МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ" ДНЕС


В шеста глава на Евангелието от Матей е написана молитвата, която Иисус Христос препоръчва на Своите ученици и последователи като най-кратка молба с надежда, отправена към Бога. Тази молитва е запазена и се изпълнява във всекидневните утринни църковни служби в храмовете, а така също от хора, които прибягват до Божията закрила. Всеки човек, съобразно временните си потребности и желания може да се моли със свои думи и те също ще бъдат приети. Но е важно да знаем, че Христовата молитва „Отче наш” не трябва да се изговоря набързо, без внимание и уважение към Онзи, на Когото искаме да се доверим. За разговора с Бога е необходима дълбока концентрация на мисълта и изговаряне на желанията от глъбините на сърцето.

Молитвата, отправена към Всеподателя на живота е тълкувана хиляди пъти от свещенослужители, пастири, богослови и винаги звучи различно. Нещо повече – тя всеки път ни разкрива нови, актуални истини за момента от живота, в който се намираме. Тя е различна дори от устните ни, докато я изговаряме на глас или мислено, защото във въображението ни се разкриват различни образи и отзвуци от истината, за която се застъпваме с молба.





В глава Шеста, седми стих от Евангелието на Матей Христос препоръчва: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая, и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно, и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Защото вашият Отец знае от какво имате нужда, още преди да поискате от Него. А молете се така:

„Отче наш, Който Си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.”

Необходимостта да се обърнем със смирен и уважителен глас към Бога е първото условие. За това е нужно специално внимание и увереност, че Той е край нас и мълчаливо ни слуша. Необходима ни е вярата, че Той, без да ни отговори в момента, в близко или по-далечно бъдеще ще ни докаже, че е изпълнил нашето желание. В установената молитва се казва „Който си на небесата” и това е истина, защото Бог изпълва Вселената; но в същото време Той е и край нас, и в самите нас. Мисълта, че е свят, всемогъщ и достоен за почит би трябвало да ни респектира поне с думи като: „Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство”. Това ще рече, че ние почитаме Господаря на всички събития, станали в нашия живот, дори ако ни се струва, че заслужаваме по-добра част от съдбата.





В храма с Гроба Господен в Ерусалим жена около 40-годишна се изчакваше на колене от първото ниво на храма по тесни и високи каменни стъпала към горния параклис. Коленете й кървяха и когато я попитахме защо прави това, разбрахме, че е германка. Десет години е очаквала да има дете, но напразно. Преди пет години пристигнала тук и разбрала, че според съществуващо предание, който се изкачи на колене до горницата, молбата му ще се изпълни! Тя изминала на колене с вяра и молитва трудния път, а следващата година й се родил син. Сега те искаше да има още едно дете за благодарност и прослава на Бога, затова напредваше бавно.

Когато отправяме молитва към Бога, трябва да знаем, че от нас се иска усилие да работим в посоката, за която търсим и чакаме награда. Не трябва да допускаме, че отправена веднъж към небето, тя ще се изпълни с магическа пръчка без да участваме с дела според нашите възможности. Ако трябва да търсим аналог с жената, която иска второ дете, би трябвало да разберем, че Бог ще й подари и втора рожба, само ако тя е  грижовна майка с първото дете и ако има сили да се справи с още едно майчинство.

По степените на градацията в молитвата „Отче наш” се добавя важно условие „Да бъде Твоята воля!”. Ако човек иска от Бога придобивки и награди, от които не се нуждае самият той и неговите близки, Бог няма да изпълни желанието на молителя. В съветите на Учителя Петър Дънов има предупреждение: „Не искайте настоятелно нещо, което Бог не изпълнява в молитвите ви. По-късно вашите желания може да се обърнат против вас като куршуми, които да ви ранят или убият”.





Тъй като ние не познаваме развитието на събитията в близко или далечно бъдеще, не знаем от какво ни предпазва могъщата ръка на нашия Баща, ако трябва да понесем страдание. Защото Бог, Който познава нашето бъдеще и бъдещето на всеки човек, решава на всеки етап от живота ни какво заслужаваме, доколко можем да го изпълним и пренесем; доколко то ще бъде за наша полза и за доброто на хората около нас. Затова в установената молитва се казва да бъде Божията воля не само за нас, но „както на небето, така и на земята”. Тоест – ние сме част от всеобщия кръговрат и всеки получава онази част, с която молитвата продължава.


Какво четем:

🔴 Достоен българин от Видин издирва и съхранява войнишки паметници, потънали в забвение

🔴 Драгалевски манастир - място за размисъл и блаженство

🔴 Достоен българин отглежда изоставени деца вече 15 години

Източник: Днес.БГ



Коментари



горе