6 красиви речни ждрела в България


Земенски пролом

Земенският пролом е най-дългият пролом на река Струма. С дължина от 22 километра, той се намира между Земенска и Конявска планина. Води началото си от град Земен (Земенския манастир) и се влива в река Струма при село Ръждавица. Земенският пролом е пълен с невероятни природни творения – скални скулптури; скални пирамиди; живописни теснини; отвесни стени; скални зъбери; пещери; красиви водопади; карстови извори. В средата на пролома се извисяват острите гребени на Земенските ритли, които принуждават реката да криволичи и да образува красиви меандри. В южната част на пролома се намира красивият Скакавишки водопад. Прочутият чешки учен Константин Иречек е останал възхитен от красотата на Земенския пролом и е написал:

“Вътре в теснините настава великолепен пуст край, който донякъде напомня прохода на Люг в Залцбургските Алпи…Всеки завой, зад всеки скалист издатък, е отделен свят…На левия бряг нерядко се срещат ниски дъбови храсталаци…и от техните злени листа се издигат чудно сформирани високи, белезникави стълбове и игли, които напомнят известните Белоградчишки скали.”

 

Кресненски пролом

От Симитлийската котловина, през Кресненското поле, река Струма тече между скалите на Пирин, Влахина и Малашевската планина. Проломът е с дължина 25 километра и започва от село Крупник, а при град Кресна излиза от пролома и продължава към Санданско-Петричката котловина. В древността през Кресненското дефиле е преминавал пътят между Егея и Придунавието. В южните части на пролома се намира резерватът Тисата – единственото в България находище на дървовидна хвойна. Южно от Кресненското ханче се намира долината на малката река Дивленска – приток на Струма, истинско царство на люляците. В близост до град Кресна и село Ощава се намират лековити минерални извори. Целият Кресненски пролом е с разнообразна растителност – бяла топола, бяла върба, чинар. По склоновете растат летен дъб, благун, келяв габър, дървовидна хвойна, а на най-високите части – бук, клен и габър. Голямото разнобразие на растителни и животински видове се дължи на факта, че Кресненският пролом е коридор за миграция на едри бозайници между планините на Балканския полуостров. През пролома преминава един от главните коридори за миграция на прелетните птици от Европа към Африка – Виа Аристотелис.

 

Искърски пролом

Най-известният и величествен пролом в България започва от гр. Нови Искър и продължава цели 84 километра до Мездра. В него могат да се видят разнообразни образувания – каньовидни долини, ждреловидни теснини, остри зъбери, амфитеатрални и стръмни склонове, многобройни пещери и карстови извори. До село Бов, Искър тече през меки и лесно разрушими скали, поради което проломът е широк. След Бов, проломът силно се стяснява поради твърдите скали. Много красиви са Лакатнишките скали, състоящи се от червени пясъчници и варовици. След Лакатник, река Искър завива на изток, заобикаляйки Врачанския Балкан. Старопланинската част на пролома завършва с отвесните Черепишки скали и Ритлите при село Лютиброд.

Проломът става по-широк и плитък в частта на реката, течаща през Предбалкана, като образува амфитеатрални стъпала с пещерни отвори. Допреди прекарването на ЖП  линията София-Варна през дефилето, Искърският пролом е бил труднопроходим и по-малко известен. В момента проломът е достъпен както с влак, така и с кола по пътя Ребърково – Нови Искър. Това дава възможност да се насладите на красотата му и да посетите някои от интересните места за туризъм – водопада Скакля, пещерите около село Зимевица, пещерата Темна дупка, карстовият извор Житолюб, Лакатнишките скали, Черепишкия манастир, Ритлите.

