Драгалевски манастир - място за размисъл и блаженство


1Шосето от София към Витоша и Черни връх лъкатуши по серпентините на планината, а на места открива панорамни изгледи към столицата, вече достигнала два милиона души население. Тихият, но вулканичен характер на планината, хармонира с динамиката на града, чиито жители са претоварени от делнични разписания.  В празнични дни те слагат раници на гърба и тръгват с приятели към Черни връх по някои еко пътеки, направени специално за любители на планинския туризъм. Витоша е гордост, привилегия, отмора за столичани и гости на страната, които, попаднали на това място, неизбежно се впечатляват от величествения силует и хубостта й.

 От центъра на Драгалевци нагоре по течението на Драгалевска река пътеката води към уникално духовно средище, изградено през Средновековието и запазено до наши дни. Сред гъсти букови гори пътникът достига светата обител на Драгалевския манастир, който е един от многото в така наречената „Софийска мала света гора”. За него летописната памет помни, че е Царският манастир, основан през 1345 г. от царя на всички българи и гърци Иван Александър /1331 – 1371/. Царският манастир се е ползвал с различни привилегии, потвърдени по-късно и с Витошката грамота, дадена през 1378 г. на обителта от царския син Иван Шишман. Някога на това място са пребъдвали в пост и молитва десетки монаси. По време на националната бунтовност и освободителните борби, когато игумен на манастира е бил Генадий Ихтимански /1869-1872/, тук се е укривал неукротимият Апостол на свободата Васил Левски. До 1952 г. манастирът е бил мъжки, а след тази година – девически.

4Жилищната сграда за монасите в днешния си вид е изградена през 1932 г. Издигната към небето високо над дърветата, тя сякаш иска да достигне до трона на Бога. Лятно време терасите са обсипани с цветя и доставят наслада за душата. След дъжд въздухът тук е чист и тъй благоуханен, че напомня докосване до рая. По-новата постройка за монаси и гости е изградена през 1980 г. с благослова на Софийския митрополит и български патриарх Максим, а днес служи за краткотраен подслон на желаещи гости.

В двора е сгушен големият светилник на малката църква „Успение Богородично”, пристроена към стария храм през 1932 г. Старият и новият храм са под неголям общ покрив и така напомнят, че времето назад във вековете и напред в бъдещето не се изменя, а само по неотменим закон се променят хората, които населяват тази земя. И до днес в малкия храм се извършват всекидневни богослужения и църковни тайнства, установени от Православната църква. На стената отляво са поставени икони, между които е „Успение Богородично” на самоковския зограф Никола Образописов.

2Вън, досами църковната сграда, са гробовете на монаси и монахини, поддържали пламъка на вярата и родолюбието. Малко по-натам е камбанарията с трите големи камбани, огласящи местността преди утринни и вечерни богослужения. Само изворната вода на чешмите напомня библейската жива вода, която чрез духа Господен може да върши чудеса. Тъкмо с надежда за чудеса и знамения тук идват хора, търсещи утеха на душата си след усилни дни на тревоги и изпитания. От близо и далеч идват и гости, които жадуват кратък покой за ума от грохота на магистралите и светската суета. А в разгара на лятото на 15-ти август, когато е храмовият празник „Успение Богородично”, дори обширният манастирски двор не може да побере всички, прииждащи да поднесат своите приноси и молитви пред Света Богородица.

Днес в манастира дневните църковни служби се водят от отец Алексей, а постоянни стопани и домакини са двете монахини – игумения Серафима и монахиня Йоана. Те се грижат за поддръжката на църквата, за двора, за монашеските килии, за посрещане на стотици гости, прииждащи всеки ден.

Според каноните на Православната Църква в монашеската обител могат да живеят само жени, дали пожизнен обет за безбрачие и послушание. Това ще рече, че те, като са повярвали в силата и закрилата на любящия Бог, са се отрекли от своята свободна воля, за да бъдат в служба на Христос до края на живота си.

3Игумения Серафима живее в манастира от 23 години. Има висше музикално педагогическо образование от Пловдив, завършила е и Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1996 г. От ранна възраст почувствала духовно призвание, тя получила и пророчески сън за бъдещето си. Девет години живяла в храма „Успение Богородично” като послушница и в непрестанни молитви към Бога така да извае душата й и да я употреби за хората, че да получи спасение в Неговото небесно царство. Всеки ден четяла духовни книги, които да я усъвършенстват и да й помогнат да разбере: дали трябва да създаде свое традиционно семейство или да даде обет и да се посвети на мисията си. Веднъж, в момент на силно вълнение преди избора, отворила книгата на свети Серафим Саровски на една страница, където прочела: „Няма нищо по-хубаво от монашеския живот” и си казала: „Е, по толкова начини Бог ми доказва Неговата воля за моя живот, че какво да искам повече“. Родителите й приели избора за монашество като самопогубване – завършила е две висши образования, а да се „зачерни” до края на дните си! В друг момент го разбирали, като че ли се отрича от самите тях. Но в крайна сметка осъзнали, че не е така; че извън нас има невидима сила, която направлява живота ни и в определени моменти прави съдбовен избор.

За всичките 23 години посветени на Бога, игумения Серафима признава: – За мен любовта на всеки човек е кръстен подвиг – за да служиш на другите, ти трябва да се отречеш от себе си и да се посветиш на тях. Това значи да се смириш. За изминалите години на това място съм била в различни позиции, но сега като игумения няма къде да се скрия от многото отговорности. Посрещала съм хиляди гости, непознати, туристи от страната и чужбина. Хората винаги идват с техните грижи, но аз не мога да се поставя в позицията, в която те ме поставят, защото те искат и очакват от мен много. Единствено ме успокоява мисълта, че аз не мога да променя нищо, а Бог го върши невидимо в Своето време. Неговото слово ще извърши нужното, аз съм само посредник между Него и хората. Въпреки това, когато ми е много трудно, казвам като псалмопевеца: „Господи, като добиче съм пред Тебе!” Защото съм учила 10 години, пет от които богословие. Прочела съм камара книги, подчертавала съм стихове в Библията, полагала съм изпити, а накрая, когато се срещна с изпитанията в човешкия живот, разбирам, че нищо не зная и не мога да променя.

Може би това е тайната и силата на мъдростта – когато човек натрупа много знания и жизнен опит, той сам разбира, че всичко в този изригващ свят е суета, а истината за любовта в него остава нетленна.

Мариана Еклесия


Какво четем:

🔴 Достоен българин отглежда изоставени деца вече 15 години

🔴 Ако сте дошли с идеята да ни изместите и ислямизирате, събирайте си багажа и да ви няма!

🔴 "Воевода"- един безценен подарък на българското кино

Източник: cherga



Коментари



горе