10 години Българско училище „Кирил и Методий” в Париж


Наскоро посочихте, че: „Училището, създадено преди 10 години в Париж, успя да сбъдва мечти!”. Според Вас, кои са най-големите мечти, които училището е сбъднало за тези десет години от своето съществуване?

Мисля, че са много. Не са ни непременно известни всички!

  • Например възможността да се следва медицина в България, когато това е мечта и различни обстоятелства я възпрепятстват другаде!
  • Възможността да се изкара студентски стаж в мечтана научна област в България, защото там има глад за кадри и това отваря след това врати за професионална реализация!
  • Да те вземат в игрален филм на известен западен режисьор, само защото говориш български!
  • Да те вземат на стаж в Европейската комисия, защото си учил български!
  • Възможността да заведеш на турне френските си приятели от музикален, спортен или друг клуб и да организираш всичко като българоговорещ придружител!
  • Да накараш да ти дойдат на гости творци, като тези, които приехме на юбилея си и да обединиш цялата общност около това гостуване!
  • Да бъдеш приет във всяко българско посолство по света като специален гост, да обиколиш Европа чрез контактите си в българските училища и да си общуваш с деца на същата възраст, живеещи на много интересни места по света, да посетиш Европарламента и други важни институции, защото учиш български!
  • Да се срещаш в училище с видни писатели, музиканти, художници, дошли специално да разкажат неща, които никъде другаде няма да прочетеш!

 

Г-жо Конакчиева, как и кога възникна идеята за създаване на българско училище в Париж? Каква е накратко историята на училището?

Училището е създадено през 2006 година, след като няколко години имаше опити. Събираха се все повече семейства с желание за обучение по български, а не просто за няколко занимания в годината. Г-жа Ирина Бокова се оказа посланикът, който реши да отпусне помещения. Оказа се, че има учители, които знаят как се „прави” училище. Опитахме се да се обединим всички около една дългосрочна визия за сериозен образователен център, който да обхване всички деца, по възраст и по ниво на знания, да отговори на потребностите както на мобилните семейства, деца, идващи от България, така и на родените във Франция, както на българоговорещите у дома, така и на децата от смесени бракове. Не се получава лесно. Затова и някои продължиха с идеята за неделни занимания, без редовна седмична програма, а ние се втурнахме в приключението с амбиция за „истинско училище” и веднага поискахме участие на държавата, заради признаването и подпомагането. Признаването дойде веднага, а подпомагането - по-късно, но беше важно да се работи още отначало с трудови договори, т.е. да е ясно, че училище не се прави професионално без пари, а същевременно, че училището е отворено за всички, не само за онази прослойка, която може да си позволи да си обучи децата. Практиката показа, че именно за такова обучение е имало глад, защото от 24 деца стигнахме 100 на четвъртата година, а догодина вероятно ще приемем 200 ученици.

Минахме през всички възможни изпитания: недостатъчна воля от страна на Посолството на България да подпомогне намирането на подходящи помещения, изгонването ни от малкото апартаментче, което, не ни вършеше работата, но поне ни приютяваше, за да не прекъсне дейността; неимоверните усилия да съберем средства за наем, за да не прекъснем работа. Също така регулирането на все по-сложните отношения с нарастването на персонала; продължаването на търсене на подходящ дом, за да можем да приемем всички 15 паралелки на удобно място и в удобно време. Преживяхме и разцепване на колектива, което е винаги драматично - разделя деца и семейства. Но пък може би заздрави основите. Все пак днес в Париж има няколко организации, занимаващи се с обучение по български и е вярно, че това създава избор пред семействата. Може би, все пак, така се събират и повече деца. Ще ми се да е така и българската общност да не бяга от училищата с предразсъдъци за кавги и лоша среда, а напротив, всеки да се огледа и да прекрачи прага им, да опита и при едни и при други – със сигурност вече има къде децата да учат, при добри условия и с доказан резултат!

