Ванга ми предсказа втора голяма катастрофа


В Грузия ги принудих да сменят самолета, с който трябваше да летим, разказва именитата певица

Гласът й е звънтял из цялата планета. Пред таланта й са коленичили Джордж Харисън, Дейвид Бауи и други световни музикални звезди. По нищо не личи, че Янка Рупкина осъзнава величието си, защото всеки доближил се до голямата народна певица усеща нейната доброта и лъчезарност – за необятния й талант знаем.
Янка Рупкина е родена в бургаското село Богданово през 1938-а, но малцина ще й дадат годините на тази пълна с енергия жена, която и до днес оглася концертните зали у нас и по света.
Фамилията й Рупкина идва от спортния псевдоним на нейния съпруг Георги – дългогодишен състезател, треньор и спортен съдия по борба.

– Янка, от кой си наследила този красив и необятен глас?
– От баба ми Яна, тя имаше меден, гальовен глас. Освен на песните си, тя ме учеше и на доброта. Баба акушираше из селото, така че пак от нея съм наследила и уважението към лекарската професия. Преди да се кача на сцената като певица, завърших за медицинска сестра.
– Знам, че като малка си огласяла с песните си цялото село.
– Да, дори ми казваха Гаргова Яна /смее се/, защото не спирах да пея, и то все от високо – или покатерена на някое дърво, или на оградата – исках всички да ме слушат. Имаше една баба, която живееше до старата ни къща, и все казваше: „Няма ли това гарговото да се махне от селото, та да мирясаме всички“.
– Известно е и друго, че празнуваш на два пъти в годината рождения си ден.
– Родена съм на 15 август 1938 г., но поради трудното възстановяване на майка ми след раждането съм записана в регистрите с рождена дата 25 август.
– Яна, ти си от малцината, оцелели при голямата самолетна катастрофа на 21 декември 1972 година на летище София. Имаше ли лоши предчувствия преди да тръгнеш към аерогарата?
– Мечтаех да си купя едни лачени обувки с три каишки. И в деня преди катастрофата сънувам, че след концерт си почивам в гримьорната и виждам такива обувчици. Зарадвах им се и уж ги обух, а като поглеждам към краката си – съм боса. Тогава съзрях в ъгъла други обуща, стари, скъсани, ами ги обух. Разказах съня си на една колежка и тя ме посъветва да не тръгвам на път. Аз обаче вече бях обещала, че ще летя до Алжир с правителствена делегация по случай дните на българската култура там, и по никакъв начин не можех да се отметна от думата си.
Качих се в самолета, но нещо ме глождеше отвътре. Усетих, че за разлика от друг път машината се издига някак тромаво и изведнъж се наклони наляво и се заби в пистата… Друго не помня. След това разбрах от близките ми, че 7 дни съм била в кома, а ръцете ми до лактите, краката – до коленете, цялото ми лице и гърди са обгорели. Когато мъжът ми идва в „Пирогов“, му казват, че другарката Янка Рупкина е загинала. За щастие това се оказа нелепа грешка.
– Била си недолюбвана от соцрежима, какви неприятности си имала?
– Дълги години нямах собствен покрив над главата си. По време на турнета в чужбина ДС-„куки“ непрекъснато ми дишаха във врата. Криеха ми покани да пея в чужбина, сваляли са ме от самолета насред разни летища, за да не продължа пътуването…
– Пяла си и пред Тодор Живков, какви са ти спомените от него?
– Той уважаваше изключително много хората на изкуството. Известно е, че раздаде жилища на много хора. Живков беше наясно, че аз съм против социализма, но при гостуването на големи правителствени делегации винаги ме канеше да пея. Имах снимка с него, но след промените тя изчезна. Дали моите близки я бяха скрили нарочно – и до днес не съм разбрала. Един ден обаче съвсем случайно я открих на дъното на една ракла под дивана. Питах пак кой е сложил там снимката, пак никой нищо не знаел. Тогава реших да я дам да я публикуват в някой вестник, но вече не помня на кой, и следите на тази снимка се изгубиха, а и не бе публикувана.
– Яна, ти си хубава жена, няма как като млада да не са те ухажвали разни големци?
– Имаше и такива случаи, но смело мога да кажа, че Тодор Живков здраво държеше юздите им. А и аз, окумуш жена, знам от майка ми приказката – там, където си вадиш хляба, не си вади оная работа. Преди време един вестник написа някакви абсолютни групости за мен. Направо полудях, аз, която иначе съм с много стабилна психика. Сетих се за думите на баба ми Яна, която в началото на кариерата ми ме предупреди, че ще имам много завистници и душмани, но преди да им отговоря, да преброя до 7. Ако не ми мине ядът, да броя до 107 и т.н. Тогава, като прочетох глупостите във въпросния вестник, вярвай ми – броих до 1707, но не ми мина – толкова голяма бе обидата. Обадих се в редакцията и направо заявих, че ако не опровергаят официално публикуваното от тях, нахлувам в редакцията с пушка и стрелям поред. Извиниха ми се, иначе сега можеше да ми носиш кафе в затвора, защото не пуша. /смее се/

