Масоните - скритият код в българската история


Какво е всъщност масонството – богаташки клуб, организация на конспиратори, окултен орден... или най-старото демократично общество? Едва ли съществува еднозначен отговор на този въпрос. Едно е сигурно – то има своите последователи по целия свят.

Видни българи като Георги Раковски, Захарий Стоянов и екзарх Стефан заедно с много учени, лекари, индустриалци, военни и банкери са били масони. 

Масони са били и седемнадесет премиери на следосвобожденска България: Александър Малинов, Александър Цанков, Андрей Ляпчев, Андрей Тошев, Богдан Филов, Васил Радославов, Георги Кьосеиванов, Добри Божилов, Драган Цанков, Иван Багрянов, Кимон Георгиев, Константин Стоилов, Никола Мушанов, Пенчо Златев, Рачо Петров, Стоян Данев и Тодор Иванчов. 

И у нас, и по света масонството не е еднородна маса, управлявана от единен център. Днес в страната ни са известни масонските Обединена Велика ложа на България, Велика Ложа на Старите, Свободни и Приети Зидари в България и Велика ложа на Стария Приет Шотландски Ритуал в България. Има и български ложи, нечленуващи в изброените велики такива. Всяка от тях има своите основания да претендира за легитимност, регулярност и признание от масонски структури по света. Всяка от тях представя и някакви доказателства за легитимността си, позовавайки се на историческите си корени. Макар принципно само мъже да могат да стават масони, някои българи членуват в смесени и дори в женски ложи. За Ложа майка на всички регулярни ложи по света се счита Великата ложа на Англия, водеща началото си от далечната 1717 г.

„Регулярното масонство е светско общество на свободни мъже с добро име, които вярват в Бог Творец. Наричаме го Велик архитект на Вселената“ – обяснява Великият майстор Иван Сариев. Този енергичен мъж сплотява масоните в Обединената Велика ложа на България. Самите ложи са мястото, където посветените се обучават в мистериите на братството. „Тук политически убеждения, националност, религия или раса нямат значение“ – твърди Сариев. Ложата учи масоните да бъдат граждани с висок морал, да се самоусъвършенстват като личности, издигайки се последователно в степените на посвещение: чирак, калфа и майстор. В книгата си „Масонството: митове и факти“ Владимир Левчев пише, че масонската морална система не се различава от ценностите на хуманизма. Според Левчев ложата, в която всички са равни и ръководени от свободно избран Майстор, е умален вариант на демократичното общество.

Така ли е наистина?

Текст: Даниела Арнаудова Снимки: Георги Кожухаров


Какво четем:

🔴 Обявяване на независимостта на България

🔴 "Мо̀ре, сокол пие"

🔴 Нина Добрев: Вкъщи се говореше само на български

Източник: nationalgeographic



Коментари



горе