След събитията на този юбилей, стана ясно, че българската общност, в цялото си многообразие, може да се обединява около култура и език. Въпросът е да има структури, които да отговорят на потребностите на всеки без да налагат мироглед. За мотивацията на семействата осигуряваме контакти на нашите деца с други българчета от чужбина или България. Така създадохме първия проект, финансиран по „Еразъм+” за обмен между четири български училища в чужбина. Задължително осигуряваме ученически пътувания или по следите на българската култура в Европа, или в контакт с българското присъствие в европейските институции. Опитваме се да ориентираме гимназистите към професионалните възможности с български език. Създадохме и изпитен център за оценяване на знанията по български като чужд език, отворен за всекиго! Такива центрове има много малко в Европа и затова сме горди и с факта, че всяка години поддържаме две изпитни сесии. Горди сме и с факта, че наши ученици вече създадоха семейства и се връщат при нас като родители. Надявам се, че скоро ще имаме и работещи в екипа бивши ученици.

Накратко това е историята на училището.

 

Българското училище „Кирил и Методий” в Париж се разраства непрекъснато. Бихте ли споделили какъв е сега броят на учениците и учителите в него? Кои са изучаваните дисциплини?

180 ученици от 3 до 18-годишна възраст. 11 учители. Изучаваните дисциплини са български език и литература, история и география на България (с техните разновидности в начален курс), музика и пеене, български език по чуждоезикова методика, подготовка за френска матура по български трети чужд език, както и сесии за сертификат по български език по Европейската езикова рамка.

Защо децата желаят да посещават Българското училище? Какви са техните думи?

Във филма, който прожектирахме в началото на кръглата маса (достъпен тук: https://youtu.be/SCbZoI7fpBg?list=FLOUJxf1VCxaFNwg3pFXP31g), децата го казват съвсем ясно! „Няма смисъл да говориш един език, пък да не го четеш и пишеш!”, „Ще ми трябва, защото мога да реша да отида да уча в България” или още „Българският някак по-хубаво ми звучи!”. И други неща чуваме от тях, извън филма: например, че друго такова училище и други такива учители не познават или, че в това училище е весело и има празници и много приятели!

Как мислите, Българското училище „Кирил и Методий” в Париж отличава ли се от другите български училища зад граница и ако се отличава, с какво?

Не бих си позволила да прозвуча претенциозно с прекомерно хвалене на училището, а и със сигурност българските училища в чужбина си приличат много, най-вече по проблемите си. Просто защото се сблъскват с едни и същи явления, свързани с емиграцията ни и липсата на опит у българската държава да се грижи за осигуряване на обучение по български отвъд границите си. Може би училищата се отличават донякъде по решенията на проблемите. Всеки се опитва да се оправя някак според обстоятелствата. При нашите обстоятелства, екипът ни е много удовлетворен от много бързия растеж на училището (всяка година първоначалния брой на учениците се умножаваше по броя на годините на съществуването му), силния и многоброен екип.

Можем да се похвалим и с много ясна дългосрочна визия за развитието му още от първия му ден, което спести доста лутания между различни методики, политика за работа с родители и учители... И може би, едно от най-важните неща – още от първия ден училището работи по законите на френската държава, с установени трудовоправни отношения, което пък доведе, с растежа на училището и усложняването на ръководството му, до изработване на един много подробен правилник, съдържащ всички права и задължения на всяко лице, включено по някакъв начин в образователния процес, както и всички процедури, гарантиращи оптимален резултат на обучението, устойчиви отношения между учител, ученик и родител, но и между управителния съвет на работодателя (организацията), директора и педагогическия съвет и родителите, представлявани от родителския съвет. Мисля, че в тази регулация на отношенията сме намерили разковничето за преодоляване на прекалено често срещаните отрицателни явления в гражданските сдружения, с малко опит в управлението на устойчив образователен процес.

Българското училище „Кирил и Методий” в Париж е член на голямото „семейство” на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) и споделя ценен опит с другите български училища по света. Кое е това, което, след създаването на АБУЧ, се промени за българските училища в чужбина?

Контактът с държавната администрация. АБУЧ позволи да се чуе гласът ни. Да влезем в пряк контакт с МОН, който влезе в ролята на регулаторен орган. И сега АБУЧ позволява да се систематизират и анализират практики, да се коригира политиката.

АБУЧ позволи да се увеличи съвещателната сила за всички, които някъде в някакъв момент се замислят за децата си.

Надявам се следващите десет години (защото и АБУЧ през 2017 г. ще стане на  10!), да се превърне в съвещателен орган и на правителството, в негов коректив и да стане неотклоним защитник на правата на българските деца.

