Древният български народ – основоположникът на Ведите, Аюрведа и Йога


Ще Ви разкажа за един народ, много древен, най-древният в света, чиято звезда угаснала и заспала дълбокия сън на самозабравата. Но макар и отдавна угаснала, нейният блясък и ярка светлина още пътуват, обикалят Земята и дори и няколко хиляди години по-късно все още са наоколо, за да ни напомнят, че такава ярка звезда някога е съществувала… Звездата на Българите, на Божиите хора…

Тази светлина виждаме отразена в древните науки за тялото, ума и душата и тяхното опазване и изцеление, наречени Йога и Аюрведа. Когато се запознаеш дори и повърхностно с методите на Аюрведа и Йога за лечение и духовно просветление и проследиш историята на тяхното възникване, няма как да не си зададеш въпроса – Защо се крие от нас, че древните ни предци, най-древните българи – арийците прототраки и траките, са първите създатели на познатите по целия свят Аюрведа и Йога?

Аюрведа (или Аир веда) и Йога (или Иго) са част от древното познание на първата човешка цивилизация, населявала Земята преди хиляди години, чиито най-древни останки, оригинален език и артефакти произхождат от нашите земи. Макар и първите признати писмени източници за Йога и Аюрведа да са Ведите в Индия, както са наречени от древните им създатели първите записани религиозни текстове в света (Веда – знание, ведам – зная са древнобългарски думи), Ведите се базират по техни сведения на препредаденото и чутото от по-древни времена, изречено от уста на уста от поколения древни мистици и мъдреци – поне 5000 години преди Христа.

Аюрведа или Аирведа на ведически санскрит означава Знание за Живота в благоденствие, което лесно може да бъде обяснено на български език:

  • Аир (хаир) – древна българска дума аир, арно, означаваща добро, полза, благоденствие. Аюр означава Ай (Живот) Р (Божи, Бог Ра)
  • Веда (Ведам, знам).
  • Аюрведа е древната медицина на българите.
  • А Пуруша е техният Първичен Бог. Първи за Пуруша разказва Риг или Рча веда, Речената веда на древните българи. Древните българи са били мъдри хора, Божии хора. Те са нарекли Бога, от който всичко е произлязло БъРъСа, а оттук е дошло и името на Бога по-късно като БъРа или просто Бра, Пра, Пъръса, Първица, Са (в Древен Египет) и така нат. – все имена на Бога. За дедите ни Бог Ра/БъРъСа е бил Космическото същество, личност, Всепроникващ и Всевиждащ, а също и много повече от Видимия свят, защото негов е и Невидимият свят. Той е обхващал всички посоки и е отвъд човешките представи. От Бъръса/Пуруша се е зародил светът в резултат на възникнало Негово желание, което дедите ни са нарекли Съкта/Сукта със значение Сака, стар български глагол за желая. От сакането на Бога Ра се е появила Вселената, като Бог е пожертвал себе си, като се е разкъсал на хиляди части и е създал всички растения, животни и хора. Тази жертва на Бъръса Древните българи са почитали като са жарели в огън растения и семена, за да нахранят Бога с тях. Тази духовна мистерия, изпълнявана върху древните ни каменни светилища от Жреците (тези, които жарят растенията) българите са нарекли Яжна / Ядна (от българския глагол яж, яде) и е запазена и до днес в езика на Ведите. А себе си българите са нарекли Ора, т.е. О-Ра, У Бога Ра, Убоги.

Йога на ведически санскрит означава свързване, съюз и произхожда от българската дума иго – впряг, свързване

Двете дисциплини Йога и Аюрведа са се развивали съвместно и винаги са били прилагани заедно в древността. Йога е дисциплината за самореализацията и себеосъзнаването, което може да бъде постигнато само ако тялото и умът са в баланс и синхронност със съзнанието/душата на човека. Аюрведа е науката за запазване на тялото и ума в добре здраве и за изцеление на техните болести.

