Отиващи си занаяти. Дърворезбарските длета на майстор Слави са познати чак в Америка


БЛИЗО 50 ГОДИНИ СЛАВИ ГУЕВСКИ ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА ПРАВИ ДЪРВОРЕЗБАРСКИ ДЛЕТА И Е ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ МАЙСТОРИ У НАС. Работата и името му са известни в цяла България, както и отвъд пределите на страната. Длета, направени от него, се използват в Гърция, Испания, Италия, Македония и дори в американския град Далас.

76-годишният Слави Гуевски е един от малцината останали майстори, които изработват този инструмент ръчно. Самият процес изисква време и умения и като всеки занаят, си има своите тънкости. Над 20 са операциите, които са необходими, за да се направи от парче метал дърводелско длето. Започва се с изковаване на т. нар. глава за длетото в специална пещ, чиято температура е между 700 – 800 градуса. След това се обработва на специални машини, шлайфане, закаляване, докато се превърне в дърводелски инструмент. Дръжките на длетата също са негово дело.

Майсторът е родом от Троян, където завършва средно техническо училище. Разказва, че неговият баща е бил също майстор, но бъчвар. Още като дете работата с дърво го влече и съвсем естествено тръгва по този път. Първата си работа започва в „Машстрой” в Троян на 26 октомври 1960 г., шест дни след като се връща от казармата.

„Това беше фабрика за майстори, може би най-добрата в Северна България. Както се шегувахме, теле влиза – майстор излиза. Оттам излизаха наистина големи майстори. Аз се хванах да работя на една машина за зъбни колелета, после започнах да работя и на други, блъсках много и сега продължавам да работя всеки божи ден”, разказва майсатор Слави. Тогава често ходел в Трявна, където живеел неговият тъст, който бил ковач. Именно той го свързва с прочутия учител по дърворезба Цаньо Антонов, който два пъти става носител на Димитровска награда – най-високото държавно отличие в онези времена. Той му казва, че с дърворезбата може да се занимава винаги, но но няма кой да прави инструменти за майсторите. Тогава Слави Гуевски решава да се опита. „Шест месеца се лутах как да направя главичката на длетото”, споделя горнооряховецът. След като научава тънкостите, показва работата си на Цаньо Антонов и получава първата си поръчка от него за изработката на 40 длета за едно от училищата в Русе. Работата му се удава и започва да изпълнява поръчки и за други училища, както и за техникума в Трявна. Казва, че само за там е направил поне 3 хиляди длета. Така в продължение на 47 години – от декември 1969 г. досега, се занимава с изработването на дърводелски длета.

„Работата е много тежка. Навремето правех по 2000 главички за длета за един ден, което значи, че удрях между 8000 и 9000 пъти с двукилограмов чук. А месечно готовите длета бяха около 700 – 800. Сега вече работата много намаля”, разказва майсторът, който има също и свидетелство за изработването на бъчви. Но казва, че те съвсем не се търсят.

В Горна Оряховица Слави Гуевски пристига със семейството си през март 1973 г. Първоначално майсторът се хваща на работа като инспектор към Министерство на снабдяването. Но бързо се отказва от нея и се насочва към занаята, който умее.

„Едно време правех само длета, някъде до 1988 – 1989 г., когато имаше работници. Във Велико Търново в кооперация „Масив” например имаше 40 души резбари, пък сега няма никого. Затова сега правя и други неща. Наточвам ножици, мотики, брадви, ножове, кирки и всякакви инструменти”, разказва майсторът. Споделя, че неизменна част от тежката работа са травмите и нараняванията. Порязванията с острите инструменти са десетки, но за щастие, не е имал тежък инцидент. Въпреки годините, прекарани зад машините и с ковашкия чук в ръка, Слави Гуевски продължава да работи всеки ден. А занаятът му продължава неговият син Михаил Гуевски, който работи в София. Дъщеря му пък завършва дърворезба. Баща и син са познати сред дърворезбарите у нас и по света с качествените инструменти, които изработват. Един от редовните им клиенти е български професор по дърворезба, който преподава в Далас и поръчва от двамата майстори. Освен по-ниската цена качеството им е много високо, заради което имат поръчки и от други държави. Въпреки тежката работа горнооряховският майстор посреща с усмивка своите клиенти в голямата работилница. И както сам казва, работа има винаги, защото майсторите у нас вече са на изчезване и няма кой да ги замести.

Весела БАЙЧЕВА

Снимка: Светослав СТЕФАНОВ


Какво четем:

🔴 Йордан Радичков за думите

🔴 10-годишният Драгомир - момчето, което носеше кръста в Калофер (Видео)

🔴 Романтика във влака: БДЖ ще се грижи за комфорта на пътниците с чай и одеяла

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе