Цончо Чапанов пръв развява българския флаг на Антарктида преди 50 г.

Ученият почива в алея №15 в Централните софийски гробища.

позабравен учен?
Роден е в Ботевград на 9 август 1930 г. Майка му Радка Цонева Родева е завършила Американския девически колеж в Цариград. Той завършва с отличие Ботевградската гимназия. През 1953 г. завършва физика, специалност “Метеорология”. От 1957 г. е научен сътрудник, ръководител на лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометеорологичната служба (ХМС) при БАН. През 1967 г. е включен в състава на XII съветска антарктическа експедиция като част от международен екип. На 19 януари отпътува със самолет от Ленинград през Индия, Индонезия до Австралия, откъдето с ледоразбивача “Об” пристига в съветската полярна база “Мирни”. На 3 февруари 1967 г. българското знаме за първи път се развява на Ледения континент в съответствие с протокола на договора за Антарктика. Посещава полярните бази “Мирни”, “Новолазаревская” и “Молодьожная”. Поради екстремни атмосферни условия част от състава на антарктическата експедиция, в която е и Цончо Чапанов, е принуден да се завърне на шестия месец от предвидения 18-месечен престой.
Преди 50 години
полярникът е
посрещнат
като герой
Пресата му отделя достойно внимание. А той навсякъде е повтарял, че ще бъде щастлив един ден в Антарктида да се развее нашето знаме над българска полярна станция. И това се случва 25 години след неговото стъпване на Ледения континент.
Няколко години по-късно Чапанов заболява тежко и след продължително боледуване умира на 16 юни 1971 г.
След половин век забрава името на Цончо Чапанов отново е сред тези на българските полярници. За това голяма роля има и депутатът Борис Станимиров който беше в състава на миналата 24-а българска арктическа експедиция.

Посрещат го като герой преди 50 г.

“От години се интересувам от темата за Ледения континент - разказва Станимиров. - През 2015 г. едно от първите неща, които направих като зам.-председател на Комисията по външна политика в Народното събрание, беше да се запозная с проф. Христо Пимпирев и да се включа в българското домакинство на 38-о консултативно съвещание на Антарктическия договор. Той ме покани в експедицията. Мислех, че е на шега - оказа се сериозно. Събрах раница, сак и пластмасов бидон с полярно оборудване и станах малка бележка под линия от историята на покоряването на Антарктика. По-късно трябваше да пиша историческа справка за парламентарните решения и държавните актове, които се отнасят до Антарктика. Зарових се в литературата и така попаднах на името на Цончо Чапанов. Слабостта ми към историята ме зачовърка да проуча неговата личност - първият българин, стъпил на юг от 60-ия паралел. Едно изречение в издирената информация от дневника му ме развълнува и накара да се усмихна: “А може би един ден в Антарктида
ще се развее и
нашето знаме, над
българска полярна
станция...”
Успях да се свържа с неговия син, който живее в САЩ. Той направи връзка с майка си, а после се роди идеята БНТ да направи предаване за първия ни полярник. Това  се случи наскоро и зрителите видяха кой е Цончо Чапанов.

Редове от дневника му, в които споделя мечтата си за българска база на Ледения континент.

“Беше много изненадан, че го одобряват и че го изпращат на такава експедиция. Притесняваше се все пак за някои неща, климатични, климатът е суров, тежък. Облеклото е било страхотно тежко, обличаш толкова много неща - естествено, при такива ниски температури. Най-важни са ботушите. Подготовката била кратка, отговорността - голяма. Руснаците трудно произнасяха името му - наричаха го Оскар, това му стана прозвище”- спомня си Чапанова. -
Температурите
спадаха до
-70 градуса,
разказваше той, с маски ходихме, човек се затваря на топло и не може да излезе дълго време.”
Тя съхранява няколко много ценни снимки от тази експедиция. Съпругът най-често разказвал за срещите си с пингвините. Би могъл да напише и книга, защото много обичал да си спомня за експедицията, но си отива от живота много млад, едва на 40 години. Погребан е на Централните софийски гробища, парцел 15.
“Запалих свещ на гроба му и казах молитва. Срещу портрета на Цончо Чапанов залепих стикер с емблемата на полярната ни база “Св. Климент Охридски”, а върху паметника оставих камъчето от брега на о. Ливингстън, което носех в жабката на колата”, отдава почит на паметта на Чапанов Станимиров.
Депутатът от години се занимава с генеалогия и родови проучания. Изненадата му е голяма, когато открива родова връзка с учения - той се оказва трети братовчед на баща му. Така Станимиров става вторият представител на рода, стъпил на Ледения континент. “Така аз станах вторият в Станимировото родословие, който е посетил Антарктика”, радва се на съвпадението депутатът.
С указ на президента на Република България от 31 май 2016 г. на името на първия български полярник
е наречен връх
Цончо Чапанов
на Антарктическия полуостров в Антарктида.
Наскоро във връзка с 50-годишнина на експедицията и първото стъпване на българин в Антарктида Борис Станимиров и Христо Пимпирев пишат официално писмо до общината в Ботевград с идеята да се почете паметта на Цончо Чапанов в родния му град. Тя е приета радушно.

Какво четем:

Коментари