Първите писмени сведения за Аюрведа и Йога намираме в най-старите записани религиозни текстове в света – индийската Риг веда (или произнасяна още Рча Веда – „рча“означава изричам, възхвалявам на древен санскрит). Риг веда е записана за първи път на ведически санскрит в северозападната част на Индия в периода 1700 – 1100 BC, като знанието, което препредава датира от хилядолетия преди това и е предавано от уста на уста и от ухо на ухо. Оттук и названието на Риг (Рча) веда – речена веда, изречено знание (от древнобългарския глагол река, реча, и глагола – ведам, зная). Речената веда е устна традиция, предавана от уста на уста от така наречените Ричи/риши, мъдреците на речта. Трябва да отбележим, че тази древна традиция на препредаване на стари мъдри песни и химни е запазена и до днес в България, а до освобождението в Добърско е имало и такава школа за слепци, които да заучават древнобългарските мъдри слова, записани и във Веда Словена по-късно.

Ведическият санскрит е Прото–арийски-индийски език, който се свързва с древния ирански език Авестан, който пък от своя страна е по-късна разновидност на древния български език, говорен от най-дълбока древност (поне 10000 г. преди Христа) по нашите земи та до днес. Това се потвърждава от факта, че племената на Ригведа, така наречените Ригведически племена са дошли от запад, от нашите земи и са се заселили най-напред в Пенджаб през Иран. Тези Ригведически племена са се състояли от:

  • Племето на Агни (Огъня) Барати / Хората на БогРа (Българите), което на санскрит означава Благословените т.е. Божиите. Това племе е споменавано по-късно в епоса Махабхарат – със значение Маха (Големите) барати (българи),- където неговите царе и войници носят български имена – Панчо, Румен и др.
  • Племето на Бригите или още Баргавите (Хората на Брега, Крайбрежието), основателите на астрологията и други племена като Алина (Хората на Бога Слънце Ален), Ану (Хората на Небето Анъ / Нъ), Балани (Хората на БаАлен/Бог Ален), Дарию (Дарените).

Ето защо не бива да ни учудва фактът, че много от термините на древните веди – Ригведа, Аюрведа, Йога са български думи или произлизат от леко видоизменение в звуците на българските думи. Впредвид факта, че всеки един език е жива и непрекъснато развиваща се система и че за древните иранци и индийци българският език не е бил роден, може да се обясни и видоизменението на някои думи. Така например:

Йога – иго, свързване, впрягане, ярем, дисциплина; произлиза от глагола йок –впрягам в иго, в ярем

Карма – карам нещо да се случи

Чакра – колело, чакрък, въртящо се колело на енергията в йога

Браман – бременният с живота, носещият живота, създателят на човека, върховният Бог

Шрути – чути, предавани от ухо на ухо знания от Веда, неподвластни на времето

Смрити – смърморени, измърморени – запаметени наизуст знания от Веда с временен характер на тематиката

Джнана – Знана, знание, духовното познание

„Tat Tvam Asi“ – Това съм аз! (аз съм Истината!) – Този религиозен израз на санскрит е от древните индийски Упанишади и дори от още по – старите индийски Веди! Той е основният постулат, върху който се гради религията Веданта (отново от ведам – зная), религията на духовно познание и единение с Бога, навлязла в Индия чрез древните българи.

БОГАМ – така се нарича на ведически санскрит състоянието на върховно блаженство и единение с Бога (с Богам);

БОГАР (човек на Бога, българ) е името на древен мъдрец от Южна Индия, прочут мистик, познавач на древните билки и скрити знания, за когото се твърди, че се е появил в Китай като Боян, където се е прочул като Лао Дзъ;

ДИРА (от българското диря, дира – търся) – човек, който търси и реализира единението с Бога и оставя диря и у другите със своето просветление!

ЖИВА – душа, това, с което върховният Бог Първичното съзнание Пуруша (Първуша) вдъхва живот в Първичната Праматерия Пракрити (Пра-кара-ти, действащата енергия, която кара всичко да се случва).

