Да си спомним за авторката на "Лавина"


Жената лавина – българската поетеса с невероятния усет към деликатната човешка душа, Блага Димитрова днес щеше да навърши 95 години.

В произведенията си тя размишлява за същността на жената и мъжа, за мястото на човека в потока на живота, и за любовта. В българската литература Блага Димитрова е оставила дълбока следа, обогатявайки я с прекрасно поетично творчество.

Писателката е родена в Бяла Слатина, но израства във Велико Търново. Майка й е била учителка, а баща й юрист.

Още като ученичка тя има интерес към литературата и тогава започва да пише първите си произведения. През 1941 г. завършва средното си образование в Класическата гимназия в София, след което завършва Славянска филология в Софийския университет. А през 1951 г. успешно защитава и дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва.

Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания и издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Пише поезия, проза, пътеписи, поредица жанрови книги за Виетнам, критико-биографични изследвания за Елисавета Багряна.

За първата си сериозна литературна творба – романът „Пътуване към себе си“, Блага Димитрова черпи вдъхновение от личното си преживяване в Родопите, където тя отива, след като 8 години работи като редактор на сп. „Септември“ (1950-1958). Произведението й се нарежда сред най-добрите й творби, наред с „Отклонение“, забраненият по време на тоталитарния режим роман „Лице“, „Страшният съд“, „Лавина“, който през 1981 г. е филмиран.

Поетесата е създател и на много стихосбирки „Глас“,“Лабиринт“,“Белези“ и много други. Някои от най-известните стихотворения са: „Пустини“,“Над калта“, „Бухал“, „Докосвания“,“Балада за кестените“,“Летни илюзии“,“Телефонна клопка“ и много други. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те“. Между 1987 и 1989 г.  има забрана за публикуване на творбите й заради дисидентските й възгледи и дейности.

Блага Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ – първа степен.

Ето и цитати, с които да си припомним част от нейното великолепно творчество:

Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било? (из „Пътуване към себе си“)

***

Не, ний не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най-близки… Затова отсега нататък
ще сме най-чужди в света. (из „Бяхме най-близки“)

***

Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства! (из „Отклонение“)

***

Любимо момиче, любима майка, любим дом, любима специалност, любими другари – всичко това е чудо и повечето хора през целия си дълъг живот не стигат дори до едно от тези насъщни неща… (из „Лавина“)

***

Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех… Щях отново този
дълъг път до теб да избера. (из „Пътят до тебе“)

***

Женската усмивка има сила на удар, особено ако е придружена от ласкателство… (из „Пътуване към себе си“)

***

Не мога да понасям женското „не“, което значи „да“. Когато искам, аз казвам „да“, а когато не искам, казвам „не“. Жени, аз ви връщам човешкия език! (из „Отклонение“)

***

Ние сме онова, което прави от нас любовта.                                                                                                                    Срещне те стар познат и се провикне: – Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме онова, което кара другите да кажат: – Не си ти! (из „Лавина“)


Какво четем:

🔴 Журналист спечели битката с бюрокрацията и спаси живота на бездомно момче

🔴 Златка – майката на Динко: Обичахме се и станах бременна!

🔴 Родопска мъка /Теодосий Спасов и Никола Илиев/

Източник: Кмета



Коментари



горе