Жеко Вътев покори красавеца на Южна Америка


Много далеч от нас, в сърцето на Кордилера Бланка, Перуански Анди, една грамада от лед и много, много стръмни склонове и ръбове, над 60 градуса, пробожда небето на 5947 метра.Това е Алпамайо. Върхът се  намира в централната част на масива Санта Круз. Местните казват, че ако извънземните кацнат някъде тук, ще останат завинаги на нашата планета, пленени от красотата на Алпамайо. 

Издига се самотен над околните върхове, които са значително по-ниски и това му придава още по-величествена красота. Върхът носи името на селището, от което тръгват подстъпите за неговото изкачване - село Алпамайо. Въпреки неземната му красота върхът е открит за европейците едва в разгара на ХХ век. През 1936 г. австрийски алпинисти провеждат първата европейска разузнавателна експедиция в района на Санта Круз. Дванадесет години по-късно /1948 г./ в района пребивава и швейцарска експедиция, водена от Г. Шаурен, която прави първи опит за изкачването на върха по северния гребен. Извънредно многото надвиснали корнизи, острите ръбове и стъкловидният лед принуждават швейцарците да отстъпят още преди да преполовят набелязания маршрут.

През 1951 г. в подножието на върха пристига обединена и много силна френско-белгийска експедиция, водена от известния женевски алпинист Реймон Лайнингер. В състава  са още съпругата му Никол, също силна алпинистка, много популярната по това време Клод Коган със съпруга си Жорж Коган, както и братята Андре и Рьоне Малийо. Лайнингер е проучил опита на предишните експедиции, анализирал е положителните страни и допуснатите грешки и със силния си състав предприема атака по пътя на швейцарците. В една 7-дневна битка, от 7 до 13 август, водена по отвесните ледени участъци, както и с немалките проблеми, които им създава сложният лабиринт от ледопади и ледени пукнатини в подножието на върха, обединените усилия на французи и белгийци постигат желания успех. Осъществено е първото изкачване на този красавец. Шест години по-късно /1957 г./ немска експедиция, в която влизат Гюнтер Хойзер, Бернард Хун, Фридрих Кнау и Хорст Видман, постига същия успех. След посещението на този леден рай от четирите експедиции, както и на още няколко силни алпийски групи и отделни алпинисти интересът към острата ледена пирамида на Алпамайо нараства. Най-голяма известност обаче върхът получава през 1966 г., когато американският алпинист и фотограф Лейси Ортенбургер публикува снимка на върха в немското алпийско списание „Алпинизмус”. Снимката моментално става хит като фото-журналистическа находка и само за няколко дни читателите на списанието обявяват малко познатия за Европа и света връх Алпамайо за най-красивия връх на планетата. Списанието провежда допитване за най-красивите върхове на планетата. Резултатите потвърждават мнението на читателите за Алпамайо като много красив, но почти с еднакви точки до него се нареждат Матерхорн, К-2, Ама Даблан и още няколко от близки и по-далечни планини. В крайна сметка се стига до негласното становище, с което Алпамайо е обявен за най-красив връх за Андите и Кордилерите, Матерхорн за Алпите, К-2 за Каракорум и Ама Даблан за Хималаите.

Алпамайо влиза в сметките на българските алпинисти още през 1984 г., когато варненската експедиция „Перуански  Анди -84” пребивава в Кордилера Бланка. Тогава варненци успешно изкачват най-високия връх на Перу Уаскаран - Северен  /6655 м/, както и един девствен връх в района Чампара с височина 5120 м, на който варненските алпинисти дадоха името  „България”. Тогава времето не ни достигна за нещо повече. Иначе Наско Ламбов, Кънчо Матеев, Слави Марков и Радослав Славов можеха да повторят успеха си от Уаскаран. В интерес на истината за връх като Алпамайо варненци не разполагаха с необходимата екипировка и най-вече със съвременните ледени съоръжения, с каквито днешните ни алпинисти разполагат.

