Село Марян с нова балетна школа на световно ниво
В село Марян, общ. Елена, се възражда
изкуството. В него примабалерината Диляна Никифорова заедно със свои колеги открива
балетна школа. Повече за инициативата българската балерина разказва в интервю
за
Много хора възприемат балета като красиво изкуство, но свързано с много лишения и болка за самите изпълнители. Не минава ли през този път именно всяко човешко израстване по житейската стълбица на живота?
За мен минава...Това е бил и моя път и аз съм го приемала като нещо естествено. Понякога като погледна във времето назад, в годините в училище, след това в театъра, това е бил ежедневен стремеж да се саморазвиваш. Фактически балетът е едно състезание със себе си, като непрекъснато се стремиш да се усъвършенстваш. Удоволствието, поне за мен, е в това, да виждаш как всеки ден, ставаш мъничко по-добър от предходния. Това следва да ни води и във всяка една сфера на живота ни - работа, взаимоотношения и т.н. За мен всяко нещо е трудно, колкото и балета, и за всяко нещо се изисква много енергия и усилия, за да е истинско.
Какво научихте от вашите учители и какво искате да предадете на своите ученички?
Голяма част от начина ми на мислене, на възприемане на света е свързан с моята учителка, голямата примабалерина Красимира Колдамова и нейният светоглед - затова че няма малки и големи сцени, малки и големи градове, няма малки и големи роли, независимо дали се отнася за сцената или живота. Много ми се иска да предам това и на децата, с които работя. Другото важно нещо, което искам те да усетят, е че балетът е театър и е преди всичко емоция.
Какви са за децата възпитателните качества на балетното изкуство?
За мен, човек с каквото и да се занимава, още повече с балетно изкуство, трябва да е страшно упорит, постоянен и дисциплиниран. Това са много важни трудови навици, които възпитат у теб отговорност и честност към себе си и изкуството. Иначе не се получава или се получава, нещо което не е истинско.
Честността и упоритостта как се вписва в съвременния ни начин на живот?
Не знам, аз така живея и друг начин не виждам. Може понякога човек да изгуби от
това, но то е временно. Честността и постоянството винаги биват възнаграждавани
и удовлетвореността, която носят за човека е огромна. По-важно е да си в хармония
със себе си и да следваш своите убеждения, независимо от тенденциите на модерното
ни ежедневие, което честно казано много не ми харесва. Но пък човек трябва да
може да се адаптира към условията, в които живее и да продължава да се развива.
По какъв начин красотата на балета успява да се адаптира в забързаното градско
ежедневие на модерния живот?
По мое мнение изключително добре, защото у хората все повече се засилва потребността
от нещо креативно, нещо красиво. Балетът е абсолютен контрапункт на нашия бит,
свят и ежедневие, в които живеем. Той е една приказна страна, в която всичко е
съвършено и красиво. Когато гледам моите колежки балерини, те изглеждат като богини
от друг свят, а всъщност са едни отрудени момичета. Но колкото и трудоемко да
е балетното изкуство за нас изпълнителите, то все пак ни държи далеч от битовизма.
Ние живеем в един друг свят подчинен на други закони. Затова толкова обичаме професията
си. Това е и причината публиката ни да обича и харесва балета.
Как в огромния поток на информация, в това число и прояви на култура, да различаваме
неподправеното изкуство, онова което обогатява, от онова което ограбва душата?
Мисля, че това е абсолютно индивидуално и зависи от натрупванията, които има всеки
един от нас. Човек интуитивно определя кое изкуство му въздейства градивно и кое
разрушително.
Играете белият и черният лебед в Лебедово езеро? Светлината или тъмнината се пресъздава
по-лесно и кое изисква повече вътрешна енергия?
Определено светлината. Белият лебед изисква много повече прецизност, майсторство
и душевна чистота. Винаги съм смятала, че лиричните образи са теста за големия
артист. Разбира се Черния лебед е изпълнен с атрактивни и сложни технически елементи,
които подлагат балерината на сериозен стрес, но все пак с малко актьорско майсторство,
човек винаги може да направи изпълнението си убедително. Независимо от многобройните
роли, които съм имала шанса да изпълнявам на сцената, Одета-Одилия си остава най-сериозното
предизвикателство, пред което се изправям преди всеки един спектакъл на „Лебедово
езеро“.
Прима балерина като вас, с дългогодишен опит на международната сцена и с редица
награди, решихте да направите балетна академия на село. Това звучи много провокативно,
но и вдъхновяващо. Какво ви подтикна към тази инициатива?
Като на шега започнахме тази балетна академия с моите колеги, но инициативата
прерасна в нещо много красиво и истинско. Моят дядо е родом от село Марян и той
е бил един от възрожденците на селото, помогнал е както на селото, така и на неговите
съселяни много в онези години. Мисля, че трябва да следваме примера на нашите
предци и тяхната любов към родния край. На децата, които идват от цяла България
им харесва много тук. Самата атмосфера на село Марян е много задушевна и сред
красивата природа на Еленския балкан, децата дават всичко от себе си и получават
незабравими емоции и преживявания.
Снимките на изпълнената с емоции и живот балетна зала в село Марян са изключително
впечатляващи. Как приемат вашата дейност местните хора?
На хората изключително много им харесва емоцията, която преживяват на нашите спектакли
вече 5-та година. Освен в селото ние правим спектаклите на „Балетна Академия Марян“
и в Елена, и във Велико Търново, като децата участвали в академията танцуват наред
с първите солисти на Софийска Опера и Балет.Независимо от факта, че основните
изпълнители са деца, които все още са в процес на обучение, мисля, че успяваме
да изтръгнем местните хора от ежедневието и да ги потопим в един приказен свят,
който им вдъхва нови живителни сили, обновява ги. Самите хора в селото ни помагат
и подкрепят, във всяко отношение, което много ме радва и стопля.
В тази връзка не може да не попитам, талантливи ли са българските деца и имат
ли усет към изкуство?
Има много талантливи деца в цяла България! Текущият пример е днес тук във Велико
Търново. Аз съм впечатлена от децата на „Virginia Ballet”, с които работих тези
дни. Те са изключително дисциплинирани и заредени с любов към танца. Това определено
е заслуга на тяхната ръководителка Виргиния Казарина, която влага много обич в
работата си с тях. Както тук, така и в цялата страна, аз съм се изненадвала от уникалните таланти,
които срещам, когато пътувам за конкурси, фестивали, балетни академии. Всички
тези таланти, обаче не успяват да стигнат до професионалното обучение, което е
концентрирано в столицата. По-важното обаче е , че тези деца имат не само физически
данни, които са важни за балета, но имат усет към танца, към музиката, което при
всяко положение ще развие у тях дух на творец, дух на артист. Така, че трябва
да вярваме в бъдещето!
Какво четем:
🔴 Хирурзи извадиха 15-килограмов тумор от гърдите на мъж🔴 Симеон Радев - един живот в служба на България
🔴 Журналистът Тошо Лижев в откровена изповед за соца
Източник: abv-selo
Коментари
Последвайте ни във facebook!
