Не бързайте да изхвърляте: Ето какво трябва да знаем за сроковете на годност


<p>Датата върху опаковката не винаги означава срока, в който е безопасно да консумирате даден продукт. Масово се бъркат понятията „най-добро до“ и „годно до“, което води до изхвърлянето на купища годна за ядене храна, сочи доклад на Националния съвет за защита на природните ресурси в САЩ (NRDC) и експерти по законите за храните от Харвардския университет.

Повечето потребители са склонни да смятат, че датата, отбелязана върху продукта, обикновено придружена от текста „най-добро до“, означава докога хранителният продукт е годен за ядене. В действителност, тя не се отнася до риска от хранителни отравяния или инфекции, а просто сигнализира периода, в който продуктът е най-свеж и качествен. За храните, които не се държат в хладилника, изтичането на отбелязания срок може изобщо да не се отрази върху качеството и вкуса.

Според споменатото проучване обозначения като дата на производство, „най-добро до“, „за продажба до“ и „срок на годност“ се заменят произволно и без уточнения, което допринася за неинформираността на потребителите и ненужното изхвърляне на годна храна. Експертите са изчислили, че 40 процента от храната в САЩ се изхвърля, без да се използва, заради сроковете върху опаковките, а повече от 90 процента от американците изхвърлят годна храна, пише сп. TIME.

В Европейския съюз годишно се изхвърлят 89 милиона тона храна, защото т. нар. „минималният срок на годност” е изтекъл, сочи доклад от 2014 г. „Минималният срок на годност“ означава „най-добър за употреба до края на“... но не означава, че храната не става за ядене, след като този срок отмине.

Яйцата, например, могат да се консумират от три до пет седмици след като са купени от магазина, дори и датата, отбелязана върху тях, да е минала отдавна. Кутия макарони със „срок на годност“ март 2016 е съвсем годна за ядене и през март 2017 без забележими промени в качеството.

В последните две-три години европейските власти предприемат законодателни промени, отразяващи факта, че на продукти като ориза, макароните, захарта, солта и оцета не трябва да се отбелязва минимален срок на годност.

„Това е объркващ въпрос, разликата между качество и безопасност на храната – казва Джена Робъртс от National Food Lab в САЩ – дори в хранителната индустрия имам колеги, които не са микробиолози, и те се объркват.“

Тя признава, че дори когато храната изгуби някои от качествата си, в повечето случаи продължава да е безопасна за консумация. Например ягодовата напитка може да изгуби цвят или шоколадът да побелее – не изглежда добре, но става за ядене.

Някои храни обаче наистина имат „срок на годност“. Обозначението „срок на годност“ се поставя върху особено нетрайни храни, например прясна риба, прясно месо и други. Спазвайте този срок и инструкциите за съхранение, защото консумацията на подобни продукти след изтичането му може да доведе до хранителни инфекции.

За разликата между „най-добро до“ и „срок на годност“ можете да откриете още информация ТУК .

Правилото, което важи в повечето случаи е следното: ако датата, отбелязана върху опаковката, е минала, отворете и проверете как изглежда на вид, мирис и вкус.


Какво четем:

🔴 15 поразителни снимки, които показват колко прекрасен е светът

🔴 Пет години от смъртта на големия Коста Цонев

🔴 Уволниха чиновник за шега с Бойко Борисов

Източник: Обекти



Коментари



горе