Българският лъв Дан Колов

През 1909 година от палубата на един евтин кораб в Ню Йорк се изсипва група яки българи, сред които и Дончо Колев Данев - Тревненски, от село Сенник, Севлиевско. Момчето е само на 17 години, но като сирак още от петата си година, тръгва по пътищата на ветераните в гурбетчийството, защото от 13-годишен върши тежката градинарска работа в Унгария – професия, в която българите минават за професорите на Стария континент...
Новите американци почти моментално и тук се залавят за най-близката работа - стават хамали на пристанището. След време, като се пооглеждат, някои от тях се захващат за още по-тежка, но и по-добре платена работа - на строежа на жп линия в Скалистите планини, където мъкнат тежките релси и траверси, както и заместват конете при прекарването на камъни и пръст с убийствено тежките вагонетки... В този занаят Дончо Колев изпъква особено ярко и става известен като рекордьорът, който избутва най-много вагонетки за денонощието... Грубо пресметнато, заедно и с количките, с които се е справил и като миньор, стигат някъде 15-20 хиляди... Тонажът е повече дори и от натоварванията на нашите щангисти, благодарение на което те ставаха олимпийски и световни шампиони по времето на великия треньор Иван Абаджиев...

... И ето,че един ден край мощните строители наминава странстващият из Щатите италиански борец Гуидо Джаколини и, по тогавашния обичай, кани противници от запалянковците да се преборят с него. И прави грешка в избора си - Дончо Колев го тушира за няколко минути!
Истината е, че Дончо, който е учил само две години в българското школо, защото като сирак е трябвало да работи за хляба на фамилията, се е борил не веднъж и не два пъти на селските мегдани и никак не е "новобранец".
Джаколини е честен човек и има в сърцето си спортния „феър плей”, та го запознава с един притежател на ресторант, който не само храни клиентите си, но и им поднася и организираните от него борби между местни и гостуващи пехливани, още и народни песни и музикални концерти...

По онова време българската емиграция в Америка, макар и прокудена от беднотията, възцарила се в милата родина, държи страшно на своя род и българския си дух. Българите ронят сълзи като чуят познатите песни "Диви рози", "Хопса-Хопса", “По море се скитам”, “Вънка сиромащина”, “Малка мома”... Купували се огромни количества грамофонни плочи от България. Записи са правили и в САЩ. Най-популярна от всички е певицата Вера Гронева, която се смята и за първата професионална изпълнителка на български народни песни, разпространявани в Съединените щати. Внасяли се от 300 до 500 заглавия книги годишно, отпечатани на български език... Патриотизмът бил повсеместен и стига до там, че всеки дава нещо от себе си за "дом, род и родина".
Българският лъв Дан Колов, в когото се преражда момчето за което Ви разказвам, подарява, например, след като става световен шампион и най-силния борец в света, самолет на България...
В Америка Дан Колов работи още в заводите "Карнеги" за колела и оси на локомотиви и вагони в Пенсилвания. Там е леяр и сам пренася по две колела с осите, което обикновено се прави от цялата бригада…
Показателно е, че първия си приз Дан Колов получава като добър работник, а следващите си отличия и световна слава - по-късно... От "Мисисипи Ривър Пауър Къмпани" го награждават с медальон, на който е гравиран надпис: "Връчен за достойна работа 1912/13 г. на Дан Колев от Хю Л. Купър - главен инженер".
По едно време на хоризонта се появява цирк "Виктория" и на представлението канят човек от публиката да премери сили с техния професионален борец. Ако издържи 10 минути, ще получи солидна сума. Тогава Дончо излиза и не само се задържа на 10 минути в схватката, но и побеждава професионалиста. След това директорът на завода Хаулей го насърчава да тренира и се бори.
От 1914 до 1917 г. бъдещият световен шампион е в Питсбърг. Той има вече сила и издръжливост, постепенно придобива и уменията в спорта и скоро побеждава последователно 7 известни борци. Така става популярен борец и през 1917 г. мениджърът Дейвид Харисън го включва в екипа си.
Още в първото си световно турне постига блестящи резултати.
В Япония побеждава последователно шестима от най-добрите на Страната на изгряващото слънце, преди да стигне до Джеки Хигинс, "жестокият ужас". Когато поваля и него, японците не издържат и се юрват да линчуват лошия българин... Само бързите действия на полицията предотвратяват грандиозен скандал...
Победите му продължават в Китай, Аржентина и Бразилия, в Южна Африка...
През 1933 година българският лъв Дан Колов смръзва с юнашката си сила и прочутия Дворец на спорта - Пале дьо спорт в Париж, където попада в сферата на най-добрите мениджъри - Анри Деглан и Раул Паоли. Парижките му шест състезателни години са най-легендарните в неговата спортна епопея. Той става най-добрият в света. Раул Паоли казва за него:
"Между всички борци в Америка и на света, които познават кеча, Колов е единственият, на когото и най-добрият и с голяма техника борец не може да надвие. Негова визитна картичка са фигурата и ушите, които носят белега от борбите".
В Париж през 1936 г. побеждава шампионите на Италия и Полша Карло Стрингари, и Франкт Бронович, още и Анри Деглан, който му предава и Диамантения пояс, с което нашият сънародник става първият европейски шампион. Една случка показва каква публика посещава в Париж изявите на Дан Колов. Триумфът му срещу Деглан е награден с огромен букет цветя от примадоната на Парижката опера Илка Попова!
Идва и времето на завръщането в родината. Дан Колов е посрещнат с възторг на Софийската гара, където пристига с експреса Париж - София...
След тържествата първата му работа е да изплати данъците и дълговете на най-близките хора, и на не чак толкова близки роднини и бедни, нуждаещи се хора...
Дан Колов се преселва в по-добрия живот през 1940 година - на 58-та година от своето раждане през 1892... Освен със своята сила и слава, със своята воля и щедрост Дан Колов оставя завинаги и спомен със своята пословична скромност...