Как Лион се сдоби с българска библиотека


Жан Соломонов, Лион

Преди много години съдбата ме срещна в Лондон с един българин, когото с чисто сърце нарекох последния възрожденец - Петър Увалиев. Беше в компания на още двама българи - Пашанко Димитров и Аструк Калев. Жалко, че и тримата вече не са между нас. Когато стояхме в уютния кабинет на Увалиев, истински се впечатлих от огромната му библиотека с български книги. Заедно със заглавията по лавиците у Пашанко и Аструк спокойно можеше да се напълни читалнята на някое селско читалище. Знам какво говоря, работил съм на такова място.
"Нима имате нужда от всичките тези книги", учудено попитах аз Увалиев. "О, да!" - отвърна ми той. - Ако един ден напуснеш България, ще разбереш и защо."
Прокобата му, или благословията - не знам какво е по-вярно да кажа, ме стигна. Ето вече близо 25 години живея във Франция.

Сетих се за тези трима българи и библиотеките им, когато отново ми се дочете нещо от Елин Пелин, Чудомир, Димитър Димов. Българските ми книги тук не са малко, но като не мога, а и не бива да пренеса всичко от София, правя така. Натам отнасям куфар с препрочетените, а насам го пълня с нови издания. Много не мога да взема - кантарът на самолета мери до 23 килограма. Добре че имам приятели между другите гурбетчии тук и телефоните започват да жужат: "Абе, дай някоя стара книга на български. Каквото имаш. Важното е да не съм я чел."
Така се роди идеята ми да организираме разменен пункт на книги за българската общност в Лион.
Тук живеят над 5000 българи
мислех си, и всеки има по няколко тома, които са му омръзнали. Спретнах една малка обява в стен-вестника ни "Les Вulgares a Lyon" (страница във Фейсбук) и още докато игрословех в съобщението, та да убедя тукашните си съграждани, помислих на глас: "Абе, приятелю драги, този "обменен пункт за книги" още древните гърците са го кръстили библиотека. Защо не се опитаме да си спретнем една библиотека тук, в Лион! Колко му е? Няколко етажерки, две-три маси и столове за читалня, телевизор и готово. Става за клуб, за прожекция на нови филми, за гостуване на някой писател или музикант", потънах в мечтите си аз. Трябва ни една библиотека-клуб. Другите националности имат, а ние - уви, не. Защо ли?
Обсъдих идеята с няколко приятели, които веднага ми кликнаха с палец през екрана, но идеи много, а пари - малко. Докато изведнъж на кафе с приятеля ми Стефан Велков, дето преди време отвори магазин за хранителни стоки, "словото стана плът", както твърди Евангелието.
"Виж - каза ми той, - в магазина имам една етажерка за реклами. Махаме рекламите, слагате книгите и готово!
Пък и книгата
е храна
за душата
нали? Само че кой ще се занимава с тях? Жена ми е на касата и книгите ще й дойдат малко нанагорно."
Е, тук вече нямаше място за усукване. Идеята е моя, значи и работата трябва да е от мен. Пък и като студент работех в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", та тайните на каталога са ми ясни.
И нещата потръгнаха. Не така бързо, не така лесно, но потръгнаха. Скоро се намериха и още един чифт работни ръце - тези на Йони Иванова, та да не върша всичко сам на стари години. Четвъртък пускаме съобщението - припомняне, събота след обяд преместваме рекламното пано на библиотеката "Отец Матей-Миткалото" е отворена. Чакаме дарители и читатели. Всичко на доброволни начала, то се знае!
Недоверчив по природа, зер малко ли е лъган, нашенецът първо проверява. Идват двама млади и питат:
- Имаме няколко книги, които вече не четем. Ако ги донесем тук, ще можем ли един ден да си ги вземем?
- Разбира се - отвръщам аз. - Стига да са на етажерките, а не са взети от някой.
Друг идва да види вярно ли е. Вярно е, разбира се! Трети, хвала на такива родители, носят и взимат детски книжки. Децата им са родени тук, но знаят български и вечер все е по-добре да четат Чичо Стоян и Дора Габе, отколкото комиксите за някакъв Супермен. Френски учат в училище, говорят го и на улицата, а вкъщи: "Мамо, какво има за вечеря?" Защо тогава да няма и някоя книжка! Инак, както бе рекъл вечният Хайтов, се превръщаш в дърво без корен.
Така, от ден на ден читателите надхвърлиха броя на книгите. Ами сега? Решихме
да изпробваме старата възрожденска рецепта
на спомосъществувателите. Пуснахме във Фейсбук молба за помощ. Отговорът последва на другия ден, и то лично от Севдалина Пенева, главен редактор на бургаски вестник. Имала един кашон двойни издания и тъкмо търсела някое читалище, за да ги дари. Българин книга ще хвърли ли?!
Но Бургас не е предградие на Лион. Засега. И започнахме пак телефони, съобщения във Фейсбук, молби пред познати и непознати. На воплите ни се отзова софиянката Наталия Първолова, чийто зет Димитър Митков пък бил бургазлия, и си ходел от време на време. Така стигнахме до третата брънка на веригата. Значи кашонът ще дойде от Бургас до квартал "Дружба" в София. А после?
За щастие, оказа се, че жената на Стефан - Тюркян, познава една Ирина. Тя пък познава шофьора Мирослав и веригата се затвори.
Не се мина седмица на Мирослав донесе кашона. Цели петдесет и четири заглавия, и то какви! Вечерта, щастливи като деца на Коледа, залепихме етикетите, също подарък от една читателка, и ето! Книгите, дошли през ръцете на осем човека от брега на Черно море, са тук, на брега на река Рона в Лион.
А казват, че чудеса ставали само в Библията. Извечната любов на българина към четмото и писмото и възрожденският му дух за безкористна помощ са живи. Благодарим ви, добри хора! И ако някой иска да дари, просто да предложи заглавията на имейл: jean_solomon@abv.bg За библиотеката "Отец Матей-Миткалото". Транспортът вече ще е наша грижа. Благодарим на всички предварително.


Какво четем:

🔴 15 лалета за Мими Иванова на 70

🔴 Хората, които ни накараха да се гордеем

🔴 Извършиха 4 трансплантации за седмица

Източник: Стандарт



Коментари



горе