Лечителката от Крибул: Преборих рак на Скрибина, тук Бог дава здраве на безплодни, неми, сакати
На 15 километра от Гоце Делчев по пътя за Доспат (табела сочи 6,5 километра до Крибул). Малко, китно селище с накацали по планинския склон къщи и добронамерени жители. Преди години са наричали селото Крабул, защото много са крали булките от него.
На пръв поглед най-обикновено българско село, но пазещо нещо необикновено – древен ритуал за здраве, който се извършва на тракийското мегалитно светилище
Скрибина.
То представлява огромна скална арка, за която открай време се вярва, че лекува всякакви болести. Има и живи примери. Един от тях е на Юлия Земеделска от същото село, която преди години
заболяла от тежка форма на рак. В миг на отчаяние тя решила да отиде до мястото и след три поредни процедури почувствала промяна. Отишла на медицински преглед и разбрала, че раковите клетки изчезват една по една. Тогава решила, че ще помага с каквото може на болни
и започнала да посещава Камъка (така е известна скалната арка сред местните жители).
И от тогава насам баба Юлия всеки ден посреща хора от страната и чужбина, които искат да намерят цяр за болежките си. Не връща никого. Заклела се е. Случвало се е на ден по 3-4 пъти да ходи до мястото, отстоящо на 5 километра от селото.
74-годишната жена реди истории за десетки хора, които са се излекували след посещение на тракийското светилище. Твърди, че не тя лекува, а
Аллах (Бог) дава здраве на тези, които идват с вяра.
Затова е много важно да вярваш, че ще получиш помощ. Иначе разходката до Скрибина по стръмните пътища през гората е излишна, твърдят местните жители.
Те си спомнят и за някои по-любопитни случаи, оставили трайни дири в съзнанието им. Първият е на млада жена от село край Гоце Делчев, която 13 години си нямала деца. Решила да дойде на скалната арка. Това било последната й надежда.
баба Юлия (Хава) на свещеното място Скрибина
„Казах й да вземе един чифт детски чорапки, защото е за бебе. Добре, ама тя платила в магазина един, а като отидохме на Каменя (Камъка) ги отвърза и видяхме, че са два чифта. Тогава й казах: Пенке, ще родиш близнаци. Така и стана. Сега си има две момиченца – Мария и Теодора“ –
разказва баба Юлия, чието рождено име е Хава.
Хората си спомнят и за жена от Испания, която също си нямала дълго време дете. Дошла три пъти на светилището и след година се върнала с наследник на ръце.
„Идват хора, които не могат да говорят, да ходят. Има и такива, които не могат да забременеят. С всякакви проблеми. И виждат хаир“ –
допълва жрицата.
Тя е поела тези функции от сестра си, която също лекувала на скалното светилище, но починала преди десетина години. Сестра й пък наследила майка им. И така нататък.
„Това е родова традиция и се предава от жена на жена. За да водиш хора на Скрибина трябва да си получил „изин“ (сила) да лекуваш“ –
разказва още възрастната жена.
Преди да започне ритуалът, жрицата трябва да „събуди“ Камъка. Прави го обикновено с камъчета. След това го поздравява, казва за какво е дошла, „опява“ и се катери по дървена стълба, окичена с червени конци.
Накрая на нея има отвор, през който се промушва и излиза на каменна площадка. След това приканя и болния да направи същото като през това време „опалва“ лечебното място от енергията на предишните посетители. Когато човекът се покачи на площадката тя прави огнен кръг около стъпката му. След това той преминава през по-малкия отвор и прави още две обиколки. Накрая търсещият здраве трябва да хвърли монета зад себе си, „за да се хване лекът“. Прави го задължително с дясната си ръка. Важно е да се знае, че качването по стълбата трябва да започва с десния крак.
След третото преминаване през малкия отвор на скалата вече сме вън от сакралната територия. Сега лекуваният трябва да намери свободно дърво, на което да окачи стара дреха. Връзването й за дърво символизира оставянето на болестта тук. Дрехите и предметите не бива да се пипат. Вярва се, че
ако някой наруши това правило всъщност прихваща болестта на този, който ги е оставил.
По принцип трябва да се върнеш още два пъти там, но всеки сам си преценя какво да направи.
За посещението на Скрибина са необходими червен конец, кесийка с царевично брашно, разбъркано със сол (1-2 ръчички) и стара дреха.
Червеният конец трябва да е дълъг колкото ръста на болния. Задължително е желаещият да се излекува да преспи с тези предмети преди да тръгне за Крибул.
Важно е да се отбележи, че
бабата не взема пари за това, което прави. Може и 2 лева да оставите. Достатъчно е, за да „се хване лека“.
Кой колкото му излиза от сърце толкова остава. Тези, които са останали изключително доволни остават и по-големи суми.
Според археологическите проучвания ритуалът на Скрибина датира от 4 в. пр. Хр.
От времето когато тези райони на Родопите са населявани от тракийското племе беси. Самите хора обаче твърдят, че не се знае от кога точно датира традицията.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Споделете тази статия, нека достигне до повече хора:
loading...
Никаква част от сайта delo.bg не може да бъде копирана и разпространявана без изричното посочване на статията-източник с хиперлинк!
Какво четем:
🔴 Паниран сладолед - десертът за студените месеци🔴 Как да познаем на вкус и мирис коя домашна ракия е вредна?
🔴 Гласувай за Созопол, гласуваш за България
Източник: delo.bg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
