Ромео и Жулиета на родопски!!!

В очисе ми си вляла като сýшка,
сърцесо ми са свило на тукмáк.
Спóменам ли твойта бяла гушка
отсúцат са ногúсе от мерак.

С мулено в баирян, ако ида,
брадвана удрúвам хавая.
Нáдвечер дали ша да та видя,
дали ша мога пак да зáспя я.

На скáлана на плявняна са дрáпнах,
надзирам са нах вашиян килер.
Две- три зáлоги от вéчерана хапнах
и чакам цала нощ от теб хабер.

В нидяля ненаýздав та скитáсах,
в коритоно са копеше... примрях.
От скалана са сяйнах и са прáснах;
чáбуджак ма втресе... заболях.

Зьо ли ма щиш любе Жулието!
(Тъй та корстих - дá си Рада ти)
За смях съм станал вейке на людéте
и нящо в корéмъс ма “върти”.

И Дýньово ми мяса на Верóна.
Сукáкън ми са гльода като рай.
И драга ми е шúпкана, дерьона,
пък бáлносо... дали ша има край!

Зьо ли ма щиш Радо - Жулието?
Дъли да та грабна вечерос!
Със теб през две села и в трето,
или... воже ша си турям на вратос!

Ага та вúдям все ми прималúва.
От баúрян ти са врáщаш с твар дървá.
И криям са зад ýйкована слива,
и руках та , пък ти са ни узвá.

Със солзи торчам в кьóшкян да са мýшна,
поплáквам си на две, на три.
Страх ма е бубáйко да не слуша,
чи може кéлян пак да му възврú.

С бубáйка ти наплéтаха са здраво,
попóржиха жихан мильлéть.
На вáшен жинс и коте си не дава!
Какóв е соя пусти мой късметь!

И солзисе във грúшкаса ми капят.
С рáпта ма залисват, със изметь.
От сяя пусти тятькови хасáпя
животяс ми е бално и изеть!

Налята ма да идам във баúрян
и там да пийна от шишúца сач!
Умýтас ми за тебе ма възпúра,
скондáпцвам и удривам го на плач.

- Къде си, мой Ромео, мой Иване!
Стъптáла съм в ногúсе грях и срам.
Кривачка дýша в мене да остане
и нея тебе я ще да я дам!

Какво четем:

Последвайте ни във facebook!

горе