Белите коминчета на Делчево и РОДОПСКИТЕ села! Потопете се в тази ЗИМНА ИДИЛИЯ на прекрасните Родопи (Снимки и ВИДЕО)

Делчево е още едно изключително красиво, самобитно и китно селце на България. Тук къщите са накацали, като щъркели по склоновете на Пирин планина, а зимата белите им коминчета пушат приветливо и приканват всеки уморен пътник на чаша топла напитка или пък вкусна гозба. Само на около десетина километра от град Гоце Делчев, селото се разполага между вековните и достолепни букови и борови гори в района. Когато зимата падне сняг, всичко тук става чисто и бяло, а зеленината на боровете се прокрадва тук-таме, за да напомни за пролетта. Издигнало се на цели 1050 метра в полите на Пирин, Делчево се пази от три планински върха.Неговата типична Възрожденка архитектура е пазител на българския дух и традиция от миналото. Когато снегът надвисне тежко над чардаците, когато затрупа тесните калдъръми и тихо се посипе над каменните зидове, тук всичко изглежда неземно красиво и нереално.В селото се организират множество фестивали и през зимата. Един от най-популярните фестивали за сезона е празника на виното и любовта. Той съчетава по един своеобразен начин култа към бог Дионис и зарязването на лозите. Освен това уникалните български, традиционни сватбени ритуали са показани на него, от местни фолклорни групи. Топли са хората в Делчево, душите им са чисти, а сякаш планината пречиства и туристите дошли тук.Историята на селото е мистичка и разнопосочна. Смята се, че още по Римско време земите наоколо са били пазени от римляните. За целта на един от върховете се е издигала чудна „Момина кула“, пазител на Беломорието. В последствие турците именуват селото Юч дурук – трите върха. Един от тези върхове се нарича Константин, на името на Свети Константин, защото местните го смятат за свой покровител и всяка година организират курбан за празника – Свети Константин и Елена. Сегашното си име селото получава след Освобождението, като то е посветено на Гоце Делчев, който често е идват в него.27 къщи в Делчево от Възраждането са обявени за паметници на културата, а гостоприемните баби винаги ще приседнат до вас и ще ви научат на плетене, ще ви разкажат някоя легенда и ще ви очароват с добротата си.Тук зимата селото не е многолюдно, както преди, но все пак белите му коминчета продължават да пушат приветливо и да ви подканват да дойдете, да поспрете и чуете гласа на природата, на миналото и на българското.