Доц. Красимира Александрова: Издаваме тефтерчето на Левски в 3D формат


Така всеки ще може да го има на мобилния си телефон

- През 2017-а - Годината на Левски, честваме 180 г. от рождението му - това е рядкост. До момента все отбелязвахме годишнини от обесването му - през 2017 г. стават 144 г. Каква е причината?

- Вярно е, че говорим повече за Левски покрай датата на смъртта му. И няма спор, че за българите по-популярна е датата на обесването му, отколкото рождената. Вероятно тази особеност е обвързана със спецификите на националния ни характер и психология. Но за мен по-важното е, че

интересът към

личността му

не стихва,

а 2017 г. е обявена за година на Левски именно по повод неговото рождение.

- Националната библиотека е сред институциите с ярко присъствие в тези чествания. Как върви подготовката?

- Преди дни на среща в Министерството на културата беше сформиран национален комитет за отбелязване на тази емблематична годишнина. Иначе тук, в националната библиотека, още през 2016 г. започнахме работа по организиране и изработване на пътуваща изложба за Левски по музеи и библиотеки в страната. Озаглавихме я “Посветен на Отечеството”. Целта ни е да популяризираме документите, свързани с Левски и с неговата революционна дейност, които се съхраняват в националната библиотека на България.

- Къде е първата спирка на изложбата и кога?

- На 6 февруари изложбата ще бъде експонирана в историческия музей в Асеновград. Там ще бъдат

изложени

три уникални

документа

- протоколът от общото събрание на БРЦК, проведено в Букурещ от 29 април до 4 май 1872 г., фотография на Левски с участници във Втората българска легия и единственият запазен печат на БРЦК.

В програмата на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, посветена на Годината на Левски, е предвидено представяне на 16 февруари на книгата на Николай Иванов “Разкрити документи за гроба и костите на Левски и Бенковски”. На следващия ден - 17 февруари, изложбата “Посветен на Отечеството” ще може да бъде видяна в Националната библиотека в София. На 19 февруари предвиждаме ден на отворените врати, в който гражданите и гостите на София ще могат да разгледат експозициите в библиотеката. От началото на март изложбата ще пътува по библиотеки и музеи в страната.

Кулминацията в програмата ни е 18 юли - рождената дата на Апостола, когато ще направим презентация на електронното издание на тефтерчето на Левски. Във фаза на преговори сме с други културни институции и университети, с които съвместно да подготвим една по-богата експозиция.

- Вие сте посветена в издаването на тефтерчето на Левски в 3D формат. Ще ми разкажете ли за този модерен проект?

- Тефтерчето на Левски е издавано няколко пъти от издателска къща “Труд”, последно - преди 10 г. с фототипно издание и с разчетено съдържание. Изнасяно е два пъти от трезора - за изложби в Народното събрание и в президентството. Но за да достигне до широка аудитория и най-вече до младата публика, екип от

вдъхновени

млади българи,

от които дълбоко се възхищавам, ще предостави тефтерчето на Левски в електронен формат. Главно действащо лице в този проект е компютърният специалист Пейо Пеев, който се ангажира с вдъхновение и патриотична отдаденост с реализиране на този проект.

Известен факт е, че тефтерчето на Левски е написано с молив върху хартия, която е с висока киселинност и следователно рисковете по съхраняването му са огромни. Точно по тази причина често сме упреквани в консервативно отношение и “скриване” на документа.

Какво на практика се случи при обработката на дигиталното копие? Подобрено е качеството на сканираното изображение чрез по-добър контраст, изчистени са “шумовете” и е постигната двойно по-голяма резолюция на текста.

Сериозна подкрепа в реализиране на проекта получихме и от айкидо общество “Обелиск”, ръководено от Христо Михайлов. В процес на финализиране сме на тиражирането на

100 дигитални

екземпляра от

тефтерчето

на Левски, които скоро ще бъдат предоставени на публика от ценители. Освен това ще го популяризираме онлайн на сайта на библиотеката. Това ще е реверанс към българите, живеещи зад граница. Ще има и специален QR код, който ще позволява лесен достъп до тефтерчето, без да се въвежда адрес. Така всеки, който желае, може да го качи на мобилния си телефон и да го чете. В същото време този е-формат на тефтерчето дава широко поле за изследователска дейност на специалисти.

