Българите в Германия през погледа на немците
Кой и какви са българите в Германия и равни ли са те на останалите чужденци тук? Едни от често задаваните въпроси, на които самите българи не искат да научат отговорите. Защо? Преди всички за собствено спокойствие, за да не разрушат мита за умния, успешен и лесно адаптиращ се към всяка обстановка българин.
Но докато българите предпочитаме да си затваряме очите пред действителността, германското Сдружение за образование и научни изследвания „Минор“ изготви профил на българите в Берлин. Това се случи в рамките на изследване на новата вътрешна европейска миграция по проект, финансиран от Сената на Берлин. В края на 2015 година излязоха и резултатите от изследване, направено от Матияс Йобелиус за фондация „Фридрих Еберт“, което допълва картината. Събрани в две изречения, резултатите показват, че българите в Германия могат да бъдат описани по следния начин:
Въпреки високото образование и квалификации, лошо интегрирани в местния пазар на труда. Българите са често жертва на манипулации, измами и злоупотреба и в сравнение с групите на други чужденци в Германия, са най-големият консуматор на социални помощи…
Може би това е причината, поради която някои кметове в Германия предпочитат вълните от сирийски бежанци пред българските емигранти. Поне това заяви кметът на град Дуисбург пред други кметове на конференция на социалдемократическата партия в Берлин (прочети тук…). Защо германците имат толкова ниско мнение за българите? Какво е довело до това лошо впечатление и мение?
„Минор“ интервюира 880 българи в Берлин за своето изследване (около 20000 българи живеят в Берлин). Над 53% от анкетираните българи имат завършено средно образование, а 38% – академично (бакалавърска, магистърска или докторска степен). От тези с висше образование най-много са учили икономика (26%), следвани от инженерни, социални и медицински специалности. Въпреки своите знания, повечето от тях упражняват нискоквалифициран труд – в строителството, хотелиерството и ресторантьорството, както и в сектора на услугите. Близо 60% от сънародниците ни в Берлин признават, че работят под нивото на професионалната си квалификация. Сред хората с бакалавърска степен цели 85% извършват дейност, изискваща по-ниска степен на квалификация. Съответно и заплащането е много ниско – 31% от работещите българи вземат нетна заплата между 1000 и 1500 евро, а 28% от участвалите в проучването са заявили, че получават месечна нетна заплата между 500 и 1000 евро. Във връзка с това, Дорит Комитовски от Сдружение за образование и научни изследвания „Минор“ обяви, че българите са най-лошо платената група чужденци в Германия.
Изследването, финансирано от фондация „Фридрих Еберт“, затвърждава тези данни и добавя допълнителни шрихи към образа на българина в Германия – той пребивава около 5 години в страната и е на средна възраст около 33 години. За разлика от румънците, с които едновременно сме приети в ЕС, българите сме по-лошо интегрирани в местния пазар на труда. Ние сме най-лошо платените и често мамени. Това се дължи до голяма степен на факта, че почти половината от българите са заети в сфери, където не се изисква никакво образование и специализация. Еда 14% от сънародниците ни имат професии, които изискват академично образование.
Ниските заплати и ограничените възможности правят българите в Германия най-големите ползватели на социални помощи в страната (Hartz IV). Над 14% от легално пребиваващите в страната българи попадат в графата на т.н. „Aufstocker“ – хора, които имат работа, печелят пари, но те не са достатъчни за да живеят от тях и разчитат на социални помощи. Тук трябва да се уточни, че при част от тези случаи става въпрос за организирана престъпна схема за източнване на социалната система – Betrug zum Nachteil von Sozialversicherungen und Sozialleistungsträgern. Популярни са случаите в които:
- хора са регистрирани фиктивно на работа в Германия, получават социални помощи, а същевременно живеят в България;
- работниците се осигуряват на минимална работна заплата. Реално изработените пари получават на черно, за да могат да получават допълнително и социални помощи.
Българите в Германия често стават жертви на измамници, но рядко търсят справеделивост. Това се дължи най-вече на факта, че не познават добре правата си и слабо владеят немски език. В повечето случаи става въпрос за посреднически фирми при намирането на работа, които удържат голяма част от заплатата, липсващи здравни и социални осигуровки и нечовешки условия на живот. Известни са и много случаи на търговия с хора и принудителна работа.
Липсата на езикови познания ограничава социалното общуване на българите в Германия и влияе негативно на интеграцията им в обществото. Като цяло, голяма част от сънародниците ни очакват помощ и съдействие от други българи в Германия. Изследването на „Минор“ показва, че за намирането на работа те разчитат най-вече на лични контакти и помощ в социалните мрежи. Малко са тези, които проявяват инициатива да попълват и разпращат автобиография и мотивационни писма.
Като цяло, според Дорит Комитовски от „Минор“, българите идват в Германия неподготвени. Те не знаят какво ги очаква и се сблъскват с редица проблеми, което допълнително усложнява ситуацията им. Един от най-честите проблеми, с които се сблъскват нашенците, е затвореният кръг Жилище – Работа ,в който работодателите изискват от кандидатите за работа да имат адресна регистрация, за да бъдат наети, а същевременно наемодателите изискват от потенциалните наематели да имат постоянна работа. Така хората биват неусетно тласкани в ръцете на криминални структури, които срещу големи суми ореждат фиктини адресни регистрации и фиктивно назначаване на работа.
Заключение: Експерти предупреждават, че сред голяма част от българите в Германия липсва нагласа и амбиция да търсят защита по съдебен път. Стряскащ е и фактът, че въпреки наличието на множество бюра за безплатни консултации и възможности за покриване на съдебни и адвокатски разноски, интересът да се постигне правосъдие е минимален. Българите нямат доверие към местните институции и по подобие на някои други общности се капсулират между „своите“. Това създава предпоставки за успешно зараждане и развитие на престъпни структори и схеми.
Какво четем:
🔴 Новостите при кандидатстването след 7 клас🔴 Едно българче в една обикновена канадска гимназия
🔴 Българин е вторият Марк Зъкърбърг, създаде нещо по-уникално от Фейсбук (снимки)
Източник: bgkontakti
Коментари
Последвайте ни във facebook!
