Иконата на българското кино


Hевена Коканова изигра най-еротичната си роля в „Крадецът на праскови“, макар и само чрез целувки със сръбския артист Раде Маркович. Никой не посмя да вкара в горещи любовни сцени иконата на българското кино. Тази толкова красива жена сякаш излъчваше някакво целомъдрие, което нито един от режисьорите не искаше да разруши. Камерата се любуваше на лицето й, на топлите й бадемови очи, на нежните й ръце и… дотук. Никаква голота. Е, има и няколко малки изключения. В „Спомен за близначката“, режисиран от съпруга й Любомир Шарланджиев, Невена Коканова показа гърдите си. Но тъжно опипвайки ги, героинята й, която също се казваше Невена, търсеше признаците на най-коварната болест. По зла ирония на съдбата от същата болест 25 години по-късно си отиде и актрисата.
В „Матриархат“ съпругът й Божидар (Георги Кишкилов) разголи почти до края бедрото й. Като затворник той поиска да прави секс с дошлата на свиждане негова съпруга Ганета. А когато има насилие, еротиката и чувствеността изчезват. Разбира се, Невена Коканова се е целувала в много филми и с много актьори. Правила го е с Коста Цонев, Стефан Данаилов, Филип Трифонов, Йордан Матев, Иван Андонов, Апостол Карамитев, Антон Горчев… и даже с румънския актьор Виктор Ребенчук в „Най-дългата нощ“. Но всичките са някак сдържани, почти приятелски, нелюбовни и здраво озаптени от соцморала. В „Момчето си отива“ например тя докосва края на устните на Ран (Филип Трифонов) с една полулюбовна, полумайчинска, полуприятелска целувка. Тогава един кинокритик написа, че тази полуцелувка влиза завинаги в историята на българското кино. Филип Трифонов ми разказа как след излъчването на „Момчето си отива“ много мъже го подпитвали: „Абе ти имаше ли нещо с Коканова?“, катопридружавали въпроса с деликатен, но недвусмислен жест и с леко намигане. След като актьорът отговарял, че не е имал нищо извън снимките, интересът им бързо спадал…

В „Най-добрия човек, когото познавам“, също на Любомир Шарланджиев, съпруг на Коканова е Владимир Смирнов. През целия филм двамата се държаха като брат и сестра. Нито една любовна целувка, нито дори намек за семеен секс. Когато започва снимките на „Крадецът на праскови“, Коканова е само на 25 години. Божествено красива и вече много обичана от зрителите. Има 7 роли в творческата си биография, включително и Ирина в „Тютюн“. Всъщност точно с този филм, предшестващ „Крадецът на праскови“, тя става звезда. Недоверието, с което в началото я гледа киногилдията (та тя не е завършила ВИТИЗ!), постепенно се сменя със завист. Когато Въло Радев обявява, че ще я снима в първия си режисьорски филм, художественият съвет на Киноцентъра е категорично против.

В Невена още имало нещо момичешко, нямало да си пасне нито със сърбина, нито с Михаил Михайлов като военния комендант на града. Въло Радев се принуждава да смени Коканова с Виолета Минкова, известна театрална актриса, но без опит в киното. Когато в Киноцентъра той съобщава причините за отказа си, Невена ги изслушва, без да каже дума, излиза от залата и разплакана се затичва по дългия коридор. След като снимат усилено няколко дни във Велико Търново, Въло Радев и операторът Тодор Стоянов се връщат в София, за да видят заснетия материал. И буквално се хващат за главата. Виолета Минкова не носи в себе си онова физическо и емоционално излъчване, което трябва да плени зрителите. Тя има повече драматизъм, а на режисьора са нужни лиризъм и нежност, каквито у Коканова има в излишък. Въло Радев заявява пред художествения съвет, че сменя Виолета Минкова с Невена. Иначе филмът ще бъде провал.