- В предварителния разговор казахте, че в националната библиотека се пазят над 200 документа за Левски - остана ли нещо неизвестно за него?

- Всички съхранявани в Националната библиотека документи за Левски са изследвани детайлно от сътрудниците на Българския исторически архив (БИА).

- Как и къде ги съхранявате?

- За това безценно документално богатство се полагат специални грижи - съхраняват се в трезор на БНБ. Специалисти реставратори следят състоянието им и се грижат за поддържането на постоянен температурно-влажностен режим. Документите са дигитализирани, като на потребителите е предоставена възможност да ползват дигиталните копия през сайта на националната библиотека. От трезора се изнасят само при изключителни случаи и при съблюдаване на строги мерки за сигурност.

- Любопитно е колко документа пази архивът на Левски?

- Фондът на Левски се състои от 162 документа. Първият е от 1869 г., а последният - от 1872 г. Той е структуриран в няколко тематични направления. Освен личния му бележник, за който вече говорихме, фондът пази кореспонденцията му. Обособена е в две групи - с неговите сътрудници вън от България и в пределите на страната в периода 1869-1872 г. Апостолската му дейност е представена с няколко окръжни писма от името на централния революционен комитет в периода 1871-1872 г. Запазена е и клетвата, която е трябвало да положи всеки новоприет член на комитета. Съхранява се и пълномощното писмо от БРЦК, с което Левски е натоварен да действа в цяла България от името на комитета, а също и входящи и изходящи регистри, свързани с данни за получени писма. Изключително

ценен документ е

проектоуставът

на БРЦК,

или т.нар. “Нареда на работниците за освобождението на българския народ”, в която са изложени принципите на БРЦК. Друг интересен за изследователите документ е непълна дописка на Левски до редакцията на в. “Свобода”, в която той изказва задоволството си от излизането на вестника. И още разписки, квитанции, сметки - общо 25 на брой, които дават сведения за строгата материална отчетност, която Левски е изисквал от всички комитети и дейци.

Във фонда на Левски се съхраняват и бележки за революционната му дейност, от които могат да се изведат сведения за псевдоними на отделни революционни дейци, пароли, адреси на отделни лица, списък на спомоществователи на в. “Свобода” и др. Заедно с документите, свързани с Апостола, от архивните фондове на Любен Каравелов, БРЦК, Данаил Попов, Иван Кършовски и Найден Геров плюс още 7-те известни фотографии на Апостола общият брой на съхраняваните за него документи стават общо 255.

- Защо до ден-днешен нито един българин от по-нови времена не успя да се нареди до Апостола в сърцата на хората? И защо турското робство, а не друг период от историята ни е толкова мощен източник на национална гордост?

- Вероятно респектът от делото и мъдростта на Левски е твърде голям, за да може някой друг да застане до личността му. Образът му е символ на смелост и себеотрицание - понятия, позабравени днес. Стореното от него носи харизмата да ни обединява като нация. И пред султанските съдници, и пред голготата на бесилото Левски по един категоричен начин защитава статуса си на най-тачен национален герой - пълнокръвен и реален. А що се отнася до “следите” и кръста на това робство, връщам се в началото на разговора ни и българската народопсихология. Коментираме го по различни поводи със и без причина, дори често излизаме от неудобни ситуации, позовавайки се на робството. В този ред на мисли фразата на Левски “Нашето дело зависи от нашите собствени усилия” е определяща. И ако всеки от нас сега даде своя малък принос за общото благо, със сигурност ще ни потръгне и ще бъдем по-спокойни и с повече самочувствие. 

Доц. Красимира Александрова е директор на Националната библиотека “Св. св. Кирил

и Методий”

Родена е в Шумен. Завършва българска филология в Шуменския университет.

Специализира “Мениджмънт на културата” в НБУ.  Доктор по библиография и доцент в УНИБИТ. От май 2016 г. директор на Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”


Четете още:

🔴 Българка стана №1 в света, счупи рекорд на 23 г.

🔴 Син на българин стана "Австралиец на 2017"

🔴 "Old Plovdiv" отново е най-добрият хостел в България





Източник: 24 часа





Коментари

горе