Моят първи ден в Англия


Какво мога да кажа за себе си?

Омъжих се и заминах за Англия да започна новия си живот в страна, в която никога не бях идвала. Знаех чат-пат английски колкото да не си навлека неприятности, можех да чета и пиша (поне това се научих от гимназията) и да проведа разговор за английското дъждовно време, защото бях чувала от някъде, че за времето англичаните най-много обичат да говорят.

Ето една вече обща тема имам с тях. Мъжът ми ме разбираше на какъвто е и език да се опитам да говоря. Все пак езика на любовта идва в най-различни форми и акценти, и е език, на който само двама души могат да се разберат, а пък дали на английски или на български, няма никакво значение.

С минимални препятствия на летището в София, където ми казаха,че багажа ми е с 18 кг по-тежък, отколкото кантара позволява и след дълги обяснения и вайкания, жената ме таксува само за 10 кг надвишен багаж. В крайна сметка зестра носих със себе си. Как мислите се побират всичките ми парцалки, зимен кожух от норка (майка била отнякъде чувала, че в Англия било много студено), чаен сервиз, купи, тигани, една метална ваза и подаръци за новите ми роднини (помня, че свекървата обичаше локум) в един куфар?

Ами никак си не се побират!! Успях да взема най-важното.

Кацнахме с мъжа ми на Хийтроу и аз онемях от грамадщината на летището! Истината е, не бях пътувала много дотогава. На Изток -да, ама на Запад-не! Въй, въй – то магазини, то хора, то чудо, и всичко на английски. Ау, като казах английски, изведнъж разбрах, че моят гимназиален два часа в седмицата английски, едвам ми беше достатъчен да се оправя на паспортна проверка, а пък табелите висящи за опътване вътре в летището къде какво е, изведнъж не можах дума да им разбера.

Тичах подир уверения ми съпруг като кученце. Хванахме си автобуса за Бирмингам и свекърва ми дойде и ни взе от автогарата с мъжа си. Пристигнахме в нейната къща (ясно ми се показа кой е „главкиня“ на семейството), където седнахме да вечеряме. Първата ми вечеря в Англия я помня много добре – панирана риба с пържени картофки.

Свекървата я беше купила готова от местния магазин за бързо хранене, защото нямала време да готви, а и не знаела аз какво обичам. Правилно! Защо да си затормозява главата жената!? Ние от България не всичко ядем. Но както и да е, новите ми роднини добре ме посрещнаха, а и аз знаех, че в дома на свекърва ми временно само ще сме – докато си намерим самостоятелно жилище, колкото се може по-бързо, за да „не и пречим“.

А пък нали не е прието в Англия  да се живее с родителите на съпруга. Мъжът на моята свекърва, с когото тя тогава нямаше още брак, е втори баща на моя съпруг. Чудих се как ще ми се води той на мен, каква титла да му връча, как да го наричам, а истинския  баща на моя съпруг, още не го бях срещнала. Странни роднински връзки ще кажете, ала се свикват с тях.

Бях решила да приема всичко много спокойно, без да се чудя излишно на английските навици и превзевки, за да мога по-бързо да свикна с английската действителност. Така премина първия ми ден в Англия. Не мога да повярвам, че за него пиша 15 години по-късно. Каква добра памет ще кажете има тази жена! Даже помни какво е вечеряла и с какво са я посрещнали!

Да, аз първите няколко месеца добре ги помня, но след това трябва да се замисля, за да си отговоря. Като че ли най-първите моменти на нещо ново и първично най-дълго оставят в съзнанието ни, независимо какво е преживяното, стига да е ново и вълнуващо.

А за мен се отвори една нова страница в живота ми – една възможност за започване на нов живот, в нова среда, с ново семейство и съпруг. А какво ще излезе от това ново предизвикателство, това зависи единствено от мен.


Какво четем:

🔴 Плодове и зеленчуци, които не знаехте че съществуват /част II/

🔴 Райна Кабаиванска: Щастието е на мигове

🔴 Одата за чекистите на Стефан Цанев – манипулация на ДС

Източник: e-vesti



Коментари



горе