Българка оглави най-опасния съд


През януари 2012 г. българският съдия в Международния наказателен съд (МНС) проф. Екатерина Трендафилова председателства състава на съда по делата срещу вицепремиера на Кения Ухуро Кенята, водача на опозицията, депутата Уилям Руто, и още четири видни фигури от политическия елит на страната за престъпления срещу човечеството. В Кения процесът в МНС е следен през цялото време по телевизията и онлайн по интернет, а докато тече излъчването, хората коментират хода на делото по заведения и офиси все едно, че е футболен мач. В дните на съдебните заседания и обявяване на решенията лицето на Трендафилова е навсякъде, гласът й отеква от всички страни – от големи монитори, разположени в националния парк в столицата Найроби, в магазини, по барове и ресторанти.

В Туитър се появява съобщение, споделяно многократно: Вероятността някъде в Кения да кръстят новородено момиче Екатерина, и друго - Трендафилова, е 100%. Ден по-късно в друг туит бъдеща майка обявява, че детето й ще се казва Екаterina Trendafilova Ya Bwana.

"България е страната, където е родена Екатерина Трендафилова", гласи друг туит от тогава.


Мандатът на проф. Трендафилова в МНС приключи през 2015 г., девет години след нейното влизане там през 2006 г. Присъствието ѝ в МНС като председател на съдебен състав и председател на едно от трите наказателни отдоления само потвърди огромния международен авторитет, с който тя се ползва като учен и съдия, пословичния ѝ професионализъм, прецизност и работоспособност.

В България новината, че на 15 декември 2016 г. проф. Екатерина Трендафилова бе избрана измежду 148 кандидати за председател на новосъздадения Специализиран трибунал за Косово, остана почти незабелязана за широката публика. Всъщност избирането й е огромно признание дори само заради жестоката конкуренция и изключително високите критерии на подбор. Новият трибунал, който също като Международния наказателен съд ще бъде със седалище в Хага, ще разглежда дела за престъпления срещу мира и човечеството, извършени от Армията за освобождение на Косово (АОК), както и военни престъпления в периода 1998 - 2000 г. Пълното наименование на новата структура е Специализирани съдебни състави и Специализирана прокуратура за Косово - според закона, гласуван от косовския парламент през август 2015 г.

През януари проф. Трендафилова ще поеме функциите си в новия съд, който трябва да бъде създаден буквално от нулата. Включително предстои създаването на процесуалните правила, по които ще се гледат делата в трибунала – в основата им ще залегне Наказателно-процесуалният кодекс на Косово, за да са разбираеми за населението, чието доверие трябва да бъде спечелено, но те трябва да отговарят и на спецификата на новия съд.

За създаването на новия съд в България малко се знае, но пък се чуха коментари, че той е плод на политически натиск отвън, комбиниран със стремежа на Косово към евроинтеграция. Eксперти смятат, че това може да се окаже най-опасният съд в света в момента, доколкото една от причините за създаването му и за базирането му в Хага са данните за множеството убити и безследно изчезнали свидетели.

Престъпленията на АОК

Всъщност идеята за създаването на такъв специализиран съд тръгва от книгата на първия прокурор на Съда за бивша Югославия Карла дел Понте The Hunt: Me and the War Criminals ("Ловът: Аз и военните престъпници"). Книгата излезе през 2008 г. и предизвика силен отзвук. В нея Дел Понте изразява своето неудовлетворение и тревога, че макар в хода на своето разследване да е попадала на доказателства за престъпления, извършени от АОК по време на конфликта, започнал през 1998 г. и довел до отцепването на Косово, тя не е могла да повдигне обвинения за тях по ред причини, включително и защото престъпленията са извършвани предимно в северната част на Албания, където Съдът за бивша Югославия няма юрисдикция.

Става въпрос за ужасяващи злодеяния, включително убийства на хора, за да се изтъргуват органите им. Дел Понте дори сочи конкретни данни за т.нар. жълта къща, намираща се в Северна Албания, където са открити кървави следи и доказателства за убийства и отстраняване на органи. Според Дел Понте там са убити около 300 души - предимно сърби, но също роми и косовски албанци, заподозрени, че сътрудничат на сръбските власти. Извършителите обаче остават ненаказани, защото органите, компетентни да разследват и да повдигат обвинения, или не са се активирали въобще, или са действали вяло и безрезултатно. Осъществяването на тези зловещи престъпления е улеснено от хаоса по време на конфликта и от факта, че някои от водачите на АОК са свързани със структури на организираната престъпност в региона. Смята се, че те все още са водачи на бойни групи.

Дел Понте твърди, че доказателствата са събирани от нейните разследващи органи и в присъствието на прокурор от Албания. Странното е, че те впоследствие са били унищожени, част от тях – от Международния съд за Югославия.

Излизането на книгата е истински шок за международната общност и за международните институции на демократичния свят. Те няма как да пренебрегнат разкрития за неразследвани и ненаказани престъпления, стигащи и до най-високите позиции в АОК - организацията, смятана за партньор на западните държави в офанзивата им срещу Сърбия, включително и след приключването на конфликта, когато западните правителства разчитат на официалните власти в Косово за запазване на мира в района, а в повечето случаи те са от средите на АОК.

