Спомени от снежните зими, когато бяхме деца

Истинската зима дойде!

Тя ни върна и в годините, когато бяхме деца и имаше също толкова много сняг, че дори и повече. Но тогава нямаше толкова телевизии, които да ни плашат какъв страшен апокалипсис бил навън.

Зимата беше истински празник за нас децата. С много смях се пързаляхме върху каквото намерим без страх, че ще се тръшнем болни на легло или пък някой ще ни нападне или прегази.

Игрите бяха бели, чисти и снежни.

А спомняте ли си зимите на село, със скромните селски къщурки и димящите коминчета, които бяха пълни с живот и много добри хора. През зимните ваканции те се озвучаваха от детската глъч.

Снегът беше бял и пухкав, а пързалката толкова весела, че когато посинели и премръзнали от студ се прибирахме да се постоплим на печката с дърва, бабите ни подаваха чаша с липов чай и препечена филийка намазана със свинска мас поръсена с домашна мерудия!