Силвия Вачкова: Радичков получи инфаркт от стрес 3 дни след смъртта на Гришата
Григор Вачков заедно със съпругата си Силвия и дъщеря им Мартина
В правителствена болница го слагат на същото легло, на което почина мъжът ми, и Йордан получава втори инфаркт.
Григор Вачков е роден на 26 май 1932 г. в село Трънчовица, Плевенско. Учил е в лозаро-винарското училище в Плевен. Завършил е актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1955 г. След кратък период във Врачанския театър започва работа в новооснования Държавен сатиричен театър. Дебютът му в игралното кино е в “Дом на две улици” през 1960 г. Сред по-известните филми с негово участие от онези години са „Тютюн”/1962 г./, “Смърт няма” /1963 г./, “Веригата” /1964 г./, “Старинната монета”/1965 г./, “Горещо пладне” /1966 г./, “Привързаният балон”/1967г./, “Бялата стая”/1968 г./.
Превръща се във всенароден любимец и в телевизионна звезда с ролята си на Митко Бомбата в българския тв сериал “На всеки километър”, по време на който в началото на 70-те години улиците в цяла България опустяваха.
Вачков изпълнява незабравими роли и във филмите “Последно лято”/1974 г./ и “Мъжки времена” /1977 г./. Последният филм, в който се снима, е “Мера според мера”, но смъртта не му позволява да довърши ролята на Постол войвода. Култовият актьор издъхва от инсулт на 18 март 1980 г.
Съпругата му Силвия Вачкова е родена на 23 февруари 1941 г. в София, но баща й е от етрополското село Бойковец, където и досега имат къща. Била е киноредактор в “Репортажи на чуждестранни телевизии”. Вдовицата на Митко Бомбата разказва пред “ШОУ прелюбопитни истории от съвместния си живот с актьора - легенда.
- Силвия, още като сте се омъжила, едва 17-годишна, Григор Вачков ви е предупредил, че не му остава много. Как се живее с такава мисъл?
-Често се случваше, когато спеше, а той спеше много кротко, като агънце, да се
вслушам дали диша. Колко пъти съм се питала: ”Боже, дали не е умрял?!” А когато
се случи след повече от 20 години, Мартина беше на снимки на “Мера според мера”,
а Гришата се беше върнал оттам за представление в София. През този ден свърши
хиляди работи. Уреди трима души на работа в чужбина, взе на племенниците си някакви
бележки, ходи на свиждане при един човек от Берковица, болен от неговата болест,
по молба на жена му, да го агитира да разреши да му преливат кръв... Тогава казал
на съпругата:
“Остави го да умре достойно като мъж! И ти, и Силвия знаете, че ние сме обречени!”
Вечерта отидохме в Дома на киното, след това доведохме Мариана Димитрова и Еди
/Едуард – бел. ред./ Захариев и едни приятели от провинцията вкъщи, имаше цяла
каса “Загорка” и той пи ледена бира... До полунощ разказва за “Мера според мера”,
каква велика роля ще направи по-нататък във филма. Скачаше от стола от вълнение!
Гостите си тръгнаха, аз миех чинии. Той дойде при мен и ми вика: “Много ме боли
главата!” Докато му намеря лекарство, той се беше успокоил. Отидох да спя в стаята
на Мартина, за да не го безпокоя сутринта, като тръгна на работа. Като станах
и влязох да му оставя телефона, видях, че е в безсъзнание с полуотворени очи.
Това, от което се страхувах цял живот, се беше случило. 7 дни беше в кома, на осмия почина.
Като говорим за приятелство - на третия ден след погребението на Гриша, Йордан
/Радичков- бел. ред./ получи инфаркт. Толкова близки бяха двамата! Йордан беше
чувствителен като мимоза, така тежко прие смъртта на Гриша, че наистина получи
инфаркт от стрес! Откарват го в Правителствена болница, настаняват го и един лекар
в реанимацията да му каже: “Знаете ли, че на това легло умря Григор Вачков!” И
Йордан получава втори инфаркт! Това Сузи, съпругата му, ми го е разказвала.
