Бейби бум на наши овчарки в снега, а ние се плашим


Трябва им само сено от Белмекен или Сютка и останалото е лесно, казва председателят на НК БОК Стефан Попов

Докато ние оревахме орталъка заради студеното време, на което прикачихме термини като „арктически”, „сибирски” и „леден”, едно куче, което носи българските гени на породата, се чувства в снега като у дома си и със същата лекота, с която преживява в летните жеги. Високо в планината са кучетата на Стефан Попов, които в най-голямата „ледена епоха” раждат, та се късат. Точно в момента. Чувстват се отлично, сякаш да ни напомнят, че не сме толкова кекави, колкото си мислим. Както е известно, пазарджишкият кинолог Стефан Попов е председател на националния клуб „Българско овчарско куче” (БОК), а освен това е международен съдия в най-високата степен FCI All Round, преподавател е и в няколко държави. Писали сме за дружбата му с Бойко Борисов и пазарджишката кръв, която тече във вените на подареното куче на руския президент Владимир Путин.

„Породата е древна като народа ни и точно като народа ни е издръжлива, самобитна и интересна. Българските овчарски кучета са много интелигентни, малко са твърдоглави, което пак е доказателство за българската им същност, казва специалистът.

Малко хора знаят, че навремето в Коми българите бяхме най-издръжливи на студ

Аз също бях там като полицай в продължение на 3 години и половина и имам впечатления. Бяхме много по-издръжливи от руснаците, от местната народност и от украинците, от които също имаше доста бригади. Такова е и нашето Българско овчарско куче. На него не му пука - ама наистина не му пука - от никакви студове. Най-прясното доказателство са кучетата, които имам, всички раждат в най-големия студ. Точно сега.

Турил съм им само сено, окосено от Белмекен и от връх Сютка

Това се налага, понеже високопланинското сено е хигроскопично и в него няма никакви вредители, нито гъбични, нито акариди. Имам три кучила в момента, раждат се спокойно в студа и снега, които сега за тях са голям плюс. Най-естественото нещо е, че кучетата, които не са в процес на раждане, излизат и лягат на снега и се завиват в него. Когато вляза в двора, ако е валял интензивно сняг, стъпвам върху тях, защото буквално са затрупани”, уверява Попов. Той има кучила и в Пазарджик, и в планината - в Нова махала и в Грашево, съответно на 1500 и 1300 м надморска височина. „Оня ден ми се появи кучило на температура от минус 28 градуса. Снощи (в сряда, б.р.) в Пазарджик ми се родиха още кученца. Имам кучка, която чакам да роди. Имаме кучка, която вчера роди в Цар Асен…

Дадох такива кучета на остров Сахалин, където е доста студено,

както и в Челябинск, в Москва, и в много части на Сибир, в райони, където има големи студове. Тези кучета са много по-издръжливи от местните породи и това съвсем не е гола хвалба! Нашите кучета в голяма част от годината са във високопланинските райони, където времето се мени бързо”, казва Попов. На забележката, че прабългарите са дошли от много далеч и кучетата може би по-добре от хората пазят връзката с прародината, кинологът се съгласява. „Прабългарите идват от планините Памир и Хиндокуш, където средната височина на пасбищата е 4000-5000 метра… Там местните кучета, които все още се срещат някъде, макар и много рядко, си приличат изключително с нашите кучета. Не трябва да забравяме, че

и кучетата ни, като прабългарите, имат способността да изминават огромни разстояния
Голяма част от популацията е свързана с големи миграционни процеси, генетично богата е. В по-близки години нашите овчари от Сливенския район например редовно са слизали до Беломорието, както и тези от нашите Западни Родопи. Овцевъдството е основният поминък на българина през вековете и то, както религията и фолклора ни, също ни е съхранило като народ. Много интересно качество на нашата порода е изключителната й пластичност, приспособимост към различни условия. Те издържат и на жега”.

Какво е днес състоянието на породата,

питаме кинолога. Той казва, че след като породата е стигнала дъното, си е стъпила на краката и е започнала да върви нагоре, сега без преувеличение тя се развива бурно. „Трябва да си го признаем, че има породи, които са по-високо от „заводска” гледна точка от нашата селекция. Но пък генетичният потенциал на нашите кучета е много по-голям. Да, по отношение на ръста и на физическата сила има породи, които ни изпреварват. Обаче нашите кучета, освен че са с много по-силен имунитет, са много по-работоспособни, стават за реална работа, и са много по-непретенциозни, много по-издръжливи на глад и безводие, болести”, отбелязва Попов и човек може да си помисли, че става дума за български гурбетчии, а не за овчарки.

„Нашата порода много по-малко спи. Много по-отдалеч усеща неприятеля.

Много по-бързо реагира. Много по-точно диференцира опасностите. Нещата, в които нашата порода превъзхожда останалите, са наистина много. И ние трябва да съхраним тези качества в чистото породно развъждане, без да допускаме никакви кръстоски и присъствие на чужда кръв. Нашата порода си има всичко, нужно е само развъждане при ръст и анатомия, за да получим най-хубавата порода от втора трупа по FCI – овчарски кучета”, казва Попов. FCI е Международната киноложка организация със седалище в Тюин, Белгия, която е най-голямата организация в света въобще, считано като членска маса, по-голяма дори от тези на МОК.

Разделението на българските овчарки днес продължава да е факт

Ако националните организации за каракачанското куче са две, тези за Българското овчарско куче са четири. Но основателите на нароените алтернативи, са произлезли от Пазарджик. Пазарджишката организация и в момента е най-голямата. Единствената, която има право да представлява породата в FCI.

„Който избира лекия път, отива при тях, категоричен е Попов. Националният клуб „Българско овчарско куче” е със седалище в Пазарджик, защото е регистрирано в Пазарджишкия окръжен съд, членува в Българската републиканска федерация по кинология. В нашия клуб има около 450 възрастни кучета, но скоро ще се утроят, защото произвеждаме скоростно, продаваме, подаряваме, казва Попов.

Кучето на Путин е от наши кучета, а това на руския патриарх Кирил е от две мои кучета във Ветрен

- от дома на Стоян Вощански, което неслучайно е родено на трети март 2012 г.. Връчи му го Светлана Шаренкова (председателка на Форум „България-Русия”, б. р.). Имаме клубове във Варна, Шумен, Пловдив, Велинград, Гоце Делчев, Банско, Девин, Якоруда, Хасково… Правим много изложби, но тук е мястото да подчертая, че вестниците и въобще медиите некоректно писаха „Приеха породата ни във FCI!”. Не е така. Някои държави признаха породата ни в рамките на FCI, но самата FCI официално още не ни е припознала. Първо ни призна Литва, после Беларус, след това Сърбия и Македония, Грузия, Украйна и Молдова. Което значи, че в тези страни можем да експонираме нашите кучета до САС (кандидат за национален шампион)”, обяснява Стефан Попов. И допълва, че голямата победа минава през множество по-малки.

Пък за дебелия сняг въобще не си струва да говорим като за предизвикателство.

Както са казвали дядовците ни, дебел сняг, дебел комат.

И дебел кучешки врат. За да издържа тежестта на медалите, би добавил Стефан Попов.

Тодор ГРОЗДЕВ


Какво четем:

🔴 30 фотографии, посветени на красотата на котките

🔴 Мария Монтесори– 19 правила за добро възпитание на децата

🔴 6 математически трика, за които вероятно не сте подозирали

Източник: zname



Коментари



горе