Мизерията е вид несвобода


Георги Константинов, който тази седмица черпи за ЧРД, работи върху новата си стихосбирка и навръх празниците. Тя вероятно ще се казва "Неделен човек". И ще бъде поредната в неговото мащабно десетилетно и забележително творчество. Неслучайно стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски, а книгата му "Туфо, рижият пират" е издадена на немски, френски, руски, украински, полски и други езици. Поетът писател, в чиято биография са записани повечето възможни "длъжности" в журналистиката, литературата и културата, притежава серия от родни и международни награди. Лирикът, поставил рекорд с поетичната си книга "Обичам те дотук" - 13 издания с над 27 000 тираж,  е почетен гражданин на родния си Плевен. Директор е на списание "Пламък".

- Кога, господин Константинов, човек трябва да прави равносметки - в края на годината или когато се създаде ситуация, в която му се налага да вземе много-много важно решение?  
- Някак не ми допада тази картина: да съм приседнал в края на дълъг път, или да кажем,  да бъда изправен до ръба на скалата и да правя равносметка на преживяното. Вярно е, че съм извъртял 73 земни обиколки около Слънцето, но мисля, че още ми е рано за крайна равносметка. По-скоро съм склонен, не само в края на годината, да си припомням отделни важни събития в моя живот: фамилен празник, раждане на нова моя книга, преодоляване на поредна бариера пред нашето списание "Пламък". Ще прибавя още: ново приятелство или зачеркване на фалшив приятел, трагичен случай на българска земя (като този в Хитрино), събитие, породило в мен гордост (като честването на 160 години български читалища), среща със световен писател (преди седмица - с португалеца Жозе Сантуш, автор на чудесната книга "Мъжът от Константинопол"), нов филм или нова картина от талантливия ми приятел Симеон Спиридонов... Няма нужда да си казвам: Аз съм автор на повече от 70 книги, над 200 мои стихотворения станаха песни, не съм богаташ, но не съм и беден, правилно живях, браво на мен. Вярвам повече на бъдещето време: там, ако не аз, други хора ще направят точната равносметка и на моето творчество, и на мен самия. Разбира се - ако изобщо си спомнят за мен.
- В кои моменти от живота ви се изправихте срещу страховете си?
- Имал съм лични страхове: от завистта и подлостта, например. Особено след една клевета по адрес на нашето списание "Пламък", скроена от посредствени душици, вадещи хляба си с литературно чиновничество. Обстойна проверка от най-висока национална институция доказа, че тези перодръжковци лъжат, а те не ми се извиниха след това.
Повечето ми страхове са за съдбините на нацията
Не е възможно да живееш уютно и безметежно, а много хора около теб (включително и твои роднини) да не успяват да свързват двата края. Принципно сега обществото ни може да се похвали с повече свобода на словото, пътувания, партийна принадлежност. Но казвал съм и друг път: мизерията е също вид не-свобода. Причината за това, което се случва, е неправилното разбиране на смисъла на политиката. У нас политиката дълго време беше инструмент на разделението.
Разделението спомогна върху фона на развихрена политическа и криминална агресивност държавата да се граби безконтролно и да се рушат духовни ценности. Уви, днес да си честен човек, означава, че си смешен наивник, който няма способности за далавера. В творчески план - същите страхове. Опасявам се, че така, както лошо се грижим за езика и културата ни, както се напъваме да живеем без високи идеали и национални ценности, може би някой ден ще осъмнем в обезбългарена държава. Дано това са само мои страхове.
- Имало ли е критичен момент, в който кариерата ви е била заложена на карта?
- Не възприемам своята творческа работа като кариера. Кариера притежават служителите в един или друг институт, амбициозните люде, имащи или нямащи дарба, устремени към върха... Поетът, художникът, хората на словото, звуците и багрите са нещо по-различно. Творческото им осъществяване зависи от самите тях и понякога... от небесното благоволение. Или казано по-простичко: от късмета. аРазбира се, след самото написване една добра книга е нужно да намери своя издател, една хубава пиеса трябва да стигне до сцена, на талантливия художник му е необходима престижна изложбена зала... Ето че пак стигаме до ролята на обществената грижа към българското изкуство.  А при мен "кариерата", т.е. творческата работа винаги е вървяла по нелогични пътища. Много от стихотворенията ми, включени в книгите "Обичам те дотук" или "Вечно подранил" са писани в трудно за мен време.
Новите литературоведи се правят, че
не забелязват моя хумористичен роман за деца "Туфо рижия пират"
Така е от години. Не го включиха дори в списъка от сто български книги за деца по време на "Малкото четене". А тази моя творба вече е преведена на десет еврпейски езика, непрекъснато се преиздава и у нас - през 2015-а "Хермес" я пусна на пазара за трети път. Мнозина знаят и за неприятните разправии преди години около мои сатирични произведения -"Квартално събрание", "Динозавърът", "Скица от натура"... Може би в такива случаи са били "заложени на карта" преди всичко моите нерви.
- Но вие сте късметлия - самите кралици на поезията Дора Габе и Елисавета Багряна се изказват повече от благосклонно за вашите стихове...
- Имам чудесен автограф от Багряна върху една от последните й стихосбирки. Твърде ласкателен е, няма да го цитирам, защото имам усещането, че не го заслужавам достатъчно. А в книга с интервюта, правени от Любен Любенов, Дора Габе ми определя челно място сред новото поетическо поколение. Интересно, че Дора, с която се познавахме, никога не ми е казвала лично тези думи. В спомена си нося поетически празник в Добрич, когато Багряна и Габе, седнали една до друга, често вдигаха наздравици за добруджанската земя, за българската поезия и за какво ли не още. А и двете вече бяха на възраст над 90-те... Даже танцуваха под звуците на ресторантския оркестър, поканени от млади поети...а
- До каква степен през 70-те и 80-те българските поети бяха независими от властта и до къде трябваше да се съобразяват с нея...
- Доста сложно е да се обясни. Не бях напълно независим от властта в работата си като автор и редактор в литературно издание.
Понякога в мен заговаряше автоцензурата
Не предлагах всички свои сатирични стихотворения за печат. Това пък от своя страна развиваше способността - и в мен, и в други творци като Радичков, Стратиев, Валери Петров и много още - за един по-алегоричен езопов език. Имах и емоционална причина - все пак възприемах положително разгърнатото строителство в страната, виждах голямата, макар и стеснена от тоталитарни рамки грижа за културата в обществото. Но постепенно стигнах до извода, че в обществото ни е необходима промяна: запазвайки някои положителни черти, да зачеркнем демагогията, различните видове цензура, да дадем път на плурализма...Уви, не всичко се сбъдна по този начин.
- Време ли е за ново "Квартално събрание" - дисидентското ви стихотворение, след чието публикуване в "Литературен фронт" валят наказания, уволнения и вас ви заклеймят в антикомунизъм?
- Да, време е да се напише пак подобна творба. Но би трябвало да се казва "Народно събрание".
- Кое е по-важно за автора - сатирата или любовната лирика? Или пък може би да бъде бунтар...
- Един автор с талант, независимо дали пише лирика или сатира, би трябвало да бъде честен към своя талант и най-вече - към своя народ.
Бунтарската поза не е достатъчна
Хората, които още вярват на поезията, очакват искрени и вълнуващи думи, носещи попътна светлинка. Истинска човечна поезия - без традиционни баналности и постмодернистични щуротии.
- Коя книга четете в момента?
- Споменах вече "Мъжът от Константинопол". Препоръчвам ви я! А иначе - често разтварям Библията. Особено Стария завет.
Албена АТАНАСОВА


Какво четем:

🔴 Дарин Ангелов получи бяла лястовица

🔴 В "Св. Иван Рилски-Чудотворец" посрещнаха Дядо Коледа с любимите български песни

🔴 Ако можех да избирам , майчице... /Емил Димитров/

Източник: Стандарт



Коментари



горе