- Ходил е и при Ванга заради болестта?
- Ходи при Ванга, тя му се карала защо пие газирано, той умираше за студено:
“И стига си вадил леда от хладилника, бре, стига си пил газирана вода! Нищо ти
няма, ке си ядеш, ке си пиеш, ке си носиш дрехите...”
Той ми предаде думите й, като се усмихваше иронично: “Яж, пий и си носи новите
дрехи! Ясно...” Всички знаем какво означава това...
- Казвали сте и двете с Мартина, че не можете да намерите мъж като него?
- Няма такива мъже... Аз си знаех, че няма никога повече да се омъжа, защото
той е толкова идеален, и като човек, и като съпруг, и като баща, че няма начин
да не сравнявам другите с него. Бих се събрала с някого, стига да е поносимо...
Но аз за всички съм била и си оставам съпругата на Григор Вачков. Не вдовицата,
а съпругата - на това държа много. А кой ще е този мъж, който ще застане до мене
и ще казват: “Той е женен за жената на Григор Вачков!”
- Нека говорим за нещо по-весело. Григор Вачков беше една от първите истински кинозвезди в България. Как понасяше славата?
- Да, Гриша стана много популярен, просто звезда, като започна “На всеки километър”.
Славата беше станала много трудно поносима за него. Никъде не можеше да излезе.
Навсякъде идват, удрят го по рамото и го блъскат, искат да го черпят и викат.
Не му даваха да диша, да има собствен живот!
Той все казваше: “Абе, добре, бе, защо Апостол Карамитев някой не иде да го джасне
по рамото и да му каже: ”Е-й-й-й, как си, б-е-е!” В началото Гриша се радваше,
после започна да се дърпа, писна му, казваше им: “По-спокойно, по-спокойно!” Не
е бил никога груб с хората.
Веднъж снимаше в Гоце Делчев. Дойдоха наши много скъпи приятели и сме му на гости. Гриша нали не пиеше, по такива места не ходеше, но тогава слязохме в бара на хотела. И един, като взе да го бута и да му се радва. Гриша се опита да го спре с ръка, но човекът мина на другата крайност, разсърди се и започна да крещи:
“Ти, какво си мислиш, бе, идиот?! Знаеш ли като те фрасна!”
Но... аз го изпреварих. Бях с една голяма дамска чанта и така го фраснах, ама така го фраснах, че... той избяга!
А на морето ходехме в Ахтопол, на едни бунгалца, в “гетото на артистите”, така
му викахме. Гришата въобще не слизаше до морето. Стоеше си в бунгалото и когато
се връщахме от плажа, посрещаше всички по пътеката с едно павурче ракия. Той много
обичаше да черпи всички, защото той изобщо не пиеше. Даже жените си пазеха мъжете
да не сядат до Гриша, защото той наливаше, наливаше: “Пийни, бе, викаше, ако ме
обичаш и искаш да оздравея, все едно, че аз ще пийна!”
Там бяхме страхотна компания - Ани Бакалова и мъжът й Иван Стоянович, Марин Янев,
Рангел Вълчанов... Много приятели. Направихме хор “Ахтополска камбана” и пеехме
смешни, понякога и цинични песнички...
Веднъж Гриша се престраши и слезе долу на брега. Бе да го види това море! И като
се струпа целият ахтополски плаж върху него... Там обикновено има фотограф, който
се разхожда и търси клиенти. Съсипаха го да се снимат с него. Прибра се скапан,
смазан просто, вика: “Никога вече да не ме караш да слизам долу!” После години
наред ни пращаха снимки, едни големи календари, едни малки календарчета с портрета
на Гриша. Получихме и писмо от фотографа:
“Благодаря ти, братче, с твоето име и с твоите снимки си построих къща!”
Такъв бизнес развъртял!
- А добре ли беше финансово семейството на такъв народен кумир като Григор Вачков?
