Кмет отгледа 5 деца като приемен родител


- Велин  Палигоров и съпругата му Фанка от Осиково се грижат за други две, освен това имат син и две дъщери

- В Родопите приемната грижа е шанс жените да избягат от безработицата и децата да открият семейството

В 4 родопски села - Осиково, Момчиловци, Кутела и Виево, се радват на все повече деца. Жените просто няма къде да работят и да станат приемни родители за тях е истинско спасение. Социалните са доволни, защото хората тук пазят семейните ценности, инциденти почти няма, а нерядко децата, излезли от селата, продължават с години да наричат “мама” и “тати” родопските си приемни родители.

Това разказва пред “24 часа” кметът на село Виево Венко Палчев.

Най-впечатляващ пример за приемно семейство обаче е това на кмета на девинското село Осиково Велин Палигоров. От 2012 г. досега той и съпругата му Фанка са отгледали общо 5 деца. Сега се грижат за още две.

Още когато е била на курс за приемен родител, Фанка посочила, че се наема да гледа едновременно и две деца в нужда, ако няма друга възможност. Второто дете, което е в дома им,

има братче и

сестриче, които

растат в други

семейства

в селото.

Велин и Фанка първо гледали единадесетото от 13-те деца на майка от крумовградско село. “Бащата е неизвестен. Но ако майката беше съгласна, можехме да се грижим за момичето, докато навърши пълнолетие. Но това не зависеше от нас. Съдбата на братчетата и сестричетата ѝ също не е радостна”, каза Велин Палигоров.

Двамата с жена си в този период се грижили и за собствените си три деца. В момента най-голямата им дъщеря е омъжена, другата е ученичка в 11-и клас, а синът им е студент.

В Осиково приемните родители са осем. “Има и други желаещи, но по различни причини все още не са вземали деца. Всички са преминали съответните курсове, социалните служби са им правили проверка и сега чакат”, казва Палигоров. Той сочи два проблема, с които се е сблъскал през годините.

Първият е, че според него приемният родител е професия и би трябвало

тези, които

се грижат за

децата, да са на

трудови договори

Съпругата му например работи заради осигуровките, но според него би била по-грижовна, ако няма това допълнително натоварване. Вторият проблем е, че въпреки записаното в договорите държавата не плаща еднократно по 300 лв. на дете годишно при извънредни нужди. Според него такива са вдигане на цената на тока, аварии, бедствия и т.н. Службите обаче просто отказвали да приемат подобни декларации.

Според Палигоров причината за наплива към програмите за приемно родителство в Родопите се дължи на голямата безработица. “Професията приемен родител е шанс за много хора да си осигурят препитание. И шанс за много деца да открият света на семейството”, добавя той.

“Безработна съм от 1994 г. През тези 22 години съм работила за кратко по разни програми. Искам да съм приемен родител, но вече не съм здрава и не отговарям на условията”, казва Събка Терзиева от смолянското с. Виево. В селото в сходна ситуация са 20 души. Тъй като са над 55 г. и не са навършили възраст за пенсия, никой не иска да ги вземе на работа.

Селото с около 350 жители е сред рекордьорите по приемно родителство. Доскоро 9, сега 7 души гледат чужди хлапета.

“В детската градина има осем деца. Половината от тях са на приемни родители, останалите - на местни. Ако ги нямаше, тя по регламент би трябвало да се затвори, тъй като минимумът е 6 деца. Аз лично познавам всички дечица. Много е хубаво да има деца в селото”, казва кметът на Виево Венко Палчев. Дотук над 20 деца са свързали живота си с Виево, без да имат нищо общо със селото, ако нямахме приемни родители, обобщава управникът. Най-възрастната жена приемен родител във Виево е 58-годишната Севда Делева. Най-младата ѝ колежка - Марияна Кисьова, вече гледа четвърто дете.

“Много се привързвам към тях, но поддържам добри отношения с осиновителите им. Едно от предизвикателствата е да свикнем с мисълта, че детето в семейството ни е временно.

Първото детенце

го взех на 38 дни

и го гледах

6 месеца

Попадна при прекрасно семейство в София. През лятото го водят тук за седмица. Дори го насърчават да ми казва “мама Марияна”. Второто го гледах от четиридневна възраст. Беше осиновено на петия месец”, разказва Кисьова. Третото дете било на месец и половина и на десетия месец се появил осиновител. От пелени гледа и четвъртото, което сега е на 2 годинки и осем месеца. Малкият Марти е едно от хлапетата, които ходят в детската градина.

Иначе Марияна и съпругът ѝ Росен имат син и дъщеря, които са в VI и VIII клас.

В съседното село Кутела децата на приемните родители са променили още повече картината. “Те са повече от местните”, казва кметът Емил Стоянов. Първият приемен родител в Смолянска област - Юлияна Димитрова, е от селото. Тя е гледала общо 4 деца и продължава, но за съжаление, сама, защото съпругът ѝ починал.

В съседното село Момчиловци има 5 приемни семейства. Тръгна

дарителска

кампания за една

от приемните

майки, чиято

къща изгоря

В началото на март м.г. без покрив останаха Роска Георгиева, двете ѝ деца, трудно подвижната ѝ майка и отглежданото от нея приемно дете. Бяха събрани 24 000 лв. в помощ на пострадалото семейство. Предстои Георгиева да си купи нов дом , за да може отново да гледа чужди деца.

“75 са приемните семейства в Смолянска област по списък, настанените деца са 66 към момента. Преобладаващо е мнението, че тук са най-качествените приемни родители - хората са добри, отговорни. В Дома за деца, лишени от родителски грижи, в Широка лъка при капацитет от 30 има само 8 деца”, казва Петя Пампорова, директор на “Coциaлнo пoдпoмaгaнe” в Смолян.

Отнеха и второто бебе на глухонеми

И второто дете на глухонеми родители от Смолян е настанено при приемно семейство. Даниел и Милка са пожелали бебето да бъде настанено за осем месеца при приемен родител. След това щели да решават какво да правят. И двете деца на семейството са в Момчиловци в къщи, на 100 метра една от друга.

Преди това по-голямото им момиченце - Даниела, им бе отнето със съдебно решение. Когато тя бе на 8 месеца, дирекция “Социално подпомагане” в Смолян внесе искане в съда бебето да бъде настанено в детския дом в Широка лъка. Тогава Милка и Даниел дали съгласие това да стане, докато си намерят работа. После си го поискали.

Социалните обаче го дават на приемен родител. Макар родителите да полагали нужните грижи, те се притеснявали, че след като са глухонеми, можело да не чуват, когато то плаче. Друг аргумент бил, че доходите им са ниски.

Милка и Даниел контактуват с хората посредством писане. Той е с 80% нетрудоспособност, тя - с 82%. Милка е от Монтана и част от близките ѝ също са глухонеми. Майка ѝ е починала преди три години. Двамата нямат близки, на които да разчитат за помощ за децата.


Какво четем:

🔴 Наш град в топ 10 на райските места

🔴 Спасиха Христо Бонев, изписват го до седмица

🔴 Алберт Попов не спира с геройствата

Източник: 24 часа



Коментари



горе