Все пак дванадесет години по-късно родният трибагреник се развява на този толкова красив, именит и популярен връх. Автори на това изкачване са семейната двойка Александър Ганев и съпругата му Сара, която е германка. Сашо, който е завършил НСА, от няколко години живее и работи в Германия. Двамата имат още няколко изкачвания в Алпите и Хималаите, които не са предмет на настоящия материал. Десет години по-късно - през август 2006 г. на върха се изкачват Мартин Маровски и Янка Христова. Най-успешна за българските алпинисти е отминалата 2016 г., когато на върха се изкачват две групи. На 19 юни това правят Дойчин Боянов, Румен Радев и Милен Данков. Няколко дни по-късно трикольорът отново е на 5947 м, изнесен от пловдивския алпинист Жеко Вътев, Илиан Кинов и Мария Христова. 

С това си изкачване Жеко Вътев събира в актива си три от най-красивите върхове на планетата. Най-напред, през 2006 г. той се изкачва на вр. Матерхорн в Алпите. Три години по-късно /2009 г./ на Ама Даблан в Хималаите, а през  2016 г. това прави и на Алпамайо.

Как се пътува до върха

Поради отдалечеността на върха от България пътуването до там е изпълнено с много трудности и неизвестности. В общи линии то се свежда до следната схема. Със самолет се пътува до столицата на Перу Лима. От там до гр. Уарас 3050 м н.в., който се явява „Андиниската столица” на Перу / В Перу, както и в останалите страни на Южна Америка алпинистите са андинисти/ се пътува с автобуси, обикновено през нощта. Разстоянието е около 450 км и в Уарас се пристига рано сутринта. В града има няколко хотела, като най-удобен и финансово поносим за българите е „Дел туриста”. Тук редовните междуселищни автобуси са на много ниски цени. От Уарас до селцето Кача Пампа, изходния пункт за върха, автобусният билет е около 5-6 лева. Много по-удобно е да се ползват по-малки бусове, които се наемат от няколкото туристически бюра. Договарянето на цената обаче е дълъг и труден процес. Специално за връх Алпамайо бусовете се наемат до Кача Пампа, където надхитрянето за наемането на мулета и местни „шерпи” е още по-трудно, въпреки че и двете страни добре знаят, че товарното животно струва около 10 лв. на ден, а на стопанина му се полага двайсетачка. На мулетаря отделно се заплаща храната за времето до базовия лагер и обратно. От селото Кача Пампа до базовия лагер пътят отнема два дни с нощувка на около 3400 м. Лагерът е известен като Лома курал. На следващия ден базовият лагер се устройва на 4200 м, в началото на ледника на удобна поляна и е известен под името Морена кемп. За да се достигне подножието на стената, се изкачва близък превал - 5400 м. После се слиза  до 5200 м, където се устройва щурмовият лагер.

Изкачването отнема 8-10 часа

Изкачването на върха обикновено отнема около 8-10 часа, поради което то трябва да започне в най-ранните часове на деня  - около 2-3 часа. Това се прави, за да има достатъчно време за изкачване и слизане отново до щурмовия лагер. След изкачването с около десетина рапела до вечерта се слиза до щурмовия лагер. Тъй като маршрутите на Алпамайо са само и единствено по лед, е необходимо кандидатите за успех да се запасят с достатъчно ледени клинове или въобще да се отнесат много сериозно към екипировката и съоръженията си. Пътят от базовия до щурмовия лагер с преодоляването на превала отнема един ден, като преминава през силно насечен ледник, по който изобилстват много пукнатини и ледопади. Въобще налага се много, много внимателно движение.


Какво четем:

🔴 Красавици на опашка за Царица на розата

🔴 Концерт в Чикаго на легендите от "Диана експрес"

🔴 Каталог на българското вино 2017 – кои са най-добрите вина от Топ 50?

Източник: Марица



Коментари



горе