ПЪРВАТИ – Първата Богиня-майка или още Деви

БУДА – Будният, просветленият, осъзнатият.

Божествената Троица, за която се пее в древните родопски песни, събрани във Веда Словена, е първата троица в човешката история и тя е в женски род и увековечава женското начало.

– Брама (Създателката на живота, Бременната с живота) Божествената (БаРа/БогРа) майка (Ма, Древнобългарската богиня на плодородието)

– Вишну/Виснъ (Поддържащата Живота, Родилата живота), от древнобългарския глагол „вес, вис“ – увисвам, наплодявам, раждам

–Сива / Шива (Пробразителката на живота, Силата на смъртта и разрушението и новото раждане, „си“ на ведически санскрит има значението на Устременият, Благословеният; „си“ в българския език е приставка в думите „сила, син“ и също придава значението на проправящият пътя, устременият, благословеният).

Интересното е, че Божествената Троица преминава от древната ни българска народна духовност и в православното християнство, където женското начало на всеприемането и любовта е вече заменено с мъжкото начало на авторитета и налагането:

– Бог Отец е Брама – Създателят на живота и на човека

– Бог Син е Вишну – Творението, поддържано и пазено

– Светият Дух е Сива – Преобразяващата сила на духа, който възражда материята, творението чрез смъртта и разрушението.

Все пак единствено Православното християнство от световните религии все още пази почитта към женското начало в образа на Богоравната Девата майка, Дева Мария, чийто праобраз е Богинята-Майка на Плодородието Първата при древните българи.

Върховната цел на дисциплината Йога е освобождението от неспокойствието на ума и пребиваване в състоянието на блаженство и осъзнатост. Това състояние се нарича мокша / мокса, което произлиза от санскритската дума мък и мъкяте (мъквасе), които означават измъквам се, освобождавам се, включително и измъкване на кон от впряга. Мокса със значение освобождение се обяснява с българската дума измъквам се, освобождавам се от впряга на неспокойния ум. По-голямата част от индийските учени проследяват корените на Йога именно като Арийски, т.е. от времето на бългАРИТЕ / Бъгарете, преселили се в земите на Индия след потопа в Черно море от 5-6 хиляди години преди Христа.

Една от стъпките на Йога дисциплината е медитацията или Дяна на ведически санскрит, като това е състоянието, в което умът е забавен и човек остава в състоянието на наблюдател на реалността такава, каквато е, без да е обвързан с мисли и оценки. Дяна изисква неподвижност на тялото, с което да се постигне и неподвижност и забавяне на ума. Състоянието на забавяне на ума чрез дяна се нарича бава на ведически санскрит (бавя на български език). Думата Дяна/медитация за осъзнаване/ може лесно да се свърже с българската дума деяна със значение измолвам от Бога, упорствам,изтърпявам, издържам. Преминавайки от Индия в Китай чрез учението на Бодидарма дяна постепенно достига и до Япония, като по пътя произношението й се променя в съответствие с езиковите особености на местните езици и дяна се произнася вече като Дзен (Дзин) в Китай и като Зен в Япония. Зен практиката в Япония е именно медитация / дяна в неподвижна поза.

Дяна практиката е тясно свързана със Садана (Седене) – неподвижно седене за преодоляване внушенията на ума чрез тяхното обездвижване и обезсилване. Патанджали, човекът, който записва и систематизира йога в стройна наука е този, който нарича садана (Седенето) Абяза (обезателност, задължение) при Йогата, което трябва редовно да се практикува за изчистване на ума и неговото смиряване чрез обездвижване на тялото.

Изследване на корените на българсия народ на езиковедът Алия Ошова


Какво четем:

🔴 Спиращ дъха филм показва Пловдив от птичи поглед

🔴 Преображенският манастир - ВЪЗРОЖДЕНСКО БИЖУ сред манастирите на България! (ВИДЕО)

🔴 Истинската история на филма "Вчера"

Източник: vluhvite



Коментари



горе