- В началото заплатата му беше 60 лв., а аз не работех. Когато Мартина стана
на 2 годинки, започнах да следвам. По-късно Гришата започна да снима в телевизията,
да ходи по участия, докато накрая беше един от най-добре платените артисти. За
главна роля получаваше 3000 лв. Сега звучи смешно, но тогава това си бяха пари.
Не сме чувствали нужда от пари в онези години, но и много харчехме. Гришата, където
отидеше, черпеше. Цял живот плащаше всички сметки в компания. Не разрешаваше на
друг да плати! Такъв беше и Радичков, само дето не се биеха кой да плати! Истината
е, че като почина, в данъчното се шашнаха, че няма никакви спестявания, тъкмо
бяхме обзавели апартамента. Една година - 1981-а, просто бяхме на дъното. Аз получавах
170 лв. заплата, изплащах апартамент по 70 лв. на месец, по 20 лв. изплащах един
телевизор... Дори месо не влизаше вкъщи! После се преместих на друга работа с
помощта на Радичкови и се съвзехме.
- Съпругът ви беше ли сред любимците на партийните първенци, на Тодор Живков?
- Живков му е казвал: Мойта внучка Жени само тебе гледа, само Митко Бомбата,
тя ме научи да гледам “На всеки километър”, умира за тебе! Ми ти си много страшен,
ти си бил голям артист!”
- А обичаха ли се с Георги Черкелов, който изигра “лошия” Велински в “Километрите”?
- Много се обичаха. Даже той живееше по едно време с Гриша в квартирата му. Вече
по време на “На всеки километър” обиколиха цялата страна. Над 500 градове, села,
училища, заводи, фабрики... Гриша в началото не можеше много да говори, но така
се изпедепца, такъв оратор стана... Стефчо - също.
А Черкела има страхотно чувство за хумор. Веднъж на една среща в Сливен, където има много потомци на изселници от Беломорска Тракия, Черкела взима думата: “Абе, какво ще си говорим сега за това и онова, за Велински, за майор Деянов, за Митко Бомбата, за “На всеки километър”! Аз, викам, както е сега пълна залата, всеки да си хване жената и децата, да се вдигнем и да си вземем Беломорието!” Всички започват да викат: “Ура-а-а!” и да скачат. Отпред на масата партийният секретар само си хванал главата и се навел. А хората вече наскачали, готови! Толкова ги обичаха, че да им кажеха: “Турете по една клечка кибрит под столовете и ги подпалете!”, щяха да го направят.
- Много близки са били и със Стефан Данаилов...
- Стефчо беше едно много сладко момче тогава. После стана Ламбо. Стефчо все ми
казваше:
“Ти какво си мислиш, ти си спала по-малко заедно с мъжа си, отколкото аз!”
В една стая, де!
- Казвате, че мъжът ви не близвал алкохол заради нефрита, от който е страдал от млад?
- Да, но никога не е парадирал с това. Един път отиват с културна делегация с
Любо Левчев и Александър Фол в Съветския съюз. В Москва започват да го канят:
“Пий!” Той първо си трае, дърпа леко чашата настрана, за да не става център на
внимание. Но те: “Не-е-е, не пиеш, ама сега ще пиеш! Пий” - “Не мога!” А той не
смееше една глътка да глътне. Мислеше, че организмът му не може да я поеме! В
Киев още по-страшно става положението: “Как така не пиеш, за моето здраве, за
нашето здраве!” Положението ставало страшно. Тогава го извикал екскурзоводът и
му казал: “Другарю Вачков, моля ви, идете си! Дотук се спасявахте, но при грузинците
в Тбилиси няма спасение - ще ни застрелят, там не може да не пиете!” И качили
Гриша на самолета обратно за София. А другите се върнаха след няколко дни полумъртви,
с “големи” черни дробове и болни бъбреци, две седмици не можеха да се освестят!
- С актрисата Ани Бакалова и мъжът й Иван Стоянович, от компанията от онези “ахтополски морета”, също сте били много близки, доколкото знам...