Решението за съдаПрез април 2008 г. 17 парламентаристи от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) призовават за разглеждане на твърденията на Карла дел Понте. През юни 2008 г. на швейцарския депутат и член на ПАСЕ Дик Марти се възлага да проучи фактите като специален представител на Съвета на Европа. Неговият доклад от декември 2010 г. съдържа шокиращи разкрития и изводи за продължила с години ненаказаност за ужасяващи престъпления, свързани с безследно изчезнали хора. Докладът е остра критика към държави, компетентни органи и към будната обществена съвест за тяхното бездействие и затваряне на очи пред ясните индикации за разгърната престъпна мрежа в сърцето на Европа. Извеждат се и три основни причини за мълчаливото подминаване на тези престъпления, като на първо място се поставя съществуването на (негласен или не) алианс между АОК и международните сили в региона наред с ограничените материални и човешки ресурси и неефективността на провежданите до момента разследвания.

В резолюция от 25 януари 2011 г. ПАСЕ подчертава, че не може да има селективно правосъдие и тези престъпления трябва да бъдат наказани. През пролетта на същата година ЕС създава специален орган за разследване (Special investigative task force), който след три години – през юли 2014, публикува доклад, потвърждаващ фактите в доклада на Дик Марти и съществуването на достатъчно доказателства за повдигане на обвинение, включително и срещу влиятелни политически фигури с решаваща роля за организиране и контрол на отвличания, убийства, сексуални престъпления и др.

Постепенно набира сила идеята, че само специализиран съд извън страната може да осигури независимо, обективно и безпристрастно разследване, защото компетентните национални органи или не желаят, или не са в състояние да проведат наказателно преследване на извършители, някои от които могат да се окажат хора с най-високи позиции в държавата. Показателни в тази насока са опитите на вътрешните институции, а също и на MUINK (Мисията на ООН в Косово) и EULEX (Мисията на ЕС за върховенство на закона), чиито разследвания практически се провалят по същите причини, по които и ограниченият брой дела пред Международния трибунал за бивша Югославия (като например срещу бившия министър-председател на Косово Рамуш Харадинай) завършват с оправдателни присъди.

Основният проблем са изключително сериозните трудности със свидетелите, които са заплашвани, отвличани, убивани или се отказват от показанията си. Показателно е, че заплахите са отправяни не само от лица на високи властови позиции, но и от населението на Косово, за което водачите и членовете на АОК са национални герои, защитавали косоварите от сръбските набези, затова те приемат като оскърбително и недопустимо техните герои да бъдат разследвани и съдени.

За ЕС, както и за САЩ, Канада, Швейцария, Норвегия и др., става ясно, че без да се потърси отговорност и за евентуални престъпления, извършени и от членове на АОК, напрежението в тази част на Европа няма да затихне и тя ще остане едно "врящо гърне", което може да избухне по всяко време.

Подборът

Така се стига до окончателния извод за създаване на специализиран съд, съставен единствено от международни съдии, прокурори и персонал, който да действа извън територията на Косово. Същевременно се отчита и необходимостта от редуциране на напрежението сред косоварите, подклаждано включително и от политици, застрашени от наказателно преследване. Това разбиране е отразено в разменените през 2014 г. писма между върховния представител на ЕС Катрин Аштън и президента на Косово Атифете Яхяга. През август 2015 г. парламентът на Косово приема промени в конституцията, а след това - и специален закон за създаване на специализиран съд със състави, следващи всички нива на съдебната система на Косово, но със седалище извън страната и с изцяло международни съдии.

Цялата организация по създаването на съда, както и неговата архитектура целят да се разсеят опасенията, най-вече на косоварите, че той може да се окаже натрапена вражеска институция за политически инженеринг в Косово и безпринципно преследване на членове на АОК. Освен това, трябва действително да се осигурят условия за обективно и безпристрастно разследване и справедливо правосъдие. Важна гаранция в това отношени е процедурата по избора на съдиите, извършен от независима комисия от действащи международни съдии с много висок авторитет и безупречна репутация, заедно с представител на ЕС. До конкурса се допускат юристи от държави - членки на ЕС, и от трети "подкрепящи" държави (contributing states). Допълнително се изисква всеки кандидат да бъде подкрепен от съответна национална институция - като гаранция, че комисията няма да се занимава с хора без нужните качества, които не са пригодни за съдии. От България кандидатстват четирима юристи. Кандидатурата на проф. Трендафилова е подкрепена от правосъдния министър Екатерина Захариева.

Първоначално кандидатите се "пресяват" по документи, а най-добрите се допускат до интервюта в Брюксел. Следва второ интервю в Хага, на което е решавано кой да бъде президент на съда. Предложението на комисията е изпратено на ръководителя на Мисията за Косово, който формално завършва процедурата с подписване на назначението и обявяването му пред ЕС.

Новият съд далеч няма да е натоварваща бюджета на ЕС институция, доколкото само председателят (в случая проф. Трендафилова) ще е назначен за постоянно в него. Съдебните състави измежду останалите 20 съдии (от различни държави в ЕС, САЩ, Канада, Норвегия и др.) ще се определят за всяко конкретно дело от председателя.

Обвиненията ще се внасят от прокурора на Специализираната прокуратура, към която ще има и собствена полиция с всички правомощия, които има косовската полиция – заради опасенията, че местната полиция може да е под влиянието и контрола на косовските политици. Прокурорът Дейвид Швиндеман от САЩ е назначен на 1 септември 2016 г. Административният директор е д-р Фиделма Донлон от Ирландия.

Засега никой не се наема с прогноза за очаквания обем на делата и техните особености. Знае се обаче, че основните проблеми са многото време, което е изминало от извършването на престъпленията, и страхът на свидетелите. Два фактора, които са породени от твърде дългото неглижиране на липсата на справедливост за извършвани жестокости и от двете страни.


Какво четем:

🔴 Все повече българи с имената Аспарух, Тервел, Симеон, Самуил и Калоян

🔴 Лютеницата, която вече я няма

🔴 Иво Сиромахов: Тук всеки сезон е мъчение за народа

Източник: Капитал



Коментари



горе