Парен петел кани туристи в Калофер


Над 500 туристи пълнят къщите за гости в града на Ботев за Нова година. Резервациите са направени още в средата на лятото, цената на една нощувка в двойна стая тръгва от 20 лева. По-луксозните къщи държат и по-високи цени, които обаче рядко надминават 40 лева на легло за  нощ.

Най-често туристите запазват две или три нощувки, но поне една четвърт от гостите на Калофер остават за по-дълго време, в зависимост от уикенда и почивните дни по празниците. Резервациите се правят основно по интернет. Повече от десет години всяка от къщите за гости се представя самостоятелно в собствен сайт или участва със своя реклама в туристически сайтове и държи връзка с туристически агенции.

Калоферските къщи за гости са основно в три зони. В градската част има една къща, която е строена в началото на 18. век и оцеляла през времето, като в края на 90-те години собствениците я рестарвираха, като запазиха автентичния  вид. Другите са нови сгради са от 80-те години или от този век. Някои от тях копират възрожденската архитектура на стария Калофер.

Но по-голяма част от къщите за гости са по теченията на двете реки - Тунджа в посока местността Паниците и  Бяла река към едноименния бивак и екопътеката по ждрелото на Бяла река. Там има и малки семейни хотели с повече от три стаи. Макар да са вече в полите на Балкана, те са много предпочитани и през зимния сезон.

Профилът на туристите, които идват в Калофер през зимата, е съвсем различен от този на летните туристи, коментира Нанко Минков, началник на участък Калофер на Национален парк Централен Балкан. През лятото идват тези, които предпочитат туризъм в планината - походи до близки местности, преходи до хижа „Рай” и връх Ботев, конни преходи. През зимата хората търсят повече спокойствие и почивка извън големите градове, а в този сезон планината не е подходяща за туристически походи и преходи.

В къщите за гости има обзаведени кухни и комфортни трапезарии, някои от тях са в стил на механи от края на 19. век. Когато дойде голямо семейство или компания от приятели, те се задържат по-дълго време в база. Въпреки това разходката в зимния Калофер е много зареждаща, допълва кметът Румен Стоянов.

Безспорно най-посещаваният обект е Националният музей „Христо Ботев”, който включва родната къща на поета революционер, експозиционната зала „Христо Ботев - живот и дело”, където са показани единствените четири оригинални Ботеви вещи - часовникът му и писалищният комплект - мастилница, перодръжка и преспапие. Другата експозиция е в Даскал- Ботевото училище.

Сградата е на площада, който е част от мемориалния комплекс. Там има зали, в които са показани стаи на класното и взаимното училище от Възраждането, учителска стая и общинска стая. В нея най-видните калоферци заседавали, за да вземат решения какви данъци ще плащат на Османската империя - Калофер бил от така наречените дервенджийски селища, натоварени да пазят важни проходи, пътища и мостове.

Те имали привилегията сами да определят данъците за държавната хазна, припомня Ася Николова, директор на музей „Христо Ботев”. Калоферци пазели прохода Стражата. В Даскал-Ботевото училище има художествена сбирка с картини, в чиито сюжети Христо Ботев е централна фигура, както и много негови потрети от известни български художници.

Януари е един месеците с най-много посещения на музея, а в дните между Коледа и Нова година  туристите са стотици. Бумът, разбира се, е на 6 януари, рождената дата на гениалния поет, тогава в града има хиляди гости и туристи, а всеки, дошъл в Калофер, влиза в музея и полага цвете на паметниците на Ботева майка баба Иванка и на поета.

Любимите места за посещение в зимния Калофер са няколко старинни църкви, както и двата манастира. Девическият „Свето Въведение Богородично” се намира на десния бряг на Тунджа, в северната част на града. А до Мъжкия манастир отвежда черен път от 6-7 километра, който, макар че води към Балкана, всъщност слиза надолу към горното течение на Бяла река.

Новогодишният Калофер привлича и с един добре запазен народен обичай - парен петел. Всъщност обичаят няма нищо общо с кукуригащата птица - той е типичното новогодишно наричане на момински пръстени и гадаене за бъдещето, което някъде е известно като ладуване. А песента, която се пее над всеки пръстен, има припев, в който главен герой е пареният петел. Така в годините той дал името на обичая.

По традиция, която е на повече от 150 години, в нощта на 31 декември калоферци се събират пред домовете си. Обикновено оформят четири или пет  групи по махали. Там палят големи клади, черпят се с домашно вино, с прочутия калоферски пелин и сочни пържоли от домашната скара. Около полунощ всички се събират на площада, където палят най-голямата клада, а момичетата, които се замомяват, поставят пръстените си в менче с мълчана вода.

Съдчето остава под звездите, а след голямото новогодишно хоро, на което излизат да се хванат и гостите на града, всички отново се отправят към домашната трапеза. Предобед обаче се вадят пръстените, пее се песента с наричанията. И тогава в чест на петела се извива голямо хоро.

Допреди 4-5 години калоферци връзваха на голям прът красив и добре охранен петел, който после отиваше в тавата. Но местните хора се отказаха да мъчат птицата - символ на новото начало, на мъжкото плодородие и на добрата вест. Затова вече водят хорото с байрак, а почерпката е птица, но от фризера на магазина или сочни пържоли.

А точно да проследят гадаенето по пръстените на момите, да чуят песента за парения петел и да се хванат на новогодишното калоферско хоро в първия ден на януари в града идват поне още 500-700  гости от Пловдив до Копривщица и Казанлък.


Какво четем:

🔴 Как да предизвикаш късмета през новата година

🔴 Адаптация /Васил Найденов, 1979г./

🔴 Когато нещо се прави с любов, то винаги ще бъде оценено

Източник: Марица



Коментари



горе