Преди 1240 години начело на България застава кан Кардам
Двадесет и петгодишното управление на кан Кардам е рядко по продължителност в българската история, но въпреки това той е почти непознат за съвремениците си. В България има две селища, които носят неговото име – едното в Търговишка, а другото в Добричка област.
В тях направихме анкета с жителите с въпроса какво знаят за кан Кардам. Само 27% отговориха, че това е български владетел. Със същия въпрос се обърнахме към живеещи в София и анкетирахме минувачи покрай НДК. Получихме толкова причудливи отговори, че дори ме е срам да кажа за някои от тях.
А кой е кан Кардам? Той се възкачва на трона през 777 г. след смъртта на кан Телериг. Някои историци сочат, че е негов син, но според други му е племеник, а трети смятат, че между двамата няма родствена връзка, което изглежда е най-вероятното.
По времето на Телериг се обособяват няколко групи от боили, които враждуват помежду си. Начело на една от тях е Кардам и след смъртта на Телериг тя успява да се пребори успешно с другите и да завземе власта. По приблизителни данни тогава Кардам е бил на около 30-32 г.
По времето на кан Телериг той е началник на канската гвардия, която брояла 6000 души и вероятно и с нейна помощ Кардам е станал кан. При въкачването му на престола жрец на Тангра му предсказва, че понеже това става през годината с три седмици (777 г.), му предстои дълго и успешно властване.
Първата му цел е да примири враждуващите групировки. Той се среща с всеки от боилите и му предлага сътруничество. Тези, които се съгласяват, ги назначава на отговорни служби. Други отговарят уклончиво и са изпратени в Северна Добруджа по течението и устието на Дунав да охраняват границата.
Най-непримиримите се налага да ликвидира физически, още повече, че има съмнения, а и факти за връзката им с Византия. Един от тях, за който се смята, че се е казвал Първул, успял да избяга и ромейският императорът го взима на служба.
Василевсът Константин VІ го назначава за командир на голям отряд, който правел набези в българските владения. Той успява да спечели редица битки с българската погранича стажа, но при опита му да премине Хемус (Стара планина) е нападнат от личната гвардия на Кардам, която вече е с численост 8000 души, и напълно го разгромява.
Първул е пленен и отведен в Плиска, където е затворен в подземията на владетелския аул, които са на 2 м под земята.
Силно раздразнен от нанесеното поражение император Константин VІ формира голяма армия (към 40 хиляди пешаци и конници) и начело на нея през 792 г. тръгва на наказателен поход срещу кан Кардам. По пътя си помита малобройните гарнизони, които защитават крепостите на юг от Хемус и бепощадно изтребва българското население.
Оцелели бежанци се добират до Плиска и като разказват лично на кана за преживелиците си, той остава потресен от тяхната трагедия и решава, че трябва да отмъсти. Спешно изпраща в последата останала българска крепост на юг от Хемус – Маркели, 5000 бойци със задачата да задържат византийското нападение.
Руините на крепостта Маркели
Поради невъзможност да превземе крепостта, император Константин VІ я обсажда. В една септемврийска нощ станът на ромеите е нападнат изневиделица от българската войска – пехота и конница, предвождана от Кардам. Настава страшна сеч, в която е унищожена половината от императорската войска. Другата се спасява с позорно бягство, заедно с василевса.
Добрал се до Кабиле (в околностите на днешен Ямбол) той изпраща пратеници до Кардам с молба за примирие, като обешава да му плаща голям годишен данък и да отстъпи на България областта Загоре. Подписва се мирен договор, който византийците спазват до 796 г.
Тогава, като смятат, че са възстановили силите си, обявяват контракта за невалиден и престават да плащат договорения данък. В отговор на това Кардам начело с 20-хилядна армия превзема Одесос (Варна) , Бургус (Бургас), Анхаиало (Поморие) и движейки се по брега на Черно море се прехвърля в Одринска Тракия.
Изпаднал в паника, василевсът изпраща пратеници при Кардам, които съобщават съгласието му да поднови плащането на данъка. Българският владетел се съгласява, но поставя условието да му се предадат Странджа и Сакар планина, които много са му харесали, защото в подножието им е забелязал многобройни стада домашен добитък, а от гористите стръмнини се спускат малки, но пълноводни и буйни реки.
Това води до първото значително разширение на българското канство. Когато кан Кардам умира през 802 г. той оставя в наследство на приемника си (кан Крум) една стабилна и голяма държава.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Какво четем:
🔴 Безплатен отдих и лечение на пенсионери с ТЕЛК🔴 Дом високо в планината: хижа МАЗАЛАТ
🔴 10-те най-най в природата на България. Такава божествена красота не сте виждали скоро! (ВИДЕО)
Източник: Десант