Първите снимки на Невена Коканова с Раде Маркович са пълен конфуз. Той е ядосан и нервен от смяната на актрисите, забавянето на снимките проваля другите му творчески планове. Държе се надменно, Невена му отвръща със студенина. Въло Радев усеща всичко това и най-напред снима по-леките като драматургия епизоди. Но времето напредва, есента си тръгва, прасковите започват да окапват и се налага да ги връзват с тънка тел за клоните. Постепенно дистанцията между Коканова и Маркович се стопява и двамата снимат най-важните любовни сцени. Всеки има свой начин за влизане в ролята. Раде предпочитал да се усамотява и така да осмисли указанията на режисьора. Докато Невена обичала да слуша как Въло Радев й говори. По този начин се „заразявала“ от него и бавно се превръщала в Лиза, героинята си. Понякога той й пускал на грамофон „Роза се омъжи“, италианска народна песен. Актрисата се отпускала, изчезвала неусетно и заживявала като Лиза в лозето край града, където отдава сърцето и тялото си на красивия сърбин. Така е във филма. Само Невена и Раде обаче знаят кога любовната химия между героите им преминава и в тях самите. Но е силна, много силна.

Всъщност снимачната площадка и в България е люлка на много любови, преминали след това в сватби и бракове – къде успешни, къде не съвсем. При снимките на „Хитър Петър“ режисьорът Стефан Сърчаджиев се влюбва в актрисата Анастасия Бакърджиева и се оженва за нея. Въпреки че е с гаджето си Огнян Купенов при снимането на „Комбина“, Ваня Цветкова се залюбва с каскадьора Павел Дойчев и след края на снимките се женят. Сериалът „Дунав мост“ роди голяма любов межу дебютантката Йоанна Буковска и тогавашния секссимвол Чочо Попйорданов. И те се венчаха, но бракът им не продължи дълго. Невена и Раде не стигат до сватба. В любовта между двамата се намесват политиката, сложните междудържавни отношения и дори ЦК на БКП. Не позволяват на Невена да отиде при голямата си любов. А може би не са й стигнали силите да се раздели със съпруга си Любомир Шарланджиев, който всъщност я прави истниска актриса. Постави благодарността и уважението си към Шарлето над любовта си към сърбина. Сигурно й е било много, много трудно.

Четири години след смъртта на Коканова по телефона помолих Раде Маркович за интервю. Той ми прати кратък емоционален текст, написан на ръка и дори с несъществуващата в сръбската азбука буква „Ъ“. Ето най-емоционалното от писмото на Раде: „Поканата за снимки в България в онова време ми се видя като спасителен кораб. Бях в лична и професионална криза. Освен това бракът ми се разпадаше, имах язва на стомаха, бях и напълно разочарован от приятелите си… Въло Радев и неговият екип ме приеха блестящо. Цялата тази ситуация, великолепният автор и човек Емилиян Станев, „Крадецът на праскови“, необикновената романтика между жената на полковника и военнопленника ми обещаваха фантастична работа. (…) В екипа пристигна Невена Коканова. (…) Снимките започнахамного успешно. Невена непрекъснато пътуваше в София за представленията в Сатиричния театър, а аз имах достатъчно време за разпускане, да се подготвя за ролята и да изучавам български език. Есента бе тиха и дълга. Търново – прекалено красиво и романтично. Невена и аз много бързо се сприятелихме, паснахме си в работата. Въло ни караше да импровизираме и ние се занасяхме и фантазирахме… Не мога да кажа кога всичко това се превърна в любов. Но го осъзнах чак когато се върнах в Белград. Здравето ми се влоши заради язвата и се наложи да лежа в болница почти месец. Трудни, много трудни дни. Голяма равносметка за живота. Решения… Разведох се и напуснах театъра. След два месеца се върнах в София прероден. Трябваше да озвучим филма. (…) Нашите отношения с Невена бяха малко по-въздържани, защото в София вече се говореше. До ново силно сближаване се стигна следващата есен по време на филмовия фестивал във Венеция, където бяхме много добре приети като гости петнадесетина дни. Венеция безпогрешно изпълняваше своето. Тук бяха стъпалата Санта Мария де ла Салуте, сянката на църквата „Свети Марко“ и всички останали свидетели – гълъбите, гондолите, наводнението на площада… По-късно всичко това се превърна в една доста трагична приказка. Аз се разведох, но Невена не можа. Нейният съпруг бе с тежки сърдечни проблеми. Разводът щеше да го убие… Отношенията между България и Югославия отново се влошаваха. От най-високо Невена бе посъветвана да се отдръпне. Край? Не! Никога няма да има край… И защо?“

Забелязахте ли между думите и редовете в писмото голямата любов, нежност и преклонение на Раде Маркович към Невена?


Какво четем:

🔴 Завръщането на красивите умове

🔴 Бум на бебета по Коледа

🔴 На 27 декември отбелязваме Стефановден

Източник: socbg



Коментари



горе