 

Вратцата

Въртешница е малка река с дължина от почти 40 километра, която при преминаването си през Врачанския Балкан образува красивия Згориградски пролом. След като протече през него, реката прави завой край село Згориград и разрязва високите варовикови и пясъчни скали. В най-тясната част на пролома е величественото ждрело Вратцата с високи и почти отвесни скали, които завършват с остри зъбери. През 1964 г. Вратцата е обявено за природна забележителност, а в момента е включено в територията на Природен парк Врачански Балкан. Високите отвесни скали са използвани за тренировки по скално катерене. Според преданията, по време на Римската империя, отворът между високите скали е бил преграден от крепостна стена с порта, която защитавала местното население. През ждрелото преминава пътят от Враца до пещерата Леденика. Хижа Пършевица се намира на 18 километра, а на 12 километра северозападно е пещерата Леденика.

 

Трънско ждрело

През Трънската котловина тече река Ерма. Извирайки от планината Кървав камък в Сърбия, реката преминава на българска територия при село Стрезимировци, а след преминаването си през град Трън образува Трънското ждрело, като прорязва варовиковите скали на планинския рид Ломница. Скалите са почти отвесни и успоредни стени – имената на западната е Църквището, а на източната – Жилав камък. Стесненото до 3-4 метра речно корито предизвиква водовъртежи и бързеи, а след 5-метров водопад, реката напуска ждрелото и продължава на север, където в нея се влива река Ябланица и отново навлиза на сръбска територия. Отвесните брегове на реката са обрасли с люлякови храсти, а планинските склонове преди ждрелото са с гъсти ливади и широколистни гори. Трънското ждрело е един от 100-те национални туристически обекта, като печатът за обекта се намира в механа Ерма на километър преди ждрелото и в туристическия информационен център на град Трън. Алеко Константинов също е останал удивен от Трънското ждрело е написал за него:

„Вий вървите край брега, срещу течението на шумящата Ерма, и се приближавате към основанията на паралелно издигнатите към небесата скали; те притискат реката и тя сърдита, разпенена, шумно скача от камък на камък и бърза да се освободи и освободена, разстила своите пенливи води, от които се чуват облекчителни въздишки. Вий се прощавате със слънчевите лъчи и прониквате в сенчестия и хладния гигантски пролом. Не се опитвайте да видите върховете на скалите, между които тече реката-ще ви падне шапката и ще видите само прелестното синкаво българско небе и леки пушни облачета; напразно гледате- можете да ги ведите само от страна. Спуснете си погледа надолу и нека очите ви се устремят в пролома, срещу течението на раздразнено шумящата вода; вижте как се катерят растенията и се стремят да зърнат слънцето. Проломът се извива и продължава, но жадното око не може да проникне какви чудеса се крият в туй тайнствено ущелие: брегът край скалите се свършва и дълбока вода лиже подножията на скалите от двете страни.“

 

Триградско ждрело

Едно от най-живописните ждрела в България е проломът на Триградска река в Родопите (Западни Родопи, Девинско) – Триградското ждрело. То започва на около 1,5 километра северно от село Триград – огромни и отвесни мраморни стени „приклещват“ реката, която се блъска между скалите. След това тя изчезва – пропада в отвора на пещарата Дяволкското гърло и продължава да тече под земята – под старото си легло. След около половин километър, Триградска река излиза отново в скалистото дъно на ждрелото и постепенно се разширява нейното легло до сливането ѝ с река Буйновска. Сухата част на ждрелото е притисната между две масивни скални стени, които в част от ждрелото почти си допират върховете. Високо в мраморните стени се намира множество пещери, като най-красива е Харамийската дупка. Триградското ждрело е част от 100-те национални туристически обекта. Печатът за обекта е в хижа Триградски скали и в пещера Дяволското гърло. В близост до хижата се намира Музей на мечката.


Какво четем:

🔴 "Карнеги хол" очаква талантливия Виктор Владков от Казанлък

🔴 Съборът в Копривщица влезе в списъка на ЮНЕСКО

🔴 ЗЕМЯТА НА БЪЛГАРИТЕ

Източник: ilovebulgaria



Коментари



горе