Въпросите, които Оксфордският университет задава на кандидат-студентите


Оксфордският университет представи публично част от въпросите, които се задават на интервюта за прием в него на 17-годишните кандидат-студенти.

Въпросите на учебната институция с 928-годишна история нямат универсален и конкретен правилен отговор. Те са наричани „невъзможни за отговаряне“ от външни наблюдатели и целят „буквално да накарат тийнейджърите да мислят“ и да изпитат реакциите на младежите към нови идеи, които нахлуват в ума им, посочва в. „Дейли Мейл“, цитиран от Мениджър Нюз.

Така например кандидат-историците са питани „Колко от миналото можем да преброим?“.

На момичетата и момчетата, желаещи да учат специалност „Биология“, се задава въпросът „Защо някои видове природна среда имат по-голямо биоразнообразие от други?“.

Връстниците им, които са се насочили към „Експериментална психология“, са питани „Защо според вас експеримент показва, че хората, които говорят уелски език, се справят по-зле в запаметяването на числа, в сравнение с хората, които говорят английски език?“.

На желаещите да учат „История на изкуството“ пък е показвана реплика на платно с въпроса „Разпознавате ли тази картина?“. Картината е „Вечерното сияние на Египет“ (1861 г.) на художника Уилям Холман Хънт.

Д-р Самина Кан – ръководител на кандидат-студентската кампания в „Оксфорд“ обяснява, че  въпросите действително на пръв поглед може да се сторят  трудни, абсурдни или объркващи за някои млади хора, но целта им е да провокират академичен разговор с комисията, подобен на тези от семинарите, в които ще участват всяка седмица, ако бъдат приети. Идеята е не да хванат учениците, че не знаят, а да ги видят как разсъждават на базата на събраните до момента в ума им знания и най-вече да проверят реакциите им към новите концепции.

В случая с въпроса към кандидат-историците, те могат да посочат историческите доказателства за цивилизации и местата и периодите, които знаем, че са определили световната история. Разговорът може да продължи с въпроса „Ако няма събрани данни и измервания за дадено нещо в историята, могат ли те да бъдат набавени? Или поне оценени? Ако да, как? В случай, че има такива данни, може ли да се разчита на тях? Достатъчни ли са? По какъв начин могат да бъдат историческите свидетелства подвеждащи, преднамерено или не?“.


Какво четем:

🔴 Йоанна, която покори интернет с рисунката си

🔴 Седмичен хороскоп за 9-15 януари

🔴 Как Белгия интегрира българите

Източник: Обекти



Коментари



горе