Незабравими стихове на Никола Вапцаров


"Аз съм сигурна, че още дълго време подрастващите поколения ще черпят от неговата поезия духовна чистота, дълбок и действен хуманизъм и нравствена сила", казва за Никола Вапцаров френската авторка Жермен Ив Фарж. 

На днешната дата се навършват 73 години от смъртта на един от най-обичаните български поети. На 23 юли 1942 г. Никола Йонков Вапцаров е разстрелян след като получава смъртна присъда за организиране на подривна дейност срещу немските войски, в качеството си на технически помощник на Цвятко Радойнов, ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Тогава Вапцаров е на 33 години. 

Да си спомним част от забележителното му творчество. 

***

из "Завод"

от стихосбирката "Моторни песни" (1940)

Народът – прост,
живота – тежък, скучен.
Живот без маска и без грим –
озъбено, свирепо куче.

***

из "Земя"

Тази земя,

по която тъпча сега,

тази земя,

която пролетен вятър пробужда,

тази земя – не е моя земя,
тази земя,

простете, е чужда.

***

из "Родина"

Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полилеи
и гаси ги сутрин светъл ден.
…
Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.

***

из "Огняроинтелигентска"

Зная свойто място
във живота
и напразно
няма да се дам..

***

из "Испания"

Какво бе ти за мене?

Нищо.

Една загубена страна
на рицари и на платà.
Какво бе ти за мен? –
Огнище

на някаква любов жестока,

която диво се опива

от кръв,

от блясък на ками;

от шлагери

и от китари;

от страст,

от ревност

и псалми.

Сега за мене ти си участ.
Сега за мене си съдба.
И аз участвам неотлъчно
в борбата ти за свобода.

Сега горя, сега се радвам
на всеки боен твой успех.
и вярвам в силата ти млада –
във нея свойта сила влех.

***

из "Песен за човека"

Ний спориме

двама със дама

на тема

"Човекът на новото време."
…
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате

сякаш

като че там сте били!"
Какъв ти тук ужас?!

Той пеел човекът. –

Това е прекрасно, нали?

***

из "Пролет"

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минаваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет,
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежнена
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

***

из "Не бойте се, деца"

Работиме много
работим от сутрин до здрач.
Но хлябът е малко,
но хлябът не стига деца.
…
Послушайте, малки,
послушайте,мънички мои.
така е днес,
навярно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже няма с какво,
ето нà:
ше ви нахраня
със вера.

***

из "История"

Какво ще ни дадеш, историо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхма неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
…
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
…
Но разкажи със думи прости
на тях – на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

***

"Прощално"
на жена ми

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Крото ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

***

из "Вяра"

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него
доколкото мога.
…
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
животът по-хубав,
животът по мъдър?
…
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!


Какво четем:

🔴 Благоевградски певец попадна в опасен капан заради тел.112! Прочетете внимателно, за да не се опарите и вие

🔴 Смел проект: За първи път от 70 години насам в България започва изграждането на чисто нов град само на 20 км от София (СНИМКИ)

🔴 Как кукерският фестивал "Сурва" в Перник събра двама влюбени

Източник: Мениджър



Коментари



горе