Днес броят на българските училища зад граница надвишава 300. Според Вас, кои  са най-важните въпроси, предстоящи да се решават за тези училища?

Консолидирането им. Крайно време е да се направят изводи от държавната намеса в тези училища от 2009 насам. Да се анализират вече добре познатите явления и се насърчат добрите практики и възпрат лошите. На места, където няма училища, а има българи, трябва да се насърчи всячески създаването им. Там, където има училища, да се възпре роенето и да се насърчи консолидирането на съществуващите доказали резултати училища, израстването им в управленски смисъл и осигуряването на гимназиален курс навсякъде. „Роене”, т.е. създаване на малки „алтернативни” училища винаги ще има, но ако те отговарят на потребности, за които няма решение, те ще си намерят пътя бързо и ще обединят нови семейства и ще могат и те да бъдат включени в държавната насърчителна политика. Ще трябва да се намери и решение за по-добър контрол. Да се обучат директори и създадат процедури за вътрешен контрол, напълно непознат на масата училища в момента, които карат „на ентусиазъм”. Това ще улесни и мониторинга, който трябва да стане прозрачен и съдържателен.

Въпросът ви е насочен само към училищата, но един от най-важните проблеми е свързан с неприсъственото обучение на българчетата в чужбина, тъй като и 500 да станат училищата, пак няма да могат да обхванат разпръснатите ни семейства. А всяко българско дете трябва да има достъп до обучение по български. Мисля, че в нашия век на комуникация вече става направо скандално, че няма все още форма на обучение за тези деца. Държавата не предлага дистанционни курсове, дори не предлага самостоятелна форма на обучение само по езика. Това е неразбираемо за мен! Същевременно не успява вече години да определи критерии, по които да подпомогне финансово организациите, които могат да правят дистанционно обучение.

Как си представяте бъдещето на Българското училище „Кирил и Методий” в Париж?

Светло! Съвсем скоро ще стигнем до 200 ученици и пълни паралелки – минимум по 10 деца във всеки клас от първи до дванадесети, четири групи детска градина, от които две подготвителни групи, групи за деца, които се обучават по чуждоезикова методика от А1 до B1. Твърде е вероятно в начален курс да почнем да събираме и по няколко паралелки, тъй като децата ще надхвърлят 30 в клас. Голямата задача пред училището е да консолидира гимназията – ПЪРВА БЪЛГАРСКА ГИМНАЗИЯ в Париж, за да може да ориентира по-добре учениците си към възможностите с български език, а същевременно как учениците да ползват тези знания, как оценките им да бъдат признати във френските гимназии, как да се подготвят за френската матура по български, как да си потърсят стаж, работа с български и т.н.

Всичко това ще се случи ако училището си намери подходящ дом, защото от следващия септември отново е пред риск да остане на улицата. И е крайно време нашите власти да се заемат сериозно с въпроса. Ние доказахме, че не чакаме на тях, десет години се борим и постигаме всичко сами, но е ясно, че когато едно такова училище стане голяма институция и то в обществена полза, то няма как властите да подминават в равнодушие проблем на голяма част от българската общност – та това са стотици семейства!

Какво още бихте пожелали на училището в Париж?

ПОМЕЩЕНИЯ! И младо поколение учители, които да проявяват много ентусиазъм, новаторство, любознателност, за да са готови да поемат щафетата!

Уважаема г-жо Конакчиева-Трибулен,

Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за вестник „България Сега”. Нека Българското училище „Кирил и Методий” в Париж дълги години да дарява децата със знание и любов към България!  Нека училището да отпразнува още много по десет юбилеи!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

 

Ваня Велкова, Берлин

в. „България СЕГА”

Снимките са предоставени от г-жа Конакчиева-Трибулен и се публикуват с нейното съгласие.


Какво четем:

🔴 Панайот Панайотов - Момчето, което говори с морето. Всеки българин ще се РАЗВЪЛНУВА от тази прекрасна песен /ВИДЕО/

🔴 Какво празнуваме на Богоявление?

🔴 Даскал Ботьо Петков и Даскал Ботьовото училище в Калофер

Източник: България сега



Коментари



горе