Тома Спространов:

Лили Иванова направи много музиканти величия, сега се отричат от нея

„На сцената навърших 75, Джос Стоун ми пееше“, още се вълнува Човекът радио, който в края на 2016-а получи наградата „Златен век“ на Министерството на културата

Името му е символ на творческо дълголетие. Емблематичен DJ, легендарен радиоводещ. Тома Спространов е определян като най-разпознаваемия глас в българския радио ефир, а предаването му „Любопитно петолиние“, което води началото си от 1967 година, е най-старото живо музикално предаване на Балканския полуостров. Култовото „Пулсиращи ноти“ по БНР преживява десетилетия. Известният радио журналист е един от откривателите на изпълнители от българската естрада като Лили Иванова, Васил Найденов, Богдана Карадочева, Росица Кирилова, „Щурците“, „Сигнал“, ФСБ. В края на 2016-а Томата получи наградата „Златен век“, присъждана от Министерството на културата на личности, допринесли за развитието на българската култура и национална идентичност. За пръв път тя се дава на радио журналист. За слушателите Тома Спространов си е заслужил почетното прозвище „човекът радио“, а за Международния джаз фестивал в Банско е любимият ерудиран и сладкодумен водещ. Лекциите му и филмите портрети за легендите в джаза неизменно привличат вярна публика.

