Да съхраниш българското с любов


Съхраняване на българското, патриотизъм – все теми, които много българи чувстват близки. Може би затова мнозина се заиграват с тях, за да трупат популярност и да привличат внимание върху себе си.

Има обаче едни хора, които опазват българското, съхраняват историята, учат децата, родени в чужбина, на български. И го правят тихо, с постоянство и с много любов. Учат децата да обичат България и българското, но не като мразят другите.

Тези хора са българските учители в чужбина. Именно с една прекрасна учителка ще ви срещнем сега. Тя е Невяна Филипова – Анастасова…

„Родена съм в един от най-красивите български градове – Пловдив. Учител съм повече от 20 години, последните седем то тях – в Лондон.  Работя в Българското училище „Иван Станчов” към Посолството, където заедно с моите колеги се опитваме да опазим българските корени на нашите деца в чужбина, като им разкриваме красотата и богатството на нашите език, история, култура…”, разказва ни тя.

Животът й се стича така, че я отвежда в Англия:

„Беше истинско приключение, а и голямо изпитание, защото ми се наложи бързо да взема трудното решение да напусна работата си като учител в България, която много обичах, и да се хвърля в неизвестността на една непозната за мен страна. С моя съпруг тогава просто решихме  – отиваме, виждаме, опитваме и после начертаваме пътя си. Нямаше смисъл да се борим предварително с вятърни мелници. Може би затова в крайна сметка съдбата ми поднесе всичко онова, което най-много ми липсваше на чужда земя – късче България и моята работа като учител”.

Училището, в което работи, през тази година става на 30 години. Съвсем наскоро приема името на Иван Станчов, който като посланик в Лондон през далечната 1991 година, прави всичко възможно училището да продължи да съществува на самоиздръжка, след като е закрито поради липса на средства в Министерство на просветата. Самият Станчов е основател и на фондация „Карин дом” за подпомагане на деца със специални нужди, за която той и семейството му даряват фамилната си къща в Морската градина на Варна:

„Всяка година училището ни организира акции за подпомагане на децата от „Карин дом”, които нашите ученици чувстват като свои приятели. Те рисуват Коледни картички, изработват мартеници, които продават с тази благотворителна идея, която се споделя от всички – учители, родители, приятели, настоящи и бивши ученици…. Ние сме едно от най-големите български  училища зад граница. Всяка година при нас се обучават около 250 деца на възраст от 4 до 18 години, разпределени в предучилищни групи и класове от 1-ви до 12-ти. Предлагаме обучение по български език и литература, история и география на България”.

„В продължение на 20 години това е било единственото българско училище във Великобритания. Днес вече са открити и продължават да се откриват нови училища, на голяма част от които сме помогнали да тръгнат по нашия път”, разказва още Невяна Анастасова за пътя на българските училища във Великобритания.

И обяснява как се учат децата в българско училище в чужбина:

„Децата постъпват в нашето училище с различно ниво на владеене на български език. Понякога то е минимално или нищожно. Много често знанията им за България се изчерпват с местата, които посещават там по време на ваканциите си. Ето защо с колегите ми се стараем първо да предизвикаме интерес и желание да посещават българско училище, да създадем топла, приятелска връзка с тях и да им вдъхнем увереността, от която се нуждаят. Това аз приемам като първи и немаловажен успех. Оттам нататък, колкото и да е трудно, учениците ни имат доверие и което е по-важно, имат доверие в себе си, знаят, че могат да се справят и резултатите не закъсняват”.

Споделя, че самата тя обича родината си с цялото си сърце и се опитва да предава тази любов на децата, защото е важно да познават корените си:

„Наистина тази професия е призвание. Тя трябва да се избира със сърце. И пак така със сърце да се работи. Връзката, която се изгражда с учениците, не бива да остава там някъде в класната стая. Добрият учител се носи завинаги в сърцето. Неговите уроци не се забравят. И не визирам конкретни знания, които е предал, а начина, по който е повлиял на учениците си, пътя, по който ги е повел, увереността, която им е вдъхнал, че са можещи, знаещи и готови да покорят света.  Разбира се ролята на българския учител в чужбина има още един основен и много важен аспект – да запази българските деца българчета.  Лесно е да се претопим в този мултикултурен свят, ако не отстояваме своя език, култура, традиции и всичко, което държи корените ни.  Затова всеки един наш урок, независимо от конкретната му учебна тема, трябва да носи името “С любов към България“. Това е, което искам да „запаля” у моите ученици”.

А децата пък обичат да слушат и да разказват за България:

„Децата, с които работя, винаги грейват, когато говорят за техните пътувания до България. Това са деца, които обикалят света, но всяко тяхно завръщане в родината е специално.  Може би го усещат със сърцето си или просто е свързано с аромата на бабините прясно изпечени банички, с мириса на Черно море или Балкана, но те всички силно я обичат, макар една голяма част от тях да са родени в чужбина. За тях това е родната страна на мама и тате, знаят, че там ги чакат баба и дядо, братовчеди, приятели, знаят, че там са обичани и винаги очаквани с нетърпение, там са у дома”.

И въпреки че се чувства безкрайно щастлива с работата си, за нея понякога също има моменти на носталгия:

„Няма как да не ми липсват моите верни приятели, няма как да не ми липсват моите роднини, родният дом и хората, които изгубих завинаги, а не успях да прегърна поне още веднъж… Това ми тежи. Загубих скъпи на сърцето ми хора, загубих най-прекрасния човек на света – моя баща, а и до днес, когато се завръщам, очаквам да го видя усмихнат на пътната врата…”.

Казва, че е от хората, за които животът в чужбина не е на всяка цена:

„Разбира се, че има път назад. Никога не правя нещата на всяка цена. В момента, в който разбера, че децата ми не са щастливи тук, ще взема решението вероятно толкова бързо, колкото го взех и на идване. В крайна сметка отивам си у дома – това е прекрасно!”.

Дотогава – нейните мечти и цели си остават свързани с децата й, с учениците и нейната мисия като учител:

„Моята професионална цел е била винаги една и съща – да бъда добър учител, а в личен план – добър родител. За съжаление, това не е нещо, което просто постигаш и можеш да окачиш на врата си като медал. За това се воюва всеки ден. Ако днес си добър и успял, продължавай да работиш с пълна сила, за да бъдеш такъв и утре. Аз искам да продължа да водя българските деца по пътя към родните им корени, да укрепвам тяхната връзка с родината и да разпалвам все повече любовта им към нея”.


Какво четем:

🔴 ТОВА е България! Вижте как момиче от шести клас рецитира в национален ефир "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово..." (ВИДЕО)

🔴 БАБА ИЛИЙЦА е била реална историческа личност. Музеят в село Челопек къта първообраза на Вазовата героиня (ВИДЕО)

🔴 Beлиĸo Tъpнoвo cpeд нaй-дoбpитe мecтa в cвeтa зa зaпoчвaнe нa нoв живoт

Източник: newme



Коментари



горе