четвърт век неспирно грабене на народното богатство.

И случаи като този в Гърмен от преди няколко дни само ще се множат и ожесточават, ако не бъде променена цялостната държавна политика по отношение на празничната система. Българската конституция ясно постановява разделение между държавата и религиозните култове, поради което държавните длъжностни лица, включително най-висшите, не могат да си позволяват нито великденски богослужения, нито вечери ифтар, нито пасхални церемонии, нито атеистична пропаганда; те могат да правят единствено религиозно неутрални изказвания, ако изобщо се налага да засягат тази тема. Впрочем, религиозната ненатрапчивост е задължителна и за българските граждани изобщо и без изключения; понеже религиозните вярвания са въпрос дълбоко личен.

Исторически формираната българска празничност и обредност е синкретична както по своя произход, така и по своята същност, въпреки обичайно християнската си привидност; та България е била световна империя и преди налагането на християнството, за това е необоснован какъвто и да е натиск по религиозни теми. Трябва да е безпощадно ясно, че единствено чрез завръщането на религиозно неутралната празнична обредност може да бъде спрян процесът на разединение сред народа ни; ако някой още се интересува от това, впрочем.

* * *

Само си мислим, че всичко, което се отнася до Дядо Мраз и до неговия произход, ни е ясно. Въпреки крайно оскъдните историко-археологически източници вероятно можем да направим доста повече от безкрайното преразказване на една и съща история - за съветския пропаганден продукт, масово наложен в България през втората половина на миналия век за да убие всеки спомен за религиозната си успоредица; която успоредица пък, и тя от своя страна, се оказа също с ярко пропагандно минало - предназначението й било да продава по-добре една безалкохолна напитка с вкус на сироп за кашлица.

Сякаш дойде времето да се разрият тия обредни авгиеви обори и да се сложи някакъв ред в лигавото сълзливо-сополиво представяне на "добрия старец", а и в отношенията му с неговия суров демоничен езически предтеча.

Отсъствието на достатъчно исторически, археологически и етнографски извори прави търсенето на произхода на Дядо Мраз трудно и несигурно. Затова тук ще се наложи едно кратко предварително уточнение. Ще се уговорим, че сега правим опит да издирим най-напред ония историко-археологически и етнографски податки, които биха ни позволили да оформим ранната история на обредния образ, който от ХIХ в. насам - първоначално в Русия - е назоваван като Дядо Мраз. При това най-напред ще направим опит да оформим този образ в българския му вариант; само условно и за удобство ще го назоваваме Дядо Мраз дори и когато говорим за Средните векове, понеже, разбира се, нямаме никаква представа как със сигурност са го наричали предците ни. На един следващ етап ще сравним така полученият български Прото-Дядо Мраз с неговите славянски успоредици; по този начин ще избегнем неволните изкривявания на митологичния образ от нашите земи, приписвайки му общославянски черти, които той може и да не притежава. Чак накрая ще видим какви са възможностите за привързване на този обобщен историко-археологически и етнографски Дядо Мраз към сигурната история на образа, която наистина започва в Русия през първата половина на ХIХ в.

* * *

И така, кое е исторически сигурното, което би ни позволило изобщо да започнем разглеждането на произхода на българския Прото-Дядо Мраз; засега то не е никак много. Предложената по-долу и във втората част на този текст възстановка на произхода и развитието на митологично-обредния образ трябва да се възприема вероятно като една от възможностите, които би предложил един пълен и цялостен преглед на всички възможни исторически податки; такъв преглед тук, естествено, не е възможен.

Първата сигурна следа - доколкото изобщо може да е сигурна херменевтиката на археологически находки, които не са "привързани" към писмени свидетелства - е старобългарският езически култ към прадедите. За съжаление, материалните останки от този култ са много малко и крайно несигурни, но една чисто визуална прилика със съвременния образ на Дядо Мраз - все пак ще е трудно да се предположи коренна промяна във външните белези на този образ; макар да не е, разбира се, напълно изключена - ще ни помогне да открием малък метален предмет с очевидно гневно антропоморфно изображение (вж. Изображението), за който съществува относително единодушие. Амулетът от Велики Преслав, предполагаемо, е именно находка, свързано с култа към прадедите.

Такива изображения са едва няколко, археологическата им среда - а оттам и датировката - е несигурна; и трябва да признаем непременно, че възгледите за тяхната същност сред изследователите са многобройни. Сега ще клоним, поне за двете изображения представени тук, именно към представата за тези образи като за свързани с култа към прадедите не само заради външните прилики, а и защото тия две изображения се съгласуват безупречно с характерните черти на култа към прадедите, познат ни по етнографски свидетелства; а това не е за пренебрегване.

Много по-сложно е да бъдат привързани народностно тези, и подобните им още няколко, паметника. Засега повече се твърди за прабългарския им произход, но това постепенно се променя поне за някои от тези находки - както за амулетите от типа "кон в ход надясно, язден от антропоморфна глава (маска)", например, за които прабългарският им произход не подлежеше на съмнение, а днес датировката им отива даже в ХIХ в.

Втората ни сигурна опорна точка е началото на новите години в Средновековна България. Християнският Божик повече от 16 столетия се опитва да се пребори с новогодишната обредност; и всичко е тихо и мирно, докато новата година започва на 1 септември в Ранното Средновековие, а по-сетне - на 1 март. Яростното противопоставяне се отключва когато от 1 януари започват да се отброяван новите години; тогава - под влияние на провъзгласеното вече за държавна религия християнство - е началото и на буйното оттичане на новогодишна обредност към деня на зимното слънцестоене; и това, както ще видим, е от особена важност.

Когато се връщаме назад във времето за да открием корените на митологично-обредния образ на българския прото-Дядо Мраз, промяната на началото на новата година от 1 март на 1 януари е сред малкото сигурни исторически събития, които можем да използваме. Защото, разбира се, че при посрещането на новата 1936 г. за пръв път масово е наложен образът на Дядо Мраз за създаване на празнична веселост, но той - по своята същност - не е съветски пропаганден продукт, даже не е и руски, а възстановен, издирен сред забравеното в духовната история, стар общославянски образ; при това с видимо привнесени инородни черти.

Сравнително късното създаване на стройна собствена религиозна система у славяните - не преди IХ в. най-рано, за което тук вече многократно е ставало дума - е благодатната почва за впиване сред славянските племена на религиозни представи и празнична обредност от народите, с които те са в досег. Точно така славяните при усядането си на юг от Дунав "отдават" някои от своите най-древни вярвания на завареното население - какъвто несъмнено е случаят с демонът Варна; впрочем, именно писмените свидетелства за тези древни славянски вярвания, които са се запазили във византийските писмени извори, са безценни, когато правим да надникнем в най-ранния митологичен пласт на славянските религиозни представи.

Въпреки формулираните вече (поне) две "сигурни" опорни точки, няма как да определим народностният езически произход на българския прото-Дядо Мраз; той може да бъде с еднаква вероятност както заемка от прабългарската, така и от славянската митология - впрочем, култът към прадедите в равна степен е бил развит, вероятно, и в двете основни етнообразуващи съставляващи на старобългарската народност. Както ще се уверим, "привързването" на този митологичен образ към началото на новата година - първоначално на 1 март, а по-сетне на 1 януари; и едва в ново време към деня на зимното слънцестоене и християнския Божик - заздравява убеждението в неговия старобългарски произход изобщо.


Какво четем:

🔴 Голям успех на Георги Чиколов в Турция

🔴 Деца дариха 250 лв. на връстниците си в Хитрино

🔴 Борисов получи картичка от Обама

Източник: СЕГА



Коментари



горе