– Поздравявам ви за наградата „Златен век“!
– Връчиха ми я в бившия Царски дворец. Носители са известни хора – художници, режисьори, актьори, писатели. Бях един от най-младите, освен Халваджиян. Всички други бяха 80-90-годишни, много трогателно беше. Всъщност тя представлява златна монета в красива кутия. Това е златната монета на цар Петър и едно време е била използвана в монетния двор. Дори в Русия се е смятала за много ценна тази жълтица. Дадоха ми я с една хубава голяма грамота. Понеже в радио Пловдив моето предаване „Любопитно петолиние“ навършва 50 години, с колегите се снимахме с монетата и с красивия документ, дори им ги подарих. Те първи ми гласуваха доверие и ми дадоха път. Фактически, ако нямаше радио Пловдив и БНР, и „Пулсиращи ноти“ нямаше да го има!
– Как започна любовта ви към джаз фестивала?
– Роди се от самото му зараждане. В Банско, което е прекрасно място, водих рок фестивал. Имаше един хотел „Тане“ и неговият шеф германец докарваше групи, като почнем от дуета „Бакара“ до Кен Хенсли (автор на „Джулай морнинг“ и повечето хитове на „Юрая Хийп“), който за първи път пя в Банско. Аз му казах тогава, че неговата песен е станала нещо като химн на България, а той не можеше да се начуди, че е толкова известна, защото в Германия я пускали по сватби, пък никога не е излизала в Англия на сингъл, та да стане златна плоча. Това беше просто песен от албум. Аз му казах, че с нея на Камен бряг посрещаме слънцето. Много групи минаха през Банско. След като затвориха „Тане“ и собственика му, че нещо не си плащал данъците, директорът на Джаз фестивала доктор Емил Илиев (който в неговата клиника лекува с иглотерапия и още тогава Васко Петров и Камелия Тодорова пеели в хола на болницата) реши да премести купона на площада и де факто почна фестивалът в Банско – преди 19 години. Догодина за първи път ще ползваме както залата на културния дом, така и голямата сцена. Поканил е много български музиканти. Любопитното е, че в Банско са пели и поп певци като Данчето Христова и Лили Иванова, Лили Друмева с нейната кънтри група. Докторът гледа да прави феста по подобие на Монтрьо и останалите джаз фестивали по света, които имат и блус, и буги-вуги изпълнения. Ето, пет пъти подред идва Цвингенбергер, царят на буги-вуги пианото. Всяка година гостува по една голяма звезда. Точно на 13 август е последният концерт. По-миналата година пяха група „Инкогнито“, които ме поздравиха с моя рожден ден, който е на следващия ден. Тази година ме поздрави не някой друг, а самата Джос Стоун, чийто глас оприличават на гласа на кралицата на соул музиката Арета Франклин. В Ниш е изпяла пет песни, при нас пя цели два часа. И стана голям купон. Почерпих 10 литра от едно страхотно винце. Всички пиеха и Джос Стоун пееше, един вид тя беше саундтракът, музикалният съпровод към моя започващ рожден ден. Точно там, на сцената, навърших 75 години.
– Имате хубави връзки и с чуждестранни артисти, Рей Дорсет, например…
– Рей Дорсет от „Мънго Джери“ за пръв път го интервюирах на „Златния Орфей“ преди близо 40 години. Беше дошъл за първи концерт на път от Турция към Румъния. Когато идва вече няколко пъти на Джаз фестивала, сме си на „ти“. Той си води жената, внучетата. Там бяха дъщеря ми, моите внучета, синът ми, запознахме се семейно. На Банско идва с един състав „Рей Дорсет бенд“ от немци, но сега обещава да дойде с оригиналните първи музиканти. В Банско за пръв път се запознах със Соломон Бърк, царят на соул и блус музиката, който е страшно тежък, цели 240 кила. Почина година по-късно. Докараха го с кола, качен на огромен престол. Стисна ми ръката. Пя на нашата сцена. Дойдоха и „Инкогнито“. Тази година пя „Шакатак“. От 30 години ги обичам. Наистина идват много добри музиканти и на бърза ръка се сприятелявам с тях. Те намират общ език с мен, защото виждат, че съм в час с това, което правят. Всички до един са ми приятели и от всички до един имам компакт дискове подаръци.
– Присъствала съм на образователните ви лекции и прожекции в „Лъки Банско“, как успявате да попълвате запасите си от дискове и видеа?
– Мой колега, диригентът Заберски, беше в Америка. Влязъл в един магазин и записал 200 концерта на дивиди. Аз мога да правя лекции за най-големите звезди на джаза с образ. Избирам ги по теми и винаги са различни. Пускам филми за Франк Синатра, Арета Франклин, за царицата на соул музиката и спиричуъла Махалия Джаксън. Интересни лекции стават, винаги са много посетени, получават се приятни и релаксиращи матинета.

 

Емануела – тормозена, докато била бременна

Александър Балабанов проваля брака на Яна Язова с милионер

Ивайла Бакалова има нов мъж до себе си

Рут Колева заформи скандал с Мишо Шамара

Търсят се пари за лечение на Асен Гаргов

Йоана Драгнева разпуска в Маями

Енджи Касабие ще роди близнаците си в София

Анита Мейзер се изповяда пред Карбовски

Виктория Бекъм съжалява за пластиките

Мерил Стрийп е женена само за един мъж


Какво четем:

🔴 Откриха изчезнало преди 2 месеца момче от Пловдив

🔴 Българско кисело мляко оглави класация за млечни продукти в САЩ

🔴 Надежда Захариева: Да си спомним за Дамян Дамянов. Той написа: "Аз няма да съм вече между вас, ала дано поне тогаз да разберете моя говор"

Източник: Труд



Коментари



горе