Защо политиците бягат от думата "геноцид" за Батак?



За да не си

развалят достлука с

фалшификаторите

на историята

Американците пак ни изпревариха. Казаха ни, че сме били жертва на геноцид. Ние си го знаем, но политиците упорито бягат от тази дума. Със скоростта на Юсейн Болт!

Вместо нея на езика им се върти друга чуждица. Достлук на турски е приятелство, дружба. Дори се появи такава партия под абревиатурата ДОСТ.

“Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя. Не в Армения през 1915 г., както мнозина знаят, а в малко българско селище през 1876 г.”, пише Ричард Селсър в януарския брой на списание Military History (“Военна история”).

От корицата гледа башибозук със заглавие “Лицето на злото?” и подзаглавие

“Клането в Батак

разкрива

отоманската

варварщина”

Според автора, който е преподавател в тексаски колеж, в Априлското въстание са избити над 15 000 българи. Всъщност жертвите са около 30 000 в близо 200 селища, подложени на сеч и огън.

Селсър акцентира върху заслугата на американския журналист Дженюариъс Макгахан. Като кореспондент на британския “Дейли нюз” той заминава за България през юли 1876 г. Минава през Пловдив, Пещера, Пазарджик и стига Батак. Влиза в църквата “Св. Неделя”.

"Това, което видяхме вътре, бе страшно - свидетелства журналистът. - Огромно количество обгорели тела лежаха там, овъглените и почернели останки бяха натрупани до половината към тъмния таван, правейки го да изглежда още по-нисък и мрачен. Гниещите тела бяха страшни за гледане.

Човек не би могъл

да си представи

такъв ужас

Всички отвърнахме поглед, отвратени и замаяни, и се заклатушкахме навън от този зловещ дом, благодарни, че сме отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото отново и отново над сто пъти.”

“Скелети на мъже с парцали от дрехи и висяща плът - продължава Макгахан, - глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където били изгорени двадесет души. На друго десетина момичета били изклани, след като се скрили, видяхме костите им. Навсякъде ужас след ужас...”

Макгахан пресмята, че от 9000 батачани оцеляват едва 1200 клетници.

Оскар Уайлд пише

сонет за кланетата

в България

През август 1876 г., когато пожарищата на бунта още димят, Оскар Уайлд е студент в Оксфордския университет. Чете Гьоте, Хегел, Спиноза, но голямата му любов е историята на древността и Изтока.

Поетът заминава за Италия, разлюляна от митинги в защита на въстаналите българи. Вестниците публикуват ужасяващи факти. Над 30 000 загинали мъже, жени и деца, хиляди хвърлени в затворите и пратени на заточение!

Потресен, Уайлд създава “Сонет за кланетата на християни в България”:

Тук въздухът

е смъртен стон и страх,

свещеникът заклан

е още топъл,

не чуваш ли разкъсващия

вопъл

над детски труп

на оня сиромах?

Пет столетия

геноцид

Геноцид е целенасочено и системно унищожаване на национална, етническа, расова или религиозна група.

Като част от Априлското въстание, баташкото клане далеч не е единственият документ за заличаване на българския народ. Пет столетия поробителите са работили по въпроса.

Първото масово помохамеданчване е през 1515 г. в санджаците Силистра, Никопол, Чермен, в Беломорието и Македония. Главите на непокорните са сложени на дръвника. Потурчванията продължават до края на ХVIII век, най-вече в Северна и Североизточна България.

Първото търновско

въстание

избухва през 1598 г.

След погрома десетки хиляди българи бягат във Влашко. Второто търновско въстание пламва в 1686 г. През 1688 г. е Чипровското в северозапада. Вълна бежанци търси спасение пак във Влашко, в Молдова, Банат и чак в Унгария. Нашите земи продължават да се обезбългаряват…

Масови потурчвания има през годините 1689, 1705 и 1729, когато под ятагана е българското население в Смолянско. Следната година бележи бунт на българите в Силистренско.

През 1810 г. избухва Габровското въстание. През 1835 г. е Велчовата завера, през 1837 г. отново се вдига Чипровско. През 1856 е въстанието на Дядо Никола, през 1862 е Хаджиставревата буна, а през 1875 е Старозагорското въстание, прелюдия към Априлското.

Срамните договори

между Турция

и Русия

През XVIII и XIX век двете империи въртят срамна търговия с хора. Сключват договори за размяна на етнически групи. Наши единородци напускат бащините си огнища и заселват пустеещите степи.

На тяхно място се настаняват черкези, татари и други диви племена. От половин до един милион е емигрантската вълна.

По този повод Георги Раковски публикува книгата “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”. Тя беше забранена през социализма, защото разбулва съучастието на братушките в геноцида. “Няма такава книга!”, обяви червената цензура.

Раковски вади наяве

истината:

“Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си. А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана. Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне!”

В Карлово помнят

“Страшното”

Така влиза в черните страници на историята друго клане като баташкото. През Руско-турската освободителна война над 900 българи падат под ятагана и увисват на бесилото. Градът на Левски е обезкървен и разорен.

По време на бойните действия карловските българи и турци сключват договор за взаимно покровителство. Според документа, ако русите влязат в града, християните ще защитят мюсюлманите. И обратното - ако нахлуе турски аскер, мохамеданската общност ще стори същото за християнската.

