Мария Йотова сбъдна мечтата си в Bocconi University в Миланo


На 23-годишната търновка й предстои магистратура по моден мениджмънт в Domus Akademy

23-ГОДИШНАТА МАРИЯ ЙОТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА ЗАСЕГА ТЪРНОВКА С БАКАЛАВЪРСКА СТЕПЕН ОТ ПРЕСТИЖНИЯ МИЛАНСКИ УНИВЕРСИТЕТ BOCCONI UNIVERSITY. Младата жена учи три години в световната столица на модата, но преди да специализира моден мениджмънт, което й предстои тази пролет, тя избира трудната специалност „Финанси, мениджмънт и икономика“ във висшето учебно заведение в Милано, където и студентите, и професорите им са буквално от целия свят. Там Мария изучава дисциплините на английски, а перфектната си подготовка на езика на Шекспир дължи както на образованието си в Американския колеж в старата столица, така и на допълнителните уроци, за които няколко години поред ходи при частен учител чак в Севлиево. Всъщност търновката решила, че ще учи и живее в Италия и в любимото Милано, още когато била в осми клас. Тогава попаднала на статия за децата на известни по това време български политици и решила, че и тя може да се реализира в слънчева Италия. Подготвяла се цели три години за изпитите Тойфел и САТ, а днес е категорична, че ако трябва отново да кандидатства, пак ще подаде документи в същия университет.

„Всичко в Bocconi University е на много високо ниво. Там се учи здраво по 14 – 15 часа на денонощие и това е престижно. Никой не преписва, никой не неглижира ангажиментите си, а лично аз в библиотеката на университета, която наричахме бункер, защото е под земята, съм прекарвала редовно по 10 – 12 часа. Даже с едната ми съквартирантка си пазехме място след реденето на дълги опашки, понеже се редувахме. Една сутрин рано ставам аз, на следващата – тя, тъй като другата чете и учи до 2 – 3 ч. през нощта“, разказва за ежедневието си в Милано съгражданката ни. И допълва, че в библиотеката, където всичко е дигитализирано, обстановката е чудесна.

ТРИ ГОДИНИ МАРИЯ ЙОТОВА ПОЛУЧАВА СТИПЕНДИЯ ОТ ОКОЛО 13 000 ЕВРО ГОДИШНО, КОЯТО НАПЪЛНО ПОКРИВА ОБУЧЕНИЕТО Й, както и допълнителни 3 – 4000 евро за разходи по образованието си. Стипендията е страхотен стимул да държиш ниво, тъй като в годината имаш по 56 кредита, което е нещо като изпити, и можеш да отложиш само един за следващата сесия, обяснява още системата на обучение болярката. Тя се е справила с предизвикателството, въпреки че много от колегите й губят стипендията си още втората година, а други си плащат за всичко още от първи курс. Професорите, които са й преподавали, са със завършени магистратури в най-престижните световни университети, в това число Оксфорд и Кеймбридж, като между тях дори е имало и българка по дисциплината счетоводство. Ако се налагат допълнителни пояснения или часове, това се прави веднъж седмично при докторанти на съответните преподаватели, обяснява още Мария и уточнява, че самоучението задължително продължава вкъщи след дългите и трудни лекции. Друга разлика спрямо българското ниво на висше образование е, че в миланския университет за три години нито веднъж не се е случило преподавател да не отиде на лекциите си. Затова търновката не спира да се учудва, когато слуша от сънародниците си – приятели и колеги, че един или друг лектор просто не дошъл и то така, без предупреждение.

„В чужбина трудно се влиза и още по-трудно се излиза от даден университет, а в България май лесно се влиза и още по-лесно се излиза, но пък никого не съветвам да учи в друга страна просто заради етикета „чужбина“. Важното е като цяло да се чувстваш добре, да усетиш себе си и средата, да заобичаш мястото, където си, и специалността, която учиш“, обобщава опита си търновката. След трите години в миланския университет тя кандидатства за стаж, въпреки че той не е задължителен. Одобрена е в Ню Йорк в администрацията на една компания за недвижими имоти, в Индия – във фирма, която подготвя кандидат-студенти и на още няколко места, но избира Барселона, където трупа опит във фирма, занимаваща се с електрически гуми, мотори, колелета и т.н. Междувременно кандидатства за магистратурата си, а добрата новина, че е приета, идва точно на 25 ноември миналата година. В един и същи ден търновката се дипломира като бакалавър от Bocconi University и получава мейл, че е приета по специалността „Моден мениджмънт“ също в Милано, само че в Domus Akademy – също много престижно и световноизвестно висше училище. Там Мария ще учи 12 месеца, но без право на стипендия, как се разработва и налага голяма търговска марка, как се печелят клиенти, как се правят бизнес стратегии и т.н.

„ВЛЮБЕНА СЪМ В МИЛАНО. ЗА ТЕЗИ ТРИ ГОДИНИ НЕ УСЕТИХ НИТО ФИНАНСОВА, НИТО БЕЖАНСКА КРИЗА, ИЛИ ПОНЕ В СЕВЕРНА ИТАЛИЯ Е ТАКА“, разказва Мария Йотова, която впрочем е обиколила почти целия свят, тъй като от дете пътува със семейството си по екзотични дестинации.

„В Милано е доста скъпо, стандартът е наистина висок, но пък който млад човек е започнал работа, не се е отказал сам“, обяснява Мария, според която наемът на една стая в студентска квартира варира между 550 и дори 750 евро. По думите й, в Милано хората доста работят, но още повече умеят да се забавляват и да се наслаждават на живота. След 17.00 ч. например е обичайна гледка как местните хора излизат от работа с чаша вино или дори шампанско в ръка. Културният и нощният живот също са на високи обороти, всеки може да си позволи да гледа спектакъл в Миланската скала за 30 – 40 евро билет или да посети концерт на симфоничен оркестър, да отиде на кино и нощен клуб.

Мария откровено си признава, че на този етап не мисли да се връща в България. А че обича родината си и е готова да откликне с добро дори и на непознати, е факт, за който „Борба“ писа още миналата година. Тогава Мария бе една от първите доброволки, дарила дългите си коси за перука на онкоболна жена.

Елена ЧАМУРКОВА


Какво четем:

🔴 Дари книга – подари знание

🔴 Журналистът Джеймс Баучер играе ръченица в прочутата картина на Иван Мърквичка

🔴 Българите сме достатъчно силни, за да преодоляваме всякакви трудности

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе