Величествените крепости на България

Царевец е бил главната крепост на столицата на Второто българско царство (1185 – 1393 г.). Следите за наличието на човешка дейност на хълма са още от ІІ в. пр. Хр. По-късно през V в. тук имало византийска крепост. През ІХ в. възниква селище, което се развива и разраства по време на Първата българска държава. През ХІІІ и ХІV в. той е център на духовния и политически живот на българската държава. През 1185 г. при освещаването на църквата "Свети Димитър" в града, братята боляри Асен и Петър започват въстанието на българите срещу византийското владичество

Овеч е крепост, намираща се източно от днешния град Провадия. Разположена е на планинско плато над града, носещо името „Калето“.

Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването ѝ повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет крепостта има по време на Второто българско царство. Византийците я наричат  Проват, българите Овеч, а турците Таш Хисар.

Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. Той криел в пещерите край носа несметните си съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341 – 342 година се дострояват кръгли кули. При археологически разкопки, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.

Първото укрепено селище на днешен Несебър изграждат траките още през VII век пр. Хр. То е строено от ломен камък без спойка. През VI в. пр. Хр. възниква полис, който получава името Менабрия - "Градът на Мена". Гърците го произнасят като Месамбрия.

През 72 г. пр. Хр. градът е завзет от римляните. След кратка окупация, през I век той става част от Римската империя. Със своите  крепостни стени и големи обществени сгради, градът сече собствени бронзови монети и е важен търговски и културен център на Черноморското крайбрежие на римска Тракия.

Асеновата крепост е средновековна крепост с укрепената църква „Света Богородица Петричка“.

Крепостта е съществувала още по времето на траките. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски. Наречена е на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването ѝ.

Белоградчишката крепост се намира непосредствено до град Белоградчик.

Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра.

Баба Вида, наричана също Бабини Видини кули, е средновековна крепост във Видин. Считана е за единствената изцяло запазена крепост в България. Името Баба Вида, с което е известна днес, произхожда от народна легенда.

Крепостта е служела за защита на местния владетел през почти цялото Средновековие. Значително е разширена и укрепена по времето на цар Иван Срацимир. Голяма част от сградите, построени по онова време, са останали неразрушени. Наричана е от турците Девствената крепост поради това, че никога не е била завземана със сила.

Самуилова крепост e името на средновековна крепост, разположена между планините Беласица и Огражден в Ключката клисура. Построена е вероятно в периода 1009-1013 г. по време на управлението на цар Самуил.

Археологическите изследвания сочат, че  представлява сложна система от отбранителни съоръжения, които започват от склоновете на Беласица, южно от село Ключ и опират на север в слоновете на Огражден. Укрепителните съоръжения се простират в протежение на повече от 8 километра.

Хисарлъка е късноантична и средновековна крепост. Намира се на най-високата равнинна част на хълма „Хисарлъка“, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил.

Крепостта е изградена около IV-V век. Поправяна през VI в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV век.

Археологическите разкопки регистрират различни строителни периоди на крепостта, свързани с времето на използване, изявени с преустройства на порти, покачване на нива, ремонти отвън и вътре.

Никополската крепост е силно укрепена крепост при Никопол с важно стратегическо значение и добре защитено пристанище. Днес от нея е сравнително добре запазена т. нар. „Шишманова врата“, която в действителност не датира от царуването на Иван Шишман, а чак от началото на XIX в.

В последните години от съществуването на Второто българско царство тук се премества Иван Шишман. Турците безуспешно обсаждат крепостта през 1393 г., но не успяват да я превземат, тъй като не разполагат с флот. Две години по-късно я превземат с измама.

Крепостта Дръстър е една от най-древните крепости, разположени на територията на България. Останките от някогашното й величие могат да се видят в околностите на град Силистра.

Според историческите сведения първото укрепление тук е създадено от траките. По-късно върху руините на тракийското защитно съоръжение римляните съграждат голяма и силна крепост на брега на река Дунав. Своят разцвет под римско управление достига през I – II век, а по това време било известно с името Дуросторум.

Крепостта Цепина влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. Завладяна е от Византийската империя през XI век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя, деспот Алексий Слав се обявява за независим и Цепина се превръща в негова престолнина. Крепостта е била внушителна, външните ѝ крепостни стени обхващали площ от 25 дка, а в най-високата ѝ част е бил изграден средновековен замък. 

Урвич е средновековна българска крепост в землището на село Панчарево, София.

Крепостта е създадена вероятно през IX-X век, но се споменава най-често през XIII век и XIV век по време на Втората българска държава, във връзка продължителните битки срещу Османските нашественици при отбраната на Средец. Позната е от времето на цар Самуил с името Ескумане,  когато при отбраната на Средец византийците били принудени да свалят обсадата на града, а след това в прохода Траянови врата до Ихтиман понесли тежко поражение от войските на Самуил.

Момчилова крепост се намира край село Градът, община Смолян.

Укреплението е построено през късната античност (вероятно VІ в.) като част от системата крепости против варварските нашествия от север. Като такава тя има пряк визуален контакт с крепостите в местността Турлук над Смолян и Кечикая над град Рудозем. Просъществувала е сравнително кратко време и била опожарена при  славянските нахлувания. През Средновековието (ХІ-ХІV в.) крепостта е издигната отново.

 

Какво четем:

🔴 Детството на село. Посвещава се на всички баби и дядовци!

🔴 Кристиян от Пазарджик – номиниран за успяло дете на България

🔴 Професор от Станфорд: Премахнете две фрази от езика си, за да бъдете успешни

Източник: УЧИТЕЛИ

Коментари