“Днес на 12 юлия на тази 1877 г., когато правихме изпит, известиха, че идат русите.

След това излезе всичкият народ заедно с всичкото свещенство, за да ги посрещне, и след един час дойдоха”, хроникира съвременникът Васил Попов.

Мюсюлманите

са обезоръжени,

но косъм не пада

от главите им

Българите изпълняват своята част от договора. След като казаците се оттеглят обаче, няколко чалми веднага отиват в Пловдив и докладват какво се е случило. С 10 000 редовен аскер и 2000 черкези и башибозуци Кямил паша потегля на север.

Видният историк проф. Иван Унджиев пише: “На 30/18 юли следобед турските войски обградили Карлово и нахлувайки от всички страни в града, започнали да избиват българското население и да ограбват къщите и дюкяните, ревностно подпомагани от местните турци, забравили споразумението и договора за взаимно покровителство.”

На другия ден

главорезите

отмарят и точат

калъчките

“На 2 август (22 юли) сутринта - сочи професорът - около 2000 помаци и черкези, дошли нарочно за плячка от Чепино и Пазарджик, нападат на свой ред града и под покровителството на войската продължили с още по-голямо настървение нейното дело; избиват мъже, жени и деца и ограбват всичко, каквото им попадне в ръце - пари, стока, покъщнина, та дори черковните складове и одежди. Скрилите се в черквата жени и мъже били изклани. Голяма част от плячката бива веднага натоварена на коли и коне и изнесена от Карлово, а друга - продадена на местните евреи.”

Жертвите, които още дишат, са тикнати в Хаджиасановия хан. Край върбата до него е вдигната бесилка. Турците увесвали поредния българин и докато се гърчи в смъртна агония, надували зурни и биели тъпани. Това била отплатата за оня, който ги е спасил от казашките шашки.

Труповете са третирани като отстрелян дивеч. Връзвани са по няколко наведнъж и с дърво през въжето са носени до нарочно изкопани трапове. Мястото за вечен покой!

Понеже не смогва да ликвидира всички българи, Кямил паша праща част от обречените в Пловдив. “И започнаха да бесят главно карловци - свидетелства Никола Начов. - Влачеха ги живи-умрели, запъхтени, изпити, жълти, дрипави, рошави, брадясали и с дълги коси, някои боси, на гърди с илями (смъртни присъди) от бяла хартия и обградени с куп озлобени низами с пушки.”

Имената на мъчениците, които се знаят, са изписани върху паметника на Васил Левски.

Спасяваме арменци и евреи

Понеже българският народ знае какво е геноцид, спасява от гибел хиляди арменци и евреи. Над 50 000 арменци намират убежище у нас след Първата световна война. По време на Втората нашите евреи не изгоряха в пещите на концлагерите.

Моят дядо Иван Тахов разказваше:

“Бежанската вълна след Световната война беше като лавина. Хиляди прииждаха да търсят хляб и подслон. Тогава Стамболийски им раздаде безплатно земя в Красно село край София - да си построят къщурки. Ние сме от Македония, съседи ни бяха добруджанци и царибродци. В квартала имаше и арменци. Помня стареца Ашот. Дясната му ръка беше “суха”, не можеше да я движи. Разправяше, че като ги карали из пустинята, стигнали място с вода. Посегнал да гребне с шепата, а турски низам го халосал с пушката през ръката. Говореше, а в очите му сълзи… Но никога не се изпусна да заплаче.”

Арменският и еврейският геноцид са признати от цивилизования свят. Ние уж сме в него, но така нареченото Народно събрание два пъти отхвърля признаването на арменския. Най-сетне от немайкъде трябваше да го стори.

На 24 април 2015 г. депутатите започнаха да се въртят като цигани калайджии. Как да изартикулират страшната дума “геноцид”? Как да си развалят достлука с Реджеп Ердоган, който иска българо-турската граница да минава при Кърджали?

Появи се премиерът Бойко Борисов и мъдро разсече гордиевия възел. Не “геноцид”, а "масово изтребление" е имало над братята арменци.

Вазов прибира

сираче от Батак

През 1881 г. Иван Вазов живее в Пловдив, столицата на автономната Източна Румелия. Депутат е в Областното събрание, председател е на Пловдивското научно книжовно дружество, редактира вестник “Народний глас”.

Един ден поетът вижда момченце с антерийка и окъсели панталонки. Пита го откъде е.

От Батак съм, чичо.

Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите...

много е далече,

нямам татко,

майка: ази съм сирак,

и треперя малко,

зима дойде вече.

Вазов го прибира на топло в дома си. “То слугуваше и ходеше в училище. Казваше се Иванчо”, спомня си той. Детето споделя преживения ужас, който поетът вгражда във “Възпоминания от Батак”:

С топор ги сечеха,

ей тъй... на дръвника;

а пък ази плачех,

па ме беше страх.

Само бачо Пеню

с голям глас извика...

И издъхна бачо...

А един хайдук

баба ми закла я

под вехтата стряха

и кръвта потече

из наший капчук...


Какво четем:

🔴 Новите цени сринаха продажбите на билети и талони в София

🔴 Българин строи къщи за чудо и приказ в Америка (СНИМКИ)

🔴 За всички Българи по света,една истинска история с щастлив край!

Източник: 24 часа



Коментари



горе