- Иван Стоянович е царят на черното чувство за хумор. Веднъж сутринта в Ахтопол
ставаме, празно ни, празно ни, тях ги няма. На тяхното бунгало гледаме нещо пише.
Приближаваме: Скръбна вест - почина Анка /Ани Бакалова/ Панихидата ще се състои
довечера. Вечерта те се върнаха, били наблизо при техни приятели, и пяхме, и се
смяхме. Не се уплашихме, защото си го знаехме, той си беше такъв. На сватбата
на Пацо /Константин/ Коцев, по Великден беше, Иван му подари черно яйце. На Пацо
му стана лошо, той хич не обичаше такива шеги и изпадна в паника. Много често
ходехме на гости на Иван и Ани, той все - черен хумор, черен хумор... Веднъж пристигаме
и Иван готви шкембе чорба: “Ми, вика, сготвихме на Митето шкембенцето!” А Митето
е малкото му детенце, Димитър Стоянович, сега е сценарист в телевизията, на “Умно
село”, много талантливо момче...
Известен е случаят със сестрата на Иван, актрисата Жана Стоянович, вече някъде над 40-годишна, която се била примирила, че няма да има деца, но на един от традиционните обеди на семейството им ги сюрпризирала: “Сега, дръжте се, да не паднете, бременна съм!” Дори вечният кодошлия Иван Стоянович онемял. Мълчали, мълчали, но пак Иван пръв се обадил: “Е, какво да кажа - стари родители - млади сираци...” Ето, това е Иван!
- Съпругът ви е бил голям приятел и с Невена Коканова...
- Много се обичаха с Невена. И като ги виждаха по улиците да вървят заедно гушнати,
хората викаха: “Те са гаджета!” Ама не са били. Гриша беше много близък с мъжа
й Любчо Шарланджиев, играе във всички негови филми. Венчето също много го обичаше.
Когато Гриша почина, Невена ни държеше двете с Мартина за ръцете, като вървяхме
към гроба. И ни стискаше, стискаше, просто щеше да ни счупи ръцете, тя ни водеше...
А около нас бяха хиляди, хиляди...
И видяхме над гроба му дървото... просто това беше дървото от “Лазарица”...
Така и не разбрах кой избра мястото за гроба на Гришата. Не е случайно, не може
да е случайно!
Много обичаше и Марианка Димитрова. Бяхме приятели с нея и с Еди Захариев, но
тя след години се влюби в друг, който й съсипа живота.
- Никола Анастасов в началото са го мислили за син на Гришата. Така ли е?
- Кольо Анастасов му беше най-добрият приятел още в студентските години. Той
се ожени за страхотната певица Мария Косева и сме ходили на екскурзии и в Трънчовица,
селото на Гриша. Колето е с един месец по-голям от Гриша, но всички го мислеха
за негов син. Той беше вече станал по-популярен като лице и все го питаха: “Това
синът ти ли е?” Кольо беше като едно дете сред тях, много е младолик, има нещо
детско в лицето му, а Гриша винаги е изглеждал по-възрастен. На 47 години почина,
а изглеждаше вече като дядо с бялата коса и мустаците. Те бяха “великолепната
петорка” - Кольо Анастасов, Хиндо Касимов, Досьо Досев, Цако Дачев и Гриша. Бяха
неразделни в много тежки години, в истински гладни години.
- Завиждаха ли си за успехите си като актьори?
- Гриша - не. Кольо не мога да кажа, че е завиждал.
Но имаше един, по-голям от него, няма да му споменавам името, жив и здрав да
е, не можа да понесе славата му и обичта на хората към него!...
По Агенция БЛИЦ, Валерия КАЛЧЕВА - С. М.
Какво четем:
🔴 Наша гордост: Ники Маринов превзе Бастилията🔴 Фестивалът "Сурва" 2017 ще се проведе в края на януари в Перник
🔴 Наша гордост: "Оскар" за Калоян от Пловдив
Източник: Българи
Коментари
